Развитие и класификация на фибулите от ранножелязната епоха
Posted By admin on 10.12.2009
Развитие и класификация на фибулите от ранножелязната епоха
Петър Илиев Иванов F12494
Фибулите са основен археологически материал даващ многобройни сведения и относително точна датировка. В тракийските земи те са най- многобройната група метални украшения от старожелязната епоха. При правилното им разчитане те дават добра база за изледвания. Фибулите дават важна информация за икономическите връзки на отделните центрове и благодарение на тях може да се извършва датировка. Затова правилната им класификация е много важна.
В съвремената наука са направени няколко изследвания по проблема, което отнася фибулите към едни от най- добре проучените археологически обекти. Пръв, който предлага отделянето на тракийски тип фибули е Р.Попов. Той прави опити да постави Тракия между гръцкия и централноевропейския халщатски кръг, което предполага и ролята и в предаването на елементи от едната в другата област. За съжаление недостигът на материл по него време оставя неговата теория недоразвита. Пръв, който прави опит да отдели тракийски тип фибули е Ат.Милчев. Той разглежда най- старите фибули в тракийските земи и разграничава две хронологически групи- VIII- VIIв.пр.Хр и VII- VIв.пр.Хр. Според него фибулите в Тракия се развиват от източносредиземноморските типове, но са видоизменени съобразно тракийския вкус. Изхождайки от това твърдение Ив.Венедиков прави по- подробна класификация на едноспиралните фибули, някои двуспирални включва към типовете едноспирални, а други двуспирални дава като отделни типове. Появата на фибулите в Тракия той свързва с гръцката колонизация, а във втората спирала Ив.Венедиков вижда нов варварски елемент. Т.Златковска и Б.Шелов не подлагат под съмнение производството на фибули в тракийските земи, но възприемат идеята, че едноспиралните са доказателство за влияние на гръцката архаична култура върху тракийската, а за някои двуспирални фибули приемат илирийски произход. Те смятат, че двуспиралните фибули типологично се развиват от едноспиралните, въпреки че хронологически са едновременни. Появата на двуспиралните фибули Ст.Габровец свързва с настъпването на нова фаза в обществено- икономическото и културното развитие на Балканите, изразено във формирането на т.нар. трако- кимерийски културен хоризонт и въвеждането на желязото в масова употреба.
Точна типологизация на фибулите представя Д.Гергова, която разглежда основните им части и на тази база представя система за тяхното разграничаване и поставяне във времето. Така например тя разделя фибулите на две основни групи – А и Б, където група А са представители на едноспиралните фибули, а група Б на двуспиралните. За да се достигне обаче до по- точна класификация Д.Гергова обръща особено внимание на плочката(иглодържателят) и лъкът. Така се достига до още два типа разделяне. По отношение на плочката разделянето става нейната форма: I( триъгълна плочка) и II(четириъгълна плочка. Всеки от двата типа може може да се раздели на още два: тип 1- по- висока плочка и прав или леко извит лък и тип 2- плочка с височина половината от височината на фибулата и дъговидно извит лък.
Технологията за изработване на фибулите е чрез усукване и изчукване на обла тел и изливане в калъпи. Първият тип е по- прост и предполага по- голямо разпространение и функционалност. Те са направени от равен объл тел усукан така, че да образува спирала. Плочката е получена чрез изчукване(сплескване) и изтегляне на езиковиден издатък, който се извива леко, за да оформи иглодържателят. Тези фибули поради своята простота не позволяват и кой знае каква украса. Фибулите с украсен и удебелен лък са с по- пищни украси. Тези форми са често срещани при бронзовите фибули, които се изработват чрез леене. Наличието обаче и на железни такива фибули говори не само за съжителство на бронзови и железни фибули, но и за влияние на бронзовите върху железните. При фибулите с надебелен и хоризонтално разширен лък се наблюдава едно постепенно развитие. Именно с оглед на това развитие те могат да се разделят на три групи:
Фибули с шестоъгълно или обло сечение на лъка.
Фибули с елипсовидно или ромбоидно сечение на лъка.
Фибули с хоризонтално разширан дъговиден лък.
Според класификацията на Д.Гергова за тракийски тип фибули тя приема типа БI 1 b-d, тоест с конкавно изрязана плочка на иглодържателя. Тракийските двуспирални фибули са свързани генетично с т.нар. лъковидни фибули, чиито произход се търси в ареала на Югоизточните Алпи, Северозападните Балкани и Североизточна Италия около XIII- XIIв.пр.Хр. В началото лъкът остава успореден на иглата, а украсата е семпла. През XII- началото на XIв.пр.Хр се появяват фибули с втора спирала, като успоредно с това се развиват и варианти с удължен иглодържател, което прави профила им асиметричен. В генетична връзка с лъковидните фибули в края на XII- XIв.пр.Хр. се разпространяват в многобройни варианти и дъговидните фибули. Най- ранният и прост по своята конструкция тип едноспирална фибула се отнасят към късномикенската епоха и се наричат микенски типове. Техният лък е успореден на иглата и поради простотата и функционалността си те са се запазили и в следващите векове в най различни варианти. В България от този тип фибули има само два екземпляра, които се отнасят към субмикенските типове: Павелско и Върбен. В IX- VIIIв.пр.Хр в Тракия този тип фибули се видоизменя като се забелязва тенденция към оформяне на плочката с триъгълна форма. От края на VIII до края на VIв.пр.Хр. в Тракия се срещат едноспирални фибули с триъгълна плочка и лък с ромбовидно или кръгло сечение от типа АI 2. Тези фибули се разпространяват предимно в южнотракийските земи. Към втората половина на IX –VIIIв.пр.Хр. се датират фибулите с малка симетрична четириъгълна плочка и профилиран лък, украсен асиметрично или симетрично с два, три или рядко пет профилирани пръстена- тип АI 3. Този тип се развива от един от типовете асиметрични фибули застъпени в Крит, Атика и Егейска Тракия. През VIII- VIIв.пр.Хр. в Тракия са разпространени и фибулите от тип АII 3 или т.нар. “ладиевидни”. Те се характеризират с широка правоъгълна плочка, изрязана отпред и завършваща с рогче, завита надолу. Близки до този тип са фибулите тип АII 1 и 2, с висока четириъгълна плочка и голяма спирала. Те се датират във втората половина на VIIIв.пр.Хр. и първата половина на VIIв.пр.Хр. Въпреки някои сходства с “островните” или “атико- беотийските” фибули този тип не може да се приема за имитация на гръцки типове. Все пак има основание да се смята, че в Тракия спорадично са били изработвани и копия на чисто гръцки форми.
Сред едноспиралните в VII- VIв.пр.Хр. масово се разпространява тесалийският тип фибули АIV 4,5. Тези типове преживяват типологично развитие, което води до оформянето на “тракийския” ти.
Анализа на фибулите в земите на Тракия дава основание да се смята, че този тип паметници може да се датира в края на II хил.пр.Хр., когато фибулата започва своето развитие изобщо. Фибулите следват две основни тенденции в своето развитие, а именно появата на едноспирални и двуспирални. Първите имат източносредиземноморски произход, а вторите вътрешнобалкански. От VIII в.пр.Хр. нататък за тракийските земи е характерно присъствието на многобройни локално ограничени типове. Проникването на типове характерни за един район в друг предполага развитие на вътрешни икономически контакти. Концентрацията на определен тип фибули на определена територия може да подскаже евентуален център на тяхното производство. Въз основа на натрупаните материали в Тракия могат да се разграничат три такива културно- икономически области. Като първа област се очертава Южна Тракия (предимно югозападна). Преобладаващи тук са едноспиралните фибули с триъгълна или четириъгълна симетрична или асиметрична плочка. Фибулите от тази област сочат едни непрекъснати контакти между тракийското и гръцкото население. Като втора област се очертават северозападните тракийски земи. За нея са характерни двуспиралните фибули с четириъгълна плочка тип БII 1 и 2. Като терата област се очертава Североизточна Тракия, за която са характерни единствено двуспиралните фибули с триъгълна плочка, които се запазват през цялата старожелязна епоха.
| Датировка | Класигикация по Д.Гергова | Ареал на разпространение | Общи белези |
| IX-VIII | A I 1 (субмикенски)
A I 2
A I 3 |
Павелско; Върбен.
Дуванлий, мог.2; Проглед, мог.2; Д.Сахране, мог.3; Байлово; Кочан, мог.2; Месембрия на егейско море; Олинт; Едонохорион; Фера.
Лъкавица; Павелско, мог.4; Градешница; Янково, мог.4; Добралък; Казанлък; Одринско; Браду- Румъния. |
Усукана тел със сплесната едва загатната плочка.
Едноспирална с триъгълна плочка.
Малка симетрична четириъгълна плочка и профилиран лък, украсен с два, три или рядко пет пръстена. |
| VIII-VII | A II 3 (ладиевидна)
AII 1 и 2 |
Проглед, мог.6; Солун; Павелско; Лъкавица; Свобода; Дебръщица; Кирилово; Добралък; Кочан; Хвойна; Доганово; Казанлък; Д.Сахране, мог.2; Месембрия; Линдос- Родос; Фера; Перахова.
Въча; Проглед, мог.2; Чаушица; Радане; Земун; Широко поле; Хиос; |
Висока правоъгълна плочка, изрязана отпред и завършваща с рогче, завита надолу.
Висока четириъгълна плочка и голяма спирала. |
| VIII-VI | Б I 2 | Добрина; Равна; Кръгулево; Дебнево; Брестница; Кьолмен; Междени; Преслав; Бели извор; Градец; Девета;ка пещера. | Двуспирална с триъгълна плочка. |
| VII-VI | Б II 2 (илирийски) | Предимно се среща на Север от Стара планина- Видин; Градец; Бели извор; Царевец; Грасинец- Югославия; Кочан. | Двуспирална с ниска четириъгълна плочка. |
Литература:
1. Гергова, Д. Развитие на фибулите в Тракия през старожелязната епоха (XI- VI в.пр.н.е.).Векове. 1977. I.
2. Огненова, Л. Севтополис. София.
3. Стоянов, Т. Могилен некропол от ранножелязната епоха. София. 1997.
Източник: Интернет пространството!!!
Comments