archaeology books

Posted By admin on 25.10.2010

РАННОХРИСТИЯНСКИ ОЛТАРНИ ПРЕГРАДИ

В ЕКСПОЗИЦИЯТА НА РИМ – ПАЗАРДЖИК

Любка Тодорова

Християнският храм е мястото където се извършват тайнството причастие и кръщене, както и всички церемонии, свързани с църковния ритуал. С това се обяснява връзката и зависимостта между литургичните обреди и църковната сграда, която трябва да е пригодна за нуждите на култовите действия. В този смисъл олтарните прегради – разположение, конструкция и украса, са обект на детайлни проучвания.

Олтарната преграда е част от обзавеждането на олтара (altaara – възвишен жертвеник). Това е мястото, предназначено само за свещениците, участващи в богослужението (обр. 1 а-б). Според някои автори, издигането на олтарна преграда се прави с цел да се закачи на нея завеса, която да скрива действията на свещениците за кратко време от очите на богомолците, за да се подчертае тайнствения характер на Божествената литургия (Чанева-Дечевска Н. 1999:28). Според други автори, ако олтарът е трябвало да бъде скриван, то ниската преграда би била устроена във висока (Досева И. 2002:13). Олтарната преграда може да бъде два вида – под формата на буквата П или на обикновена преграда, ориентирана на запад (Sodini J. 1984:445). Централният достъп до олтара е в средата на канцела. Във всички известни съчинения на византийски автори, централните врати на олтарната преграда се наричат „свети двери” – αγιαι или μεγαλαι πύλαι (θύραι). Преградите от IV и началото на V в. са ниски парапети и се  състоят от каменни, с размери: 1 x 1.5 м, прикрепени една за друга със стълбчета, с приблизително квадратно сечение (0.22 x 0.22), с височина около 1 м. Отгоре те със заоблен край. Олтарните прегради се монтират директно върху пода или върху издигнат над нивото му стилобат. През VI в. в Константинопол съществуват едновременно църкви с високи и с ниски олтарни прегради (Досева И. 2002:10). Декорацията им от двете страни се състои от геометрични, растителни и животински мотиви и християнски символи. За раннохристиянското изкуство не е присъща реалистичната трактовка на света, вместо това се използват символи, явяващи се носители на информация, достъпна само за посветени. Те са отражение на тогавашните възгледи и ценности (Зубарь В., А. Хворостяный. 2000:85).

Олтарните прегради които са част от експозицията на РИМ–Пазарджик, не се отличават от откритите вече такива на територията на България. Три от тях са с неизвестен произход. На първата мраморна плоча (обр. 2 a, кат. № 1), релефът от едната страна е съставен от двойни рамки, ограждащи триъгълно поле. В средата му е изобразен грозд с клончета и листа. На гърба си има двойна рамка, с празно поле. От втората плоча е запазен фрагмент с двустранно изображение (обр. 2 б, кат. № 2). От едната страна са представени четири успоредни линии и част от поле, в което се виждат два крака, напомнящи на хищно животно и кръгъл орнамент. На гърба на олтарната плоча (обр. 2 в, кат. № 2) са изобразени две успоредни линии, а над тях – стилизиран растителен орнамент и птичи крак, вероятно на гълъб. Третата е дясна половина от олтарна плоча, с богата украса (обр. 3 а, кат. № 3). По края тя е с двойна рамка. В нея са поместени стилизирани цветя, гроздове и част от друг (може би геометричен) елемент.

Останалите шест фрагмента (плочи и колонки) са от олтара на църква № 1 в крепостта Цепина, край с. Дорково, община Ракитово. Тя е разкопавана три пъти, като първия е от руският езиковед и историк П. Сирку, който я датира в XII–XIII век. По-късно при разкопки до южната стена на църквата е открита византийска монета от VI век. Според С. Георгиева, църквата е по-ранна (Георгиева С. 1963:50). От едната страна плочата е украсена с релефен кръст с разширени краища, вписан в кръг, а по края има четвъртита рамка. Другата страна също е обрамчена. Върху нея са изобразени квадрати и кръгове, оградени с двойна преплетена рамка. В запазените две части се виждат три гълъба, две розети, акантови листа и една животинска глава (бивол?), (обр. 3 б – в, кат. № 7-8).

Две от колонките са с квадратно напречно сечение. И двете от едната си страна имат еднаква релефна украса – две успоредни, вдлъбнати прави линии, които в горната си част образуват отворен кръг (обр. 4 а-б, кат. № 4-6). Едната колонка от дясната си страна има правоъгълна дупка. На другата колонка от срещуположната страна все още личи същата украса, а от страни в дясно има жлеб.

Третата колонка от едната си страна има същата релефна украса, като първите две, но от дясната си страна има врязани лозови листа и гроздове. От другата е малко по-тясна и в средата завършва с дупка (кат. № 5).

Последната колонка е с подобна лицева украса, но кръгът в горния край е много по-отворен. В страни от дясно има доста по-голям жлеб от останалите и дупка над него. Останалите две страни са гладки (кат. № 9).

Украсата на парапетните плочи е с разнообразни, често срещани мотиви. В тях са скрити богословски идеи, обслужвани от символичния характер на раннохристиянското изкуство.

Едно от най-разпространените изображения е растителният елемент, който е представен от цветя, листа и клонки, символизиращи рая. Ако в античността лозата е свързвана с Дионис, то в християнското изкуство изображението на лоза се появява през IV в. (Зубарь В., А. Хворостяный. 2000:78). Част от него е лозовата вейка, съставена от грозд и листа, напомнящи на истинската лоза (предобраз на Христа) или пръчки, символизиращи вярващите. В иконографията лозето често пъти е изображение на Дървото на Живота.

Лозата е важен символ най-вече поради това, че от нея произвеждат виното, което е израз на познанието. Евангелските текстове правят от лозето символ на Небесното царство, чийто плод е Евхаристията (Шевалие Ж., А. Геербрант. 1995:624).

От растителните мотиви едни от най-често срещаните украси в скулптурата и релефа са акантовите листа и палметите (обр. 3-в, кат. № 8). Те имат своето разнообразие като остър и мек релеф, което придава богатство на отразяващата се в него светлина. Това противопоставяне на тъмното и светлото е плод на византийското изкуство и на духовната изява на християнската религия, с нейните изисквания по отношение на атмосферата в култовата сграда (Овчаров Д., М. Ваклинова. 1978:31).

Друг срещан мотив е розетата (обр. 3 б – в , кат. №№ 7-8). Тя се появява в значителен брой от плочите като основен декоративен елемент. Счита се, че е получена от преминаването на примитивния христов монограм в декоративна форма на монограматичното колело. Интересен пример е плоча от голямата базилика в раннохристиянския център на хълма Царевец във Велико Търново, където полето на плочата е изцяло заето от плетеница и вписани в нея розети (Овчаров Д., М. Ваклинова. 1978:43). Хризмата е важен символ в първичната, раннохристиянската Църква, който е познат под две основни форми: първата е съставена от буквите I и Х (гръцките инициали на Иисус Христос), а втората, наричана още Константинова хризма и просъществувала до наши дни, се състои от буквите Х и P, които на гръцки са началните букви на Христос (Шевалие Ж., А. Геербрант. 1995:548).

Първата фигура, която е вписана в окръжност (най-честия случай), представлява колело с шест радиуса (понякога осем, ако към тях е прибавен и един хоризонтален диаметър). Тук символът е космически и слънчев; според литургията Христос е sol invictus (непобедимото слънце).

Втората се получава като се прибави отличителния белег на P – резултатът от Христовото Изкупление (Шевалие Ж., А. Геербрант. 1995:549).

Животни със символичен характер са изобразени и на парапетните плочи изложени в Лапидариума на РИМ – Пазарджик (кат. № 2). На една от тях се виждат два крака на животно (обр. 2 б), също и много малка част от тялото, което подсказва, че то е седнало. Начинът, по който са представени ноктите, навежда на мисълта, че е хищно животно, може би грифон. Тези митични същества могат да се срещнат както върху фиала от Рогозенското съкровище с датировка V–IV в. пр. Хр., така и в българското средновековие, където вече придобиват друго значение. За периода на късната античност, интерес представлява изображението на митични същества върху олтарна маса от Никополис ад Нестум (Чичикова М. 1972:252-253). В случая става дума за „езически” сюжети, които се срещат и в християнски паметници. Митични животни се виждат и върху раннохристиянски капител от с. Обзор, Варненско (Овчаров Д., М. Ваклинова. 1978:37). Грифонът като митологично същество има и своя християнски символ. Той се изобразява и като демон, и като Христос. Той по-скоро представлява безмилостната сила. В християнската символика е образ на демона до такава степен, че за светите писатели изразът hestisequi е синоним на Сатаната. В действителност грифонът притежава и земни и небесни черти, което го прави символ на двете природи – човешка и божествена. Явява се посредник между небето и земята (Шевалие Ж., А. Геербрант. 1995:255).

От другата страна на преградата изображението също е във висок релеф, но тук се вижда една много малка част от птичи крак (обр. 2 в). Може би на гълъб или паун. Тези две птици са широко разпространени в украсата на раннохристиянските църкви както в релефите, така и в стенната живопис. Гълъб присъства и в олтарната преграда от Цепина (обр. 3 б – в, кат. № 7-8). Тази птица още в ранното християнство е символ на душата и мира, а мирът в представите на ранните християни е отъждествяван с рая (Зубарь В., А. Хворостяный. 2000:78). Паунът е често срещан декоративен елемент и е символ на безсмъртието на човешката душа. В античната митология паунът се счита за птица, посветена на Хера, а неговото изображение отразява вярата в безсмъртието (Зубарь В., А. Хворостяный. 2000:78). Изображението на паун е най-вече характерно за изкуството на ранното християнство, когато настъпва преосмислянето на античното художествено наследство и приспособяването му към нуждите на християнската религия.

Пак на преградата от Цепина се вижда рогато животно, приличащо на бик. Такъв има изобразен и върху олтарна плоча от с. Осеново, Варненско, също и на плоча с неизвестен произход в НАИМ – БАН (Овчаров Д., М. Ваклинова. 1978:44). Търсенето на християнски символ тук стига само до тълкованието му като посвещение на жертвената природа на Христос.

Най-често срещаният символ е кръстът. Има го както върху плочите, така и върху колонки и капители. Като символично изображение кръстът е оръдие на спасителната смърт на Иисус Христос, символ на победата над смъртта (Левкийски епископ Неофит. 1992:210). Според някои автори, кръст вписан в кръг може да се разглежда като символ на безсмъртието (Уваров А. 1908:41-43, кат. № 8). Той е традиционен за интериора на християнските храмове. Това е сдържаната и изискана украса на VI в., като най-добрите примери са парапетните плочи от църквите в гр. Хисар, също и плочата от базиликата в Ракитово (Чангова Й. 1996:57). Традицията обогатява необикновено много символиката на кръста, като събира в този образ историята на спасението и на мъченичеството на Христос. Кръстът символизира Разпнатия Христос, Господ, Словото, Вторият елемент на Троицата. Той е нещо повече от олицетворение на Иисус Христос, отъждествява се с човешката му природа, дори с личността му (Шевалие Ж., А. Геербрант. 1995:561).

Една част от олтарната преграда на църква № 1 в крепостта Цепина е запазена във фонда на РИМ – Пазарджик, а друга в Археологическия музей в София. Украсата им се отличава с комбинацията от геометрични, растителни и животински мотиви в обща композиция (Овчаров Д., М. Ваклинова. 1978:43).

Всъщност, каквото и разнообразие да срещам в запазените паметници от този вид в България, репертоарът на същинското византийско производство за широка употреба е един и същ и затова еднакви екземпляри с тези в България могат да се видят по всички краища на Империята. Едни и същи са и центровете на производство и разпространение на архитектурни детайли (Овчаров Д., М. Ваклинова. 1978:43). Разбира се съществуват много декоративни изделия (капители, олтарни прегради, корнизи и т. н.), изработени в местни ателиета и от местни суровини, имитиращи проконеските образци (Завадская И. 1998:270). Интерес представлява фактът, че частите от олтарна преграда от църква № 1 на крепостта Цепина, са почти идентични с тези от Ракитовската базилика, като колонките като тип украса се повтарят (Чангова Й. 1996:57).

Поради липсата на подробни публикации относно украсата на отделните части на множеството раннохристиянски църковни постройки в българските земи, проучването им представлява известна трудност. В някой случай то може да бъде сведено само до систематизиране на известния материал.

Каталог

№ 1. Фрагмент от плоча – обр. 2 а.

1. Инв. № 405

2. Местонамиране: Неизвестно

3. Размери: Дължина – 0.49 м, широчина – 0.41 м, дебелина – 0.06 м

4. Украса: Двойна рамка ограждаща триъгълно поле с грозд, клончета и лиса.

5. Материал: Мрамор

6.  Датировка: IV–VI в.

№ 2. Фрагмент от плоча – обр. 2 б-в.

1. Инв. № 406

2. Местонамиране: Неизвестно

3. Размери: Дължина – 0.49 м, широчина – 0.38 м, дебелина – 0.04 м

4. Украса: а) Част от четворна рамка с крака на грифон и кръгъл орнамент; б) двойна рамка с птичи крак и растителен орнамент

5. Материал: Мрамор

6. Датировка: IV–VI в.

№ 3. Част от плоча – обр. 3 а.

1. Инв. № 409

2. Местонамиране: Неизвестно

3. Размери: Височина – 0.81 м, широчина – 0.36 м, дебелина – 0.09 м

4. Украса: По края рамка със стилизирани цветя

5. Материал: Камък

6. Датировка: IV–VI в.

№ 4. Част от колонка – обр. 4 а.

1. Инв. № 516

2. Местонамиране: Крепостта Цепина, с. Дорково; църква № 1, олтара

3. Размери: 0.24 х 0.24 м, височина – 0.56 м,  диам. на дупката – 0.02-0.03 м, дълбочина – 0.03 м

4. Украса: Две вдлъбнати успоредни линии образуващи отворен кръг

5. Материал: Мрамор

6.  Датировка: V в.

№ 5. Част от колонка.

1. Инв. № 517

2. Местонамиране: Крепостта Цепина, с. Дорково; църква № 1, олтара

3. Размери: 0.24 х 0.24 м, височина – 0.57 м, диам. на – 0,05 м, дълбочина – 0.055 м

4. Украса: Две успоредни вдлъбнати линии образуващи отворен кръг

5. Материал: Мрамор

6. Датировка: V в.

№ 6. Част от колонка – обр. 4 б.

1. Инв. № 518

2. Местонамиране: Крепостта Цепина, с. Дорково; църква № 1, олтара

3. Размери: 0.22 х 0.22 м, височина – 0.55 м, широчина  на жлеб – 0.04 м, дълбочина – 0.01 м

4. Украса: Две успоредни вдлъбнати линии, образуващи отворен кръг

5. Материал: Мрамор

6.  Датировка: V в.

№ 7. Фрагмент от плоча – обр. 3 б.

1. Инв. № 519

2. Местонамиране: Крепостта Цепина, с. Дорково, църква № 1, олтара

3. Размери: Дължина – 0.60 м, широчина – 0.50 м, дебелина – 0.10 м

4. Украса: а) Релефни изображения на гълъб и розета, оградени с двойни, рамкирани, кръгли и четвъртити полета; б) две успоредни релефни линии, част от рамка

5. Материал: Мрамор

6. Датировка: V в.

№ 8. Фрагмент от плоча – обр. 3 в.

1. Инв. № 520

2. Местонамиране: Крепостта Цепина, с. Дорково; църква № 1, олтара

3. Размери: Дължина – 0.32 м, широчина – 0.44 м, дебелина – 0.10 м

4. Украса: а) Релефни изображения на два гълъба, палмета, розета и рогато животно, оградени в кръгли и четвъртити полета; б) кръст с разширяващи се краища

5. Материал: Мрамор

6. Датировка: V в.

№ 9 Част от колонка.

1. Инв. № 521

2. Местонамиране: Крепостта Цепина, с. Дорково; църква № 1, олтара

3. Размери: 0.24 х 0.24 м, височина 0.60 м, широчина на жлеба – 0.08 м, дълбочина – 0.01 м, диаметър на дупката – 0.04 м, дълбочина – 0.03 м

4. Украса: Две успоредни линии, образуващи отворен кръг

5. Материал: Мрамор

6. Датировка: V в.

Цитирана литература:

Георгиева С. 1963. Църква в родопската крепост Цепина. – Археология, 3, 47-54.

Досева И. 2002. Ранновизантийските олтарни прегради в Тракия и Дакия. – Проблеми на изкуството, 3, 9-18.

Левкийски епископ Неофит 1992. Молитвата. – В: Сборник материали за кандидат студенти по богословие, Велико Търново, 207-212.

Овчаров Д., М. Ваклинова. 1978. Ранновизантийски паметници от България IV–VII век. – София.

Шевалие Ж., А. Геербрант. 1995. Речник на символите, 1. – София.

Шевалие Ж., А. Геербрант. 1996. Речник на символите, 2. – София.

Чанева-Дечевска Н. 1999. Раннохристиянската архитектура в България IV–VI век. – София.

Чангова Й. 1996. Базиликата в Ракитово. – Археология, 4, 47-59.

Чичикова М. 1972. Mensa sacra от Nikopolis ad Nestum. – ИАИ, XXXIII, 254-258.

Завадская И. 1998. О происхождении христианской архитектуры ранневизантийского Херсонеса. – Материалы по археологии, истории и етнографии Таврии, VII, 261-290.

Зубарь В., А. Хворостяный. 2000. От язычества к христианству. Начальны этап проникновения и утверждения христианства на юге Украины (вторая половина III–первая половина VI вв.). – Киев, Национальная академия наук Украины, Институт археологии.

Уваров А. 1908. Христианская символика. Символика древне-христианского периода. – Москва.

Sodini J. 1984. Les dispositifs liturgigues des basiligies paléochretiénnes on Grèce et dans les Balkans. – In: Corso di cilturu sull’arte bizantina, 31, 441-473.

Earlychrist cancel in the exposition of Regional museum of History – Pazardzhik

Lyubka Todorova

(Summary)

The Christian temple is the point, where sacrament-communion and christening as well as all ceremonies associated with the ecclesiastical ritual are perpetrated. It is set on the needs of the cult acts therefore. In this point, the altar’s bulkheads – lie, structure and decoration, are an object of detail researches.

The altar’s bulkhead is part of the interior of the altar. That is the place allowed only on the celebrants, participating in the mass. The altar cancel can have got two forms – like the letter П or like a common bulkhead oriented to west. The geometric motives, the vegetative and animal, Christian devices and the simple compositions are met (from  outside and home side) on their decoration. For the earlychrist art isn’t peculiar to the real interpretation of the world, the symbols are used alternatively, the reporting winners of the information, accessible only for novices. They are echo to the then mentalities and costlinesses.

The cancels that are the part of the exhibition of Regional museum of History – Pazardzhik, do not differ much from the  opened already at the territory of Bulgaria. Three of them are with an unknown origin. On the first marble slab, the relief is compound in one country in double frameworks, cloistering a triangular plain. In his medium there is a staphyline with а small sprig and leaves. It has on its back double framework, with an empty plain. The second is а part from the marble flag with relief of the two countries as well. This one is represented by four parallel lines and part from a plain in which the two legs, reminding the starved beast, and the round decoration are seen. On the back of the slab  two parallel lines are seen. Over them are stylized vegetative decoration and a bird’s foot (pigeon?). The third is right part of slab, with rich decoration. It is with double framework at the end. The conventionalised flowers are stirred in her, staphylines and the part with the other (possibly geometric) detail.

The six fragments that have remained (the plates and the columns) are from the altar in church № 1 in the stronghold Tsepina, village Dorkovo, Rakitovo municipality. One of the plates (in two the parts) is exposed only in the exhibition of the Region museum of History – Pazardzhik and the six that have remained are columns. All of them are made of marble. The slab is decorated with an embossed cross with extended ends to a set. Another side is as well walled up with a frame, and the plain inside is apart at square and round plains walled up with an double interlacing frame. Three doves, two rosettes, acanthus leaves and one animal head are seen on the two kept parts (a buffalo?).

Списък на илюстрациите:

Обр. 1 а-б. Олтар – аксонометрична проекция, по Р. Краутхаймер

Обр. 2  а – Фрагмент от плоча

б – Фрагмент от плоча

в – Фрагмент от плоча

Обр. 3 а – Фрагмент от плоча

б – Фрагмент от полоча

в – Фрагмент от плоча

Обр. 4 а – Част от колонка

б – Част от колонка

Източник: С разрешението на автора!

обр. 1

обр. 2

обр. 3

обр. 4

Category: античност
Етикети: