archaeology books

Късноантична крепост в м. “Долап боаз/Калето” в землището на с. Сваленик, Русенска област.

Posted By admin on 27.01.2011

Късноантична крепост в м. “Долап боаз/Калето” в землището на с. Сваленик, Русенска област. Проучвания през 2007-2010 г.

(предварително съобщение)

Деян Драгоев

Обектът се намира в м. “Долап боаз”, отстояща на около 4.5 км северозападно от с. Сваленик, Русенска област (Фиг. 1). Местността по своята геоморфоложка характеристика представлява врязан в кредни и сарматски варовици дол, по който се осъществява удобен сход в долината на р. Малки Лом откъм левия й бряг. Подобни възможности се срещат твърде рядко по протежението на Малколомския каньон и това съвсем справедливо е намерило израз в локалната топонимия – “боаз” (проход). За комуникационното значение на този “проход” свидетелства и изграденият по левия бряг на дола път, използван и до ден-днешен[1].

Укреплението заема билото на тесен скалист нос със стръмни склонове, издаващ се от запад към изток между каньона на р. Малки Лом и дола “Долап боаз” (Фиг. 2). Дължината на носа не надхвърля 50 м, а максималната широчина е около 15 м. Размерите на укреплението не са установени, но с голяма сигурност може да се твърди, че то е обхващало цялата широчина на скалния нос и високата тераса в северното му подножие[2].

Крепостта е останала извън полезрението на К. Шкорпил по време на неговите теренни обхождания в района на Поломието в края на XIX/началото на XX в. В една краеведска публикация обектът е определен неправилно като тракийска (ІV-ІІІ в.) и средновековна (ХІІІ-ХІV в.) крепост”[3]. При съставянето на каталога на античните паметници в Русенска област за Tabula Imperii Romani K35 Philippopolis, на базата на своите теренни наблюдения, авторът определя обекта като refugium, изпозван от населението, обитаващо неукрепеното селище, функционирало в периода III-IV в., регистрираното в източното му подножие[4].

Началото на същинското археологическо проучване на обекта се полага през 2007 г., провокирано от увеличаващата интензитета си иманярска интервенция в района. Първата година научен ръководител на археологическото проучване бе ст. н. с. д-р С. Торбатов от НАИМ – БАН, а следващите три сезона – авторът на настоящата статия. На различен етап от проучването в него взеха участие студенти и докторанти от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, РУ “Ангел Кънчев”, археолози от РИМ – Русе и ИМ – Попово. Геофизическите заснемания са осъществени от инж. А. Каменаров, а остеологичният материал обработен от ст. н. с. д-р Л. Нинов от НАИМ – БАН.

Първите два археологически сезона, предвид поставените цели, проучването бе със сондажен характер, като работата бе концентрирана в три сондажа с обща площ от 100 кв. м, ситуирани в най-източната част на укреплението[5]. През 2009 г. обектът бе привързан към единна план-квадратна мрежа, номерацията на квадратите на която е с латински букви във възходящ ред от север на юг и с арабски цифри от запад на изток[6].

Отчетливо разграничими са два основни строителни периода. Първият попада в хронологическата рамка от втората четвърт/средата на IV в. до последната четвърт на IV в. Към този период се отнася изграждането на укрепителната система на обекта и сграда в най-източната му част (Фиг. 3). Проучени са близо 40 м от южната крепостна стена, изградена в opus incertum от средни по размер, грубо обработени каменни блокове, при подчертан стремеж към спазване на редова зидария. За спойка на каменните блокове е използван бял хоросан. В отделни участъци е налице обмазване на фугите. Емплектонът е ломени камъни, споени с бял хоросан с примес от счукана строителна керамика. Стената е с дебелина 1.35-1.40 м. Фундирана е директно върху предварително разчистената и заравнена за целта скала. В участъците, при които е налице естествено пропадане на материковия терен, той е нивелиран посредством плътен блокаж от ломени камъни, върху който ляга стената. Специфична особеност на южната крепостна стена е отсъствието на видимо разграничими суб- и суперструкция. Във височина тя е най-добре съхранена в източната си част, където са запазени до 7-8 реда от вътрешното й лице и до 5 реда от външното. В западна посока, предвид денивелацията на терена, крепостната стена е запазена до 1-2 реда от външното лице и 3-4 реда от вътрешното. По трасето й, на 10.20 м западно от разрушения до материкова скала югоизточен ъгъл, е регистриран единственият засега вход в укреплението (потерна), оформен като обикновен отвор в крепостната стена. От вътрешната страна потерната е фланкирана от долепена до южната крепостна стена сграда и една стена, перпендикулярна на крепостната. Така оформеното входно пространство с размери 1.10 x 2.30 м е изпълнявало ролята на своеобразен пропугнакулум, засилващ отбранителните възможности на потерната. На един по-късен етап, но не много отдалечен във времето от изграждането на крепостната стена a fundamentis, потерната е зазидана и на това място откъм външното лице на крепостния зид е допълнително пристроена масивна структура с правоъгълен план (контрафорс или малка плътна кула), издаваща се 1.42 м и с дължина по фронта 2.00 м[7].

Поради естествената недостъпност на терена от изток, ролята на крепостна стена на укреплението се изпълнява от източната стена на споменатата по-горе сграда. Зидът е с максимално запазена дължина от 6.95 м и широчина от 1.00 м, изграден от ломени камъни в opus incertum, с твърде пестелива употреба на хоросан. Сградата е с неустановена форма, поради разрушенията в северната й част, но предвид топографските особености на терена, вероятно планът й е квадрат или форма близка до него. Почти изцяло запазена е южната й стена, долепена плътно до крепостната и на практика увеличаваща широчината й в този сектор до 2.00 м. Изградена е в opus vittatum от добре обработени каменни блокчета, споени с хоросан, идентичен с този на южната крепостна стена. Поради денивелацията на терена, от западната стена на сградата е съхранена само частта при югозападния й ъгъл, с максимална дължина от 2.50 м. В северна посока трасето й се проследява добре, благодарение на характерното изсичане на материковата скала, оформящо легло за полагане на основите й. Посредством един надлъжен зид сградата е разделена на две помещения. По-добре запазеното южно помещение е с вътрешни размери 8.40 x 4.00 м. Предвид липсата на регистрирано подово ниво, много вероятно е ролята на такова да е изпълнявана от материковата скала, а помещението да е използвано като приземен склад. В подкрепа на това твърдение е и обстоятелството, че тук е открита близо 2/3 от амфорната тара, отнасяща се към първия строителен период на укреплението.

Северното помещение на сградата е достигнало до нас в много обрушен вид, както в резултат на естествените ерозионни процеси, довели до пропадане на част от стените му, така и от намесата на антропогенния фактор в по-ново време. Всичко това се явява обективна пречка за изясняване планово-композиционната схема на сградата и функционалното предназначение на самото помещение. Много вероятно е, подобно на южното, и то да е било натоварено със стопански функции, а регистрираното изсичане и стъпаловидно заравняване на материковата скала да е целяло максималното усвояване на застроената площ. Същата роля има и разкритият в югоизточния ъгъл на помещението пласт от дребни ломени камъни и хоросан, идентичен с този на крепостната стена, нивелиращ естественото пропадане на скалния терен и явяващ се подово ниво в това помещение.

Солидният градеж на сградата предполага наличието на поне още един етаж, а откритите единични фрагменти от тегули и имбрици дават основание да се допусне, че сградата е била покрита именно по този начин.

На базата на многобройния нумизматичен и керамичен материал, строителството на сградата, а респективно и на крепостната стена, се отнася към втората четвърт/средата на IV в. Условен terminus post quem за изграждането им се явява монета на Констанций II от типа PROVIDENTIAE CAESS, отсечена в периода 324-330 г., открита в хоросанов отломък от източната крепостна стена. Крайната дата на периода е точно фиксирана от две колективни находки[8] от късноримски дребнономинални монети, едната от които депонирана в керамична чашка, вкопана в хоросановото подово ниво в северното помещение на сградата (Фиг. 4). Последната по хронология монета и в двете находки е отсечена в периода 367-375 г. Откриването на двете находки се явява достатъчно обективен маркер за катаклизъм, сполетял крепостта в последната четвърт на IV в., по време или малко след Втората готска война (377-378 г.) на император Валенс.

Отделни находки, предимно монети и керамични форми, характерни за началото и средата на V в., показват, че теренът се е използвал и след тези събития. Този подемен материал, обаче, не е обвързан с конкретни археологически структури, а се открива главно в нивелационния пласт, предхождащ изграждането на проучените сгради от втори строителен период. Предвид липсата на регистрирано застрояване в укрепената територия в периода от последната четвърт на IV до средата на V в., много вероятно е използването на крепостта като временно убежище (refugium) от населението, обитаващо продължилото своето съществуване и през този период неукрепено селище. Откритите две монети на императорите Маркиан (450-457) и Лъв I (457-474), втората от които сред тънък пласт от въглени и пепел, разположен непосредствено върху материковата скала, се явяват terminus post quem за унищожението на укреплението, а вероятно и на селището, разположено в южното му подножие в началото на втората половина на V в.

Вторият засвидетелстван на терена строителен период се отнася в хронологически рамки от края на V в. до края на VI/началото на VII в. Характеризира със значително преустройство на вътрешната планировка на крепостта. Укрепената площ е плътно застроена със сгради, чиито стени в основата си са изградени от ломени камъни, споени с калов разтвор, а във височина с кирпич. По останките от такива зидове и характерните изсичания в материковата скала за полагане на техните основи, на този етап от проучването могат да бъдат сигурно идентифицирани две големи сгради (Фиг. 3). Първата от тях е ситуирана в най-източната част на укреплението. Планово дублира сградата от първия строителен период, използвайки частично съхранените й стени. Във вътрешното пространство на сградата са обособени няколко помещения, степента на съхраненост на които не позволява точната им планово-композиционна реконструкция. Покривната конструкция на сградата вероятно е била изградена от нетрайни, органични материали, предвид пълната липса на тегули и имбрици, индикиращи за друг вид покритие.

На базата на подемния археологически материал, произхождащ от тук, строителството на сградата се отнася към края на V в., а функционирането й до края на VI/началото на VII в. Terminus post quem за изграждането й се явява предреформена монета на император Анастасий I (491-518), отсечена в периода 491-498 г., открита в каловата спойка на западната й стена. Унищожението на сградата е предизвикано от силен пожар, отухлил кирпичите, изграждащи стените й. Добър хронологичеси репер за него са желязна фибула с подвито краче и тока тип “Сучидава”, открити сред деструкциите на сградата. На тази датировка коренспондира и керамичният материал, представен от форми на амфори и гърнета, характерни за втората половина и края на VI в.

В западна посока е регистрирана втора, частично проучена, сграда с издължена трапецовидна форма и дължина от близо 20 м, долепена до южната крепостна стена. Стените й в основата си са изградени от ломени и грубо обработени каменни блокове, споени с калов разтвор, а във височина с кирпич, следи от който са запазени in situ в южната част на сградата, в непосредствена близост до крепостната стена. Отделните помещения са отчетливо маркирани чрез изсечени в скалата ъгли и легла за полагане на зидовете. В почти всички проучвани квадрати е регистрирано запазено подово ниво, оформено посредством подравняване на материковия терен и/или запълване на естествените пропадания с пласт ломени камъни и трамбована пръст (Фиг. 5, 6).

В едно от проучваните помещения, в квадрати К/22 и L/22, се разкри изсечено в материковата скала съоръжение (“корито”) с неправилна правоъгълна форма и размери 2.30 x 0.80/0.90 м (Фиг. 7). Посредством оформено в скалата ребро с широчина 0.15 м е разделено от второ такова, с неясни размери, поради естественото пропадане на скалата в южна посока. Вероятно достига до южната стена на сградата, долепена до крепостната стена. Запълнителят на това издълбано в скалата съоръжение представлява отухлена пръст, в която се откриват множество фрагменти керамика, представена от характерни за VI в. форми на гърнета, амфори и капаци. В запълнителя се откри и горяла бронзова фибула с подвито краче и псевдонавивки, явяваща се условен terminus post quem за запълването на съоръжението. Въпросът с неговата функционална принадлежност на този етап от проучването е сложен и трудно разрешим. При все това, имайки предвид откритите фрагменти желязна шлака, множество брусове, носещи белезите на продължителна употреба, би могло да се допусне производствения характер на съоръжението, респективно и на помещението, свързан с добива и обработката на метали. През 2010 г. в непосредствена близост до това помещение се проучи още едно, свързано с него, в което се откриха множество костени предмети и заготовки за такива. Това е и причината, според която жилищния контекст на тази сграда трябва да се отхвърли и с голяма увереност тя да се определи като работилница, задоволяваща нуждите на местното население от сечива и инструменти.

Условен terminus post quem за изграждането на сградата се явява монета, открита в пласта, нивелиращ естествено пропадане на скалния терен, върху който в последствие е изградена частично разрушена от иманярски изкоп стена на сградата. Монетата е напълно обезличена, но нейните метрични данни я свързват с монетосеченето от края на V в. И тази сграда, подобно на предходно описаната, е унищожена от силен пожар, добър хронологически репер за който се явяват откриваните върху подовото ниво горели монети, елементи от коланни гарнитури и фибули с подвито краче и псеведонавивки, характерни за края на VI в.

Въз основа на разкритите структури и стратиграфски прецизирания археологически материал с голяма увереност може да се заключи, че укреплението в м. “Долап боаз” в първоначалния си вид е изградено към средата на IV в. сл. Хр. Местоположението на обекта предполага неговото отъждествяване с военно-полицейско укрепление от типа burgus, изградено за осъществяването на ефективен контрол и охрана на спускащия се в речната долина удобен път по дола “Долап боаз” и подстъпите към големия укрепен център на отвъдния речен бряг, известен като “Кале над Бялата стена”[9]. Наличието на незастроена територия, твърде значителна спрямо общия обем на укрепената площ, предполага използването на крепостта и като временно убежище от населението, обитаващо регистрираното в непосредствена близост неукрепено селище. Претърпяло разрушение в годините на Втората готска война на император Валенс или малко след това, с известни поправки и преустройства укреплението продължило да се използва като refugium до към началните години на третата четвърт на V в. След известен хиатус в развитието си, укреплението е възстановено в края на V/началото на VI в. Претърпяло функционална трансформация, то се превръща в укрепено ядро на развилата се през късната античност по трудно достъпните склонове на скалистия нос селищна агломерация – приемник на неукрепеното селище от предходния период. Като такава, крепостта просъществува до към края на VI/началото на VII в., когато става жертва на стихиен пожар, регистриран повсеместно в проучваната територия.

БЕЛЕЖКИ:

[1] Торбатов, С, Д. Драгоев. Сондажни археологичеси проучвания на късноантичен укрепен обект в м. “Долап боаз”, с. Сваленик, Русенска област. – В: Археологически открития и разкопки през 2007 г. София, 2008, 438; Драгоев, Д. Сондажно археологическо проучване на късноантичен укрепен обект в м. Долап боаз/Калето в землището на с. Сваленик, Русенска област. – В: Археологически открития и разкопки през 2008 г. София, 2009, 451.

[2] В северното подножие на укреплението в един от многобройните иманярски изкопи е разкрит участък от стена, която по начина си на градеж и използваната спойка е идентична с южната крепостна стена.

[3] Камбуров, П. Сваленик. София, 1989, 43-45, 59-60.

[4] Dragoev, D. Svalenik. – In: Tabula Imperii Romani. Sheet K 35/Philippopolis. Sofia, 2011 (in press).

[5] Торбатов, С, Д. Драгоев. Сондажни археологически проучвания…, 438-439; Драгоев, Д. Сондажно археологическо проучване…, 450-453.

[6] Драгоев, Д. Археологическо проучване на късноантичен укрепен обект в м. Долап боаз/Калето в землището на с. Сваленик, Русенска област. – В: Археологически открития и разкопки през 2009 г. София, 2010, 321.

[7] Торбатов, С, Д. Драгоев. Сондажни археологически проучвания…, 438.

[8] Нумизматичният материал ще бъде предмет на самостоятелно изследване.

[9] Торбатов, С, Д. Драгоев. Сондажни археологически проучвания…, 439.

Fig. 1.