Ахтопол
Posted By admin on 10.12.2009
IΔΡΥΜA ΜΕΙΖΟΝΟΣ ΕΛΛΗΝΙΣΜΟΥ
Συγγραφή : Beshevliev Boyan (1/28/2008)
Ахтопол
Περίληψη :
Пристанището и укрепеното селище Agathopolis е разположено на полуостров по ЮЗ част на брега на Понтос Еуксейнос. Основано е по време на гръцката колонизация в 7в пр.Хр. като “polis” и вероятно е единствената колония тук на Атина. Прилежащата местност, според намерените археологически свидетелства е била обитавана преди 5000г. пр. Хр. от племената на траките.
През средата на 1 в пр.Хр. е включена в провинция „Тракия” на римската империя. След 330 г. селището е в пределите на Византия. Със създаването на българската държава към края на 7 век Агатополис и прилежащите земи се превръщат в постоянно оспорвана гранична зона, която често мени политическата си принадлежност. От 1453 г. селището е неизменно в пределите на Османската империя. Основната търгоска и селскостопанска дейност на Агатополис е ппредимно свързана с Константинопол с износ на жито, месо, вино риба и особено „дървени въглища”. Приемането на християнската религия е от ок. 3-4 век, като през 9-10 век Агатополис е вече епископия, а от 1389 г. и митрополия. В местата в близост до него през 13-14 век се развива религиозното учение „исихазъм”. Селището съществува и сега като град Ахтопол.
ΓΕΩΓΡΑΦΙΚΗ ΘΕΣΗ
западния бряг на Черно Море
ΙΣΤΟΡΙΚΗ ΠΕΡΙΟΧΗ
Понтос Евксинос
1. Въведение *
Античната и средновековна крепост, пристанище и град Агатополис сега Ахтопол, се намира на Ахтополския полуостров на ЮЗ на брега на Понтос Еуксейнос. Полуостровът е със стръмни брегове и максимална височина от ок. 20м. над морското ниво и укрепена площ от ок. 300 x 500 м.
2. Извори
Най-ранно известното наименование на селището е Авлеутейхос. – Αὐ λαίος τεῖ χος – Avleuteichos, Aulaetichus. Така то се среща в „Периплус” «Περίπλους» на Понтос Еуксейнос от Фл. Ариан /Flavius Arrianus (95-175)/ през 130-131 г. Превежда се приблизитълно в смисъл „Замък /дворец/ ограден със стена” /?/. Съобразно обаче намерените монети с надпис „ΑΓΑΤ[Ο] –(πολις)” датирани от ок. 4 в пр. Хр. се предполага, че така посоченото наименование на селището е съществувало много преди отбелязването му в познатите писмени извори. Най-ранните от тях са така наречените „епархийски списъци” /„ Imperatoris Leonis Notitia”/ съставени по времето на император Лъв VІ (Leon VI 886-912), т.е. от ок. 9-10 век и в историческия труд на Георги Пахимер (Georgios Pachymeres (1241-1310) от края на 13 век.
3. Античност
Допуска се, че наименованието „Агатополис” следва да се преведе или подразбира като „Град на благоденствието”. В морските карти и ръководства от италиански произход от края на 13 и 14 в, то се среща често под формата „Gatopoli”.
Намерените в околността при Агатополис фрагменти от керамика и каменни брадви, сочат че тук е съществувало селище от ок. 5000 г. пр. Хр. Други находки са резултат от трайното присъствие на племена на траките в областта.
Основното заселване и създаване на Агатополис като „полис” и пристанище се извършило по време на класическата гръцка /елинска/ колонизация на бреговете на Понтос Еуксейнос през 7-6 в- пр. Хр., безспорно доказано от различни археологически находки (монети, керамика, котви и други). Допуска се, че вероятно това е единствената морска колония тук на Атина. Не съществуват точни данни за времето на включването на Агатополис в римската провинция „Тракия”, но то ще е извършено ок. средата на 1 век. След 330 г. селището, заедно с други по западния бряг на Понтос Еуксейнос е в пределите на Византия с определено важно икономическо и военностратегическо значение в новата империя.
През 6 век засилващите се нападение и нахлувания на варвари и славяни достигат и намиращия се настрани от главните пътища Агатополис.
4. Средновековие
Със създаването на българската държава на Балканския полуостров във втората половина на 7 век, селището се намира все повече в силно оспорваната гранична област между нея и Византия. В резултат Агатополис и околността са често включвани в пределите на едната или другата от двете средновековни държави. Така през 705 г. те били отстъпени на българския хан Тервел (701-721) от император Юстиниан ІІ Ринотмет Justinian ІІ Rhinotmetus (685-695; 705-711), което продължило до 760 г.
След приемането на християнството от българската държава в 864 г. Агатополис става и център на епископия. От тогава до 971 г. въпреки постоянните военни действия между Византия и България и с малки изключения селището продължава да е в границите на последната. Липсват обаче конкретни сведения за съдбата на Агатополис, след като българската държава е завладяна и временно включена в пределите Византия (1018-1185 г.). Селището е само единствено споменато в „епархийски списък” от 9-10 век, като епископия подчинена на Архиепископията на Адрианопол (виж по-напред).
С мирен договор от 1187 г. Византия отново отстъпила Агатополис на българската държава, но при поредната война между тях през 1263 г. тя отново си възвърнала селището. Според Георги Пахимер през 1304 г. българският цар Светолсав Тертер (1300-1322) завладял както Агатополис, така и други византийски градове и крепости. След неговата смърт, с договор от 1324 г. селището било предоставено на Византия. От 1331 г. Агатополис пак е включена в границите на българскита държава. През месец октомври 1366 г. градът е завладян от флотата на граф Амадей VІ Савойски. Той го предал на император Йоан V Палеолог (1341-1391).
Първото завладяване на Османската армия станало през месец октомври 1396 г, след което в 1403 г. тя го отстъпила на Византия. Малко преди превземането на Константинопол през 1453 г., селището е окончателно включено в пределите на Османската империя.
Откритите при подводни археологически проучвания амфори и котви в акваторията на Агатополис сочат за активна търговска дейност още от ок. 6 в. пр. Хр. Това се доказва и от наличието и циркулация на намерените монети, като от 4в пр. Хр. такива вече се секат и в Агатополис. Ограниченото количество уловена риба била определено както за местни нужди, така и за износ за Константинопол. Към него се прибавяли и селскостопански продукти включващи месо, вино, жито и други, а също и особено „дървени въглища” добити от горите на планината Странджа.
5. Надписи
Откритите два каменни надписа /от нач. на 3 е от кр. на 3 или нач. на 4 в пр.Хр./ показват, че през елиниската епоха „полисът” , по подобие на останалите градове-пристанища по крайбрежието на Понтос Еуксейнос, е бил управляван от народно събрание.
За отбраната на Агатополис е издигната градска стена с височина ок. 12-14 м. и дебелина от 1,50 до 3,30 м. и каменна кула. Те са били многократно построявани и достроявани, като основният им строеж вероятно е бил положен през края на 5 и началото на 6 век т.е. при управлението на имп. Анастасий І. (491-518). Много части от кулата и стената личат ясно и сега.
Откритите в околността на Агатополис оброчни плочки, като тази на „СКОМИАН” (ΣΤΟΜΙΑΝΟΣ) сочат почитането на боговете на траките. Върху високата част на „полиса” се е издигал голям храм в чест на някои от елинските богове. Това сега личи от съществуващите остатъци от капители, колони, корнизи и други строителни материали. Те се оценяват като типични за една внушителна култова сграда. Вероятно християнизацията тук ще е започнала някъде ок. 3-4 век, както и при другите селища по западния бряг на Понтос Еуксейнос. През 9 век Агатополис е обявен за епископия. След превземането в 1389 г. на Адрианопол от османските нашественици неговата митрополия е била тук „временно” преместена (виж тук по-напред).
Вероятно поради намиращата се в Агатополис корабостроителница и след превземането му и включването в границите на Османската империя е оставена възможност на местното население да запази християнската си религия. Това личи от официални турски документи от 15 век, които представляват подробни поименни списъци.
Тук са се намирали и две големи кръстокуполни църкви от 14-15 век. Всяка една от тях е имала дължина ок. 20-30м., при това едната е била архиепископска катедрала. Сега съществуват само техни остатъци.
През средновековието близката околност на Агатополис е известна с наименованието „Парория”. Тя е била осеяна с християнски култови сгради и средище на възникналото и развиващо се особено през 14 век мистично-аскетично учение „исихазъм”.
След 1913-1914 г., въз основа на международен мирен договор, голяма част от населението на Агатополис от гръцки произход се преселва в Гърция и основа селището Неа Агатополис.
През есента на 1918 г. голям пожар унищожил почти целия стар град, заедно с митрополитската църква. Новият град е построен при остатъците на античната и средновековна крепост. Тук не са извършвани систематични археологически проучвания.
The entry is still in editing process (ed.note)
Βιβλιογραφία :
Miklosich F., Müller J., Acta et diplomata graeca medii aevi sacra et profana I-VI, Vienna 1860-1890
Νικήτας Χωνιάτης, Χρονική Διήγησις, van Dieten, J.A. (ed.), Nicetae Choniatae Historia, Corpus Fontium Historiae Byzantinae 11, Berlin – New York 1975
Γεώργιος Παχυμέρης, Μιχαήλ Παλαιολόγος, Bekker I., Georgii Pachymeris de Michaelο Palaeologο, Corpus Scriptorum Historiae Byzantinae, Bonn 1835
Μανουήλ Φιλής, Στίχοι διάφοροι του σοφωτάτου και λογιοτάτου Φιλή, E. Miller (επιμ.), Manuelis Philae Carmina, I-II, Paris Ι: 1855, ΙΙ: 1857
Darrouzès J., Les régestes des actes du patriarcat de Constantinople. vol. I/fasc.V, les regestes de 1310 à 1376, Paris 1977
Koledarov P., „West Black sea coast ports in the late middle ages (14th-16th c.) listed on nautical charts“, Études historiques, 5, 1970, 253-254
Milanova A., „Le renouveau urbain en Bulgarie sous la domination Byzantine (fin Xe-fin XIIe s.): Le cas des villes antiques“, Studia Slavico-byzantina et mediaevalia europensia 8, 2004, 189-213
Гагова К., Тракия през българското средновековие. Историческа география, София 1995
Дражева Ц., „Епископските центрове на южното българско Черноморие V-ХV в. – Центрове на християнската култура“, Известия на народния музей , Бургас, 4, 2002, 207-208
Коледаров П., Политическа география на средновековната българска държава, 1-2, София 1979, 1989
Трифонов Т., 700 наименования от Българското Черноморие, Варна 2003
Todorova E., Mitchkovska P., Bibliografia delle fonti e delle ricerche sui rapporti tra Genova e le regioni del Mar Nero durante il medioevo, Sofia 1982
Ганева Св., Мутафов B., Азманов Б., Койчев Л., Ахтопол. Културно-историческо изследване върху миналото на град Ахтопол, София 1990
Гюзелев В., „Chronicon Mesembriae (Бележки върху историята на българското Черноморие в периода 1366-1448 г.)“, Годишник на Софийския университет, Исторически факултет, 46.3, 1975, 147-192
Димитров Д., Търговия по Западното Черноморие ХІІІ-ХV век. Dissertation, София 2007
Източник: Δημιουργήθηκε στις 12/7/2009 Σελίδα 4/4
Comments