ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА COLONIA ULPIA RATIARIA
Posted By admin on 26.11.2009
ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙХИЛЕНДАРСКИ” – ФИЛИАЛ СМОЛЯН
С Т У Д Е Н Т С К А
Н А У Ч Н А
С Е С И Я
Сборник доклади
Смолян
21 май 2004
ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА
COLONIA ULPIA RATIARIA
Йордан Ал. Илиев
ІІ курс, История и география
Научен ръководител: проф. дин Маргарита Тачева
Проучванията върху историята на римския град Рациария започват малко след средата на ХІХ в., когато Ф. Каниц локализира местоположението на града и съобщава за намерени при с. Арчар антични находки1. След освобождението градът е посетен последователно от В. Добруски, който събира доста надписи и архитектурни фрагменти, и Б. Дякович. В началото на миналия век много наши учени като Б. Филов, Г. Ил. Кацаров, Хр. М. Данов, Ив. Велков публикуват намерени при с. Арчар епиграфски и археологически паметници2. Така с течение на времето се натрупва значителен епиграфски и археологически материал. Първият опит да се обхване тази документация, най-вече епиграфската, но и археологическата, е на Б. Геров в неговото изследване върху романизма между р. Дунав и Стара планина3. След него отделни паметници са използвани за обобщаващи публикации върху историята на Рациария4.
Целта на настоящата работа е въз основа на наличните епиграфски и археологически материали да се представи един период от историята на Рациария, а именно – възникването на селището и обявяването му от император Траян за колония.
Основната предпоставка за възникването на селището e изключително доброто географско положение на това място. Особено благоприятно е транспортно-географското му значение. От тук е минавал важният през античността Дунавски път, както и развитият транспорт по р. Дунав. Разположението на града на около 1 км от р. Дунав и в близост до р. Арчарица още повече повишава неговото значение. Друга причина е плодородният хинтерланд на града, който предпоставя развитие на земеделието. Равнинният характер на градската околност предоставя и добри условия за настаняването на конни войски, които биха могли свободно да маневрират, при нашествие на отвъд дунавски племена. Не по-малко значение има фактът, че в един продължителен период (до 106 г.) Мизия, а по-късно Горна Мизия, е гранична провинция.
За името на града – Ratiaria, се твърди, че произлиза от латинската дума ratis5, т. е. вид кораб, или пък е свързано с използване на салове за плаване по реката от траките в предримско време6. Кога селището е получило това име не е известно. Предполага се, че това може да е станало при управлението на имп. Веспасиан, във връзка с неговата дейност по укрепване на лимеса. Това е най-ранното датиране, което може да се свърже обаче и с организирането на дунавския флот до Домициан (classis Flavia Moesica), или с организирането на колонията от император Траян (98 – 117)7.
Не се знае със сигурност кога точно е възникнало селището Рациария. За периода до края на І в. на н.е. засега са открити малко надписи, а в изворите не се споменава името u. Поради това историята на града от неговото възникване и първоначално развитие до обявяването му от Траян за колония се гради само върху предположения.
Най-старата находка от предримската епоха, открита засега на мястото на по-късния римски град, е една сребърна фибула от латенската епоха8. В равнината на север от римския град, по посока към р. Дунав, са открити случайно останки от неолитен некропол.
Според Т. Иванов може да се допусне, че римският град е възникнал върху останките на по-старо селище9. Основание за това той вижда в открити при с. Арчар откъслечни археологически материали. Приема се, че Рациария имала застроена площ върху плато, на около 1 км навътре от дунавския бряг, не повече от 12 ха10.
В по-старите публикации върху историята на Рациария се приема, че селището е било разположено в областта на мизите11. В едно по-ново становище върху въпроса за европейските мизи обаче тази локализация се отхвърля12.
Най-ранното сведение, което засяга земите на по-късната Рациария, е от Дион Касий13. Според него през февруари 29 г. пр.н.е. Марк Лициний Крас предприел поход срещу бастарните.
Преследвайки ги, по долината на р. Тимок, той достигнал в земите на мизите. Там обсадил и превзел най-силната мизийска крепост.
След това пътят му бил открит и той се отправил към р. Киабрус, дн. Цибрица, където се били оттеглили бастарните. От тази информация би могло да се предположи, че тази най-силна крепост на мизите, би могла да бъде на мястото на по-късния град Рациария.
Това обаче е само едно предположение, което не е потвърдено от проведените досега археологически разкопки.
Зараждането на римския град е логично да се потърси след създаването на военната префектура в тази част на Дунавската равнина, а още по-вероятно, след като Гней Корнелий Лентул започва да строи крепости на десния бряг на р. Дунав, в които поставил гарнизони14.
Според В. Велков не е изключено Рациария да е била изходна точка за две операции, които споменава заточеният в Томи Овидий.
В едно свое писмо поетът споменава за превземането на Егисос, дн. Тулча, от Вителий, чийто легион бил дошъл по реката. В друго свое писмо същият споменава за завладяването на Трезмис от Луций Помпоний Флак, за когото се съобщава също, че управлявал Дунавския бряг и поддържал дълготраен мир с мизийските племена15. Това предположение обаче не е подкрепено от публикуваните археологически и епиграфски материали.
След преобразуването на провинция Мизия през 12 г. на н.е.16 и особено през втората половина на І в. Рациария трябва да е прераснала в значително селище, за да получи ранг на колония по времето на Траян (98 – 117 г.). Поради това, че Мизия е гранична провинция, през целия І в. до 106 г. тук е имало постоянен гарнизон.
В началото на нашата ера тук е лагерувала ala Gallica17, а освен това, както споменах, градът е бил и пристанище на Дунавската флотилия.
От проведените археологически разкопки са установени по-ранни следи от строителна дейност на това място – открити са две успоредни крепостни стени, от два различни строителни периода18.
По-ранната от тях се датира към края на І в. на н.е. Известно е, че приблизително по това време Веспасиан предприема мерки по укрепването на лимеса, поради зачестилите нападения от север19. От намерени при с. Арчар тухли с печати на VІІ Клавдиев легион (leg. VII Cl.)20 може да се твърди, че след 70 г. сл.Хр. в града са квартирували негови части. Според Герасимова в съседство с Рациария се е намирал и постоянният лагер на Ala I Claudia nova miscellanea, преместена в Мизия между 74 и 82 г.21
През 86 г. на н.е., след разделянето на провинция Мизия, Рациария попада в източната част на провинция Горна Мизия.
Според Б. Филов по това време в града е настанен ІV Флавиев легион22. Вероятно той е останал там до края на Дакийските войни, след които Рациария загубила своето стратегическо значение и вследствие на това легионът получил нова дислокация. Между 106 и 112 г. император Траян превръща града в колония. През ІІ в. градът е споменат от Клавдий Птолемей, който предава неговото име като Ρατιαρια Μυσων23. Той посочва и географските координати на селището. Неговите данни са използвани при съставянето на карти на Долния Дунав и от много по-късни картографи24. Пълното име на града е отразено в едно епиграфско известие от 125 г., в което името на града е Colonia Ulpia Traiana Ratiaria (CIL, III, 14499).
До тогава селището вероятно е имало статут на canabae. Ratiaria остава единствената колония в Горна Мизия до Северите25.
От малкото епиграфски паметници, принадлежащи към този период от развитието на селището, не може да се добие добра представа за неговите жители. Според Б. Филов в канабите се заселват търговци, повечето хора от местното население, които са доставяли всичко това, от което войниците са имали нужда26. Към тях се прибавят и изслужилите вече войници, които получавали определено количество земя. Така с течение на времето възникнало доста голямо селище с пъстро население. Разнообразният етнически и социален състав се доказва от малкото надписи от края на І в. и началото на ІІ в. По името на ветерана от VІІ Клавдиев легион – C. Aufidius27 може да се предположи, че той има вероятен италийски произход. Такъв произход има вероятно и L. Aebutius Gratus от друг надгробен надпис28. Не трябва да се забравя обаче, че под италийските имена е възможно да се крият романизирани провинциалисти или други лица с неримски произход. Към този период се отнася и надгробният паметник на Iulianus Daphnus, посветен му от неговия брат Crispinus29. Той ни показва, че те произлизат от Thyatira (Мала Азия).
За икономическото развитие на селището до времето на Траян се знае много малко. Вероятно тук е ставало претоварването на стоките, идващи от запад, предназначени за долнодунавските земи, както и на тези от Долния Дунав за Адриатическото крайбрежие
и Италия, а освен това градът бил и важно пристанище за снабдяването на централната част на полуострова със сол30. Според Б. Геров поне единия от споменатите братя от Thyatira се е заселил като търговец в Рациария31. За развитие на търговията свидетелстват и откритите при с. Арчар римски монети32.
Нищо не може да се каже за религията на населението на Рациария през този период. Засега са открити посветителни надписи едва от ІІ в. За значението на града свидетелстват и надписите на августали, жреци на императорския култ в града33, а такива са известни само в двете Мизии. Особено важен е надписът на M. Cocceius Valens34. Неговото име говори за романизация като войник по времето на император Нерва. Според проф. М. Тачева35 надписът позволява да се твърди, че императорският култ е възникнал още с основаването на колонията. Може би още тогава е бил издигнат храма – Августеум, възстановен (поради старост) със собствени средства от друг августал през ІІ в36.
БЕЛЕЖКИ
1 Вж. за града и проучването му по-подробно у В. Велков 1965. Приноси към историята на римските градове в България. І. Рациария. В: ТВПИ „Братя Кирил и Методий”, В. Търново, 1965, ІІ т., с. 3-23; V. Velkov 1980. Ratiaria (eine romische Stadt in Bulgarien), In: Roman Cities in Bulgaria. Collected Studies. Amsterdam, 1980, S. 61-83.
2 Б. Филов – Новооткрити старини, ИБАД, ІІ, 1911; ИБАД, ІІІ, 1912/13 и др.; Г. Кацаров – Антични паметници из България, ИБАД, ІІІ, 1912/13; Римски находки при с. Арчар. ПСп, LXXI, 1911 и др.; Хр. М. Данов – Archaeologisches Beiblatt, Wien, XXXI, 1939; Ив. Велков. Антични паметници из България, ГНМ, 1922-25, с. 137 сл. и др.
3 Б. Геров. Романизмът между Дунава и Балкана, част І, в ГСУ ИФФ, LXV, 1948/49, кн. 4; част 2, в ГСУ ФФ, LXVIII, 1950/52 с. 17-122 и ГСУ ФФ, LXIX, 1952/53, с. 300-398.
4 В. Динчев. Рациария, в Римски и ранновизантийски градове в България. Т.І, С., 2002, с. 13-28.
5 Велков 1965, с. 5; Velkov 1980, s. 63.
6 Вл. Георгиев. Българска етимология и ономастика. С., 1960, с. 54 сл.
7 Вж. последно Р. Иванов. Долнодунавската отбранителна система между Дортикум и Дуросторум от Август до Маврикий. С., 1999, с. 104-105.
8 Р. Попов. Материали за проучване на халщатската и латенска култура в България и Македония. ГНМ, ІІІ, 1921, с. 160, № 19, обр. 149.
9 Т. Иванов. Поселищна приемственост в тракийските земи през римската епоха. Археология, 1972, кн. 2, с. 12.
10 Вж. Р. Иванов. Долнодунавската отбранителна система… с. 150 с пос. лит.
11 Велков 1965, с. 4; Velkov 1980, S. 61.
12 М. Тачева. Власт и социум в римска Тракия и Мизия. С., 2000, с. 11-20.
13 Cass. Dio, LI 23, 2-27. Д. Дечев, Г. Кацаров и др. Извори за старата история и география на Тракия и Македония. С., 1949 (2), с. 372 сл.
14 Flor., II, 28. Дечев, Кацаров и др. 1949, с. 279 сл.
15 Велков 1965, с. 5; Velkov 1980, S. 62; Овидий. Елегии /прев. Г. Батаклиев/. С., 1994 – Писма от Понта, ІV, 7, 21 сл.; ІV, 9, 75-79.
16 Бел. за това датиране, което отменя старото – 15 г., вж. у М. Тачева, Сб. Ив. Маразов. С., 2002.
17 Б. Геров. Земевладението в римска Тракия и Мизия. ГСУ ФКНФ, LXXII, 1977 (1980), кн. 2, с. 23.
18 Ал. Димитрова-Милчева. Проучвания на римската култура в България през 1974-1984 г.Резултати и проблеми. Археология, 1984, кн. 4, с. 10 сл.
19 Геров, Романизмът … І, с. 8.
20 Б. Филов. Новооткрити старини. ИБАД, ІІ, 1911, с. 272.
21 В. Герасимова-Томова. Дислокация на римските помощни войски в провинция Мизия от 44 до 86 г. на н. е. Археология, 1970, кн. 4, с. 27.
22 Б. Филов. Император Траян и днешните български земи. ИБАД, V, 1915, с. 191; Според сръбските учени е възможно този легион да е бил преди това в Горна Мизия, вж. Геров 1948/49, с. 11.
23 Ptolem., III, 9, 3.
24 Р. Иванов. Долнодунавският лимес в карти на Абрахам Ортелий. Археология, 1992, І, с. 26-32; Р. Иванов. Долнодунавският лимес в карти от ХV-ХVІІІ в. Археология, 1994, ІІ, с. 5-13.
25 M. Tatscheva. Die in Moesia Superior und Moesia Inferior errichteten Munizipien, in: Romische Stadte und Festungen an der Donau. Beograd 2003 (in print).
26 Филов 1915, с. 192.
27 ГНМ, VІ, 1932-34, с. 54, n. 13 = Д. П. Димитров. Надгробните плочи от римско време в Северна България. С., 1942, с. 35, n. 49 = Геров 1948/49, с. 76, n. 30: C(aio) Aufidio / [C?] f(ilio) Pap(iria) / [Pu]denti / [vete(rano) le]g(ionis) VII CPF / … LD / [vixit an]n(is) LXX…
28 E. Kalinka. Antike Denkmaler in Bulgarien. Wien, 1906, S. 295 sq., n. 77 = Димитров 1942, с. 42, n. 71 = Геров 1948/49, с. 81-82, n. 55: D. M. / L(ucio) Aebutio / L(uci) f(ilio) Pap(iria) Gra/to. V(ixit) a(nnis) LVI. / H(ic) s(itus) e(st) / Aebutia / Mar[cia?] / coni[ugi…
29 Ив. Велков. Антични паметници из България. ГНМ, 1922-25, с. 138- 139, n. 1 = Chr. Danoff, AB XXXI, 1939, S. 127, n. 5 = Геров 1948/49, с. 81, n. 53: D. M. / Iuliani / Daphni Thy/atireni / v(ixit) a(nnis) XXX. H(ic) s(itus) e(st) / Crispinus / Daphni bu/leuta Thy/atir(enus) fratri / f(aciendum) c(uravit).
30 Геров, Романизмът ... І, с. 18.
31 Пак там, с. 55.
32 Б. Божкова. Монетно съкровище от с. Арчар, Видинско. Нумизматика, 1991, кн. 1-2, с. 8-14.
33 Вж. Геров, Романизмът ... ІІ, № 191, 193, 196, 197, 220.
34 ГНМ, VІ, 1932-34, с. 55, № 14 = Геров 1950/52, № 196: [So]li invicto Mithrae M. [C]occeius [V]alens dec. au[gu]s[t.] col. Pro [salute s]ua et Politt[ae co]niug. Et Cocceiorum filior. v. s.
35 Интерпретацията на надписа дължа на моята преподавателка по Тракология проф. М. Тачева, за което й благодаря.
36 CIL, III, 12647 (p. 231645, 232898) = Геров 1950/52, № 220: Deo [- - .] M. Sulpiciu[s] Zoticus aug. col. Rat. templum a solo res[ti]t[uit].
Източник: Интернет пространството!!!
Comments