archaeology books

Posted By admin on 29.07.2009

Рогозенското тракийско съкровище

Богдан Николов, Спас Машов, Пламен Иванов

Въведение в проблематиката

Ал. Фол

Тракийското съкровище, открито в с. Рогозен (Северозападна България), добре се разположи върху картата на Централна Северна и на Северозападна Южнодунавска Тракия, защото от тези земи произхождат преобладаващият брой тракийски скъпоценни изделия. Те са сребърни, сребърни с позлата и златни и се датират от средата на II хил. пр. н.е. до късната елинистическа епоха. Независимо от това Рогозенското съкровище се оказа единствено по рода си.

Преди всичко то е събирано и трупано много продължително време. Долната граница изглежда по-сигурна, защото се определя не толкова по стиловите белези на изработката на съдовете, а от надписа с името на Керсеблепт (№ 44), одриски цар (359–341 г. пр.н. е.). Горната граница обаче все още е колеблива. Възможност да се определи предоставя фиалата с надпис, който съдържа името на Саток (№ 27), син на Ситалк (400–? – 424 г. пр. н.е.) и вероятен одриски владетел (424 – 411–? г. пр.н.е.). Това би означавало да решим, че Рогозенското съкровище е събирано между последната четвърт на V и приблизително 40-те години на IV в. пр. н.е. Някои съдове обаче изглеждат по-стари заради изработката и украсата си. Дали те не са от ранното пето столетие и дори от края на шестото пр.н.е.? И в двата случая находката покрива огромен период и тепърва спрямо нея ще бъдат датирани и предатирани известните и още неоткритите.

Изворовите данни, които предоставя Рогозенското съкровище, са толкова богати, че сигурно няма да бъдат скоро и лесно обработени. Щастливи трудности пораждат и сюжетите, и иконографията им, и надписите на старогръцки език с тракийски антропо- и топоними, които трикратно надхвърлят познатите досега епиграфски данни от тракийски метални съдове. Първоначалният оглед показа, че преките и косвените сведения потвърждават основните работни хипотези за космологията. митологията, религията, културата и политическия живот на траките. Такова потвърждение, както се знае, неизбежно разширява и усложнява изследователската проблематика до степен, каквато не можеше да се предполага до първоначалната публикация на материала (сп. „Изкуство”. 1986, № 6).

Засега може да се допусне, че проблематиката на

9

Рогозенското съкровище се групира условно в три кръга, които, разбира се, се пресичат. Първият се състои от въпросите, които се отнасят към тракийската историческа действителност през V–IV в. пр. н.е., т. е. към времето на пълната политическа самостоятелност на тракийските държавни организации, преди елинистическата епоха. Вторият се образува от загадките на взаимодействията между културите в Югоизточна Европа през същия период, когато духовният живот навсякъде е многолик и толерантен. Третият проблемен кръг обхваща някои страни от характеристиката на безкнижовните общества, каквото е и тракийското. Тези белези са на пръв поглед от частно естество, но при добро ситуиране получават висока стойност за индоевропеистиката.

Рогозенското съкровище възроди колебанията по въпроса без отговор, къде е добиван благородният метал в Тракия. От писмени и от археологически данни се съди, и то основателно, че злато и сребро е извличано в най-голямо количество от крайния тракийски север (Трансилвания) и от крайния тракийски югозапад (Пангей). Сега обаче местонахожденията трябва да се преразгледат. Ще трябва да си спомним, че легендите за чипровските златари и за саксонските рудари в Северозападна България съдържат голямата истина. Както на други места в Тракия, така и тук благородният метал е добиван и обработван под строг контрол, т. е. в условията на централизиран монопол. Такъв метал и изработените от него изделия не могат да принадлежат на друг освен на владетелския дом. Тракия се състои от монархии, в нея думата „гражданин” не е позната. Опасно е да си представим тракийски селянин, пък бил той и състоятелен, със слитък злато или с рогозенски съд в ръка. За такава смелост се плащало със смърт.

Тракийското общество е раннокласово. Неговата структура е двусъставна независимо от това, дали ядрото й е родовата, или, както е през времето, което разглеждам, съседско-териториалната община. Двусъставната структура означава не две съсловия (класи—?), а два типа отношения към средствата за производство, каквато и да е степента на социалната им зрелост. Единият тип отношения се носи от собственика (родово-племенната върхушка), другият от владелеца (общинниците-производители) на средствата за

10

производство. Такава икономическа уредба се нарича обикновено „царска” заради безапелационното присвояване на целия продукт от владетеля. „Царската” икономика в Тракия се търси най-често в югоизточните предели на страната, в областта на Пропонтида (Мраморно море), т. е. при по-развитите държавни организации. Рогозенското съкровище категорично налага този извод да бъде преоценен. Убеден съм, че такъв тип ранно робовладелско стопанство е бил разпространен и в североизточните земи. Подобно гледище означава да се преразгледат изобщо робовладелските производствени отношения при траките, които се смятаха за много слабо напреднали. Предположение го се подкрепя изцяло от най-изчерпателния рогозенски надпис (№ 29). Той съдържа новия тракийски антропоним Дислойас (в именителен падеж), име на майстора-торевт, който е направил фиалата. Фиалата произхожда от Беос, тракийски топоним, въведен с предлог за произход (към родителен падеж). Селищното име е с колеблива локализация, въпреки че се споменава и в други надписи върху съдове от този период. Фиалата е притежание на Котис, одриски цар между 383 и 359 г. пр. н. е. Напълно ясно е, че в селището Беос е организирана работилница за скъпа продукция, която се контролира от владетеля. Такива работилници съществуват и в други населени места, както се вижда от поредица надписи освен рогозенските. Надписите са положени върху съдове от съкровището при с. Борово (Русенско, Централна Северна България), върху съдове от погребението в Могиланската могила във Враца и върху единичните фиали от гробницата при с. Аджигьол (край дн. Тулча, СР Румъния), от с. Александрово (Ловешко, Северозападна България) и от с. Браничево (Шуменско, Североизточна България).

Тези наблюдения стабилизират идеята за т. нар. царски градове в Тракия, каквито се срещат и в други страни. Идеята се основава на доказаното обстоятелство, че одриските царе през V и IV в. пр.н.е. не поддържат столичен център. Това е закономерно явление в условията на монополната икономика. Царете обхождат своите укрепени седалища, в които и откъдето упражняват военно-политическата, стопанската и царско-жреческата си власт. Както се знае, обхождането е и идеологически осмислено в духа на устойчивите индо-ирански

11

традиции. Укрепителната система на тези седалища включва всичко, което изискват и реалната, и обредната практика на владетелския дом — дворец, светилища, съкровищница, складове за храна и оръжие, работилници, помещения за свитата, обори. Тъкмо тук благородният метал се влага в изделия. Той постъпва във вид на данъци и на дарове както от подвластните и съюзни царе, така и от елинските градове-колонии по егейското и по пропонтийското крайбрежие. Според Тукидид, допълнен от Диодор, годишните постъпления в одриската хазна от края на V и началото на IV в. пр. н. е. Могат да достигнат огромното тегло от над два тона слитъци, съдове и монети.

Такива сведения няма за тракийския северозапад. Там се локализира големият племенен състав на трибалите, който покрива територията от поречието на Морава до поречието на Искър. Изглежда че неговото ядро, т. е. районът на най-активните действия на трибалската династия, засега се очертава в земите на днешните Михайловградска и Ловешка област, защото оттам произхождат повечето от съкровищата. Археологическите данни, съчетани с красноречивите сведения на елинските автори от Аристофан нататък, напълно подкрепят представата за военно-политическата мощ на трибалските владетели. Укрепените им резиденции още не са проучени, но предварителните обхождания на терена и отдавна забелязаните обекти вече позволяват да се пристъпи към създаването на археологическата карта. Тъкмо във Враца е разкрито забележителното погребение на представител на трибалския династически дом от първата половина на IV в. пр. н. е., изпратен с пребогат златен инвентар. Погребаният е анонимен.

От писмените извори обаче се знаят имената на двама царе. Единият е Халес, съобщен от схолиаста към Диодор, който през 376/375 г. пр. н. е. успешно атакувал на два пъти Абдера (при устието на Нестос, дн. Места) начело на армия от 30 000 души. Доказа се, че тъкмо той се съюзил с Котис, за да спечели войната. Вторият трибалски цар с име е Сирм. През пролетта на 335 г. пр. н. е. той се среща с Александър III Велики в тежка битка в Дунавската равнина, но не е победен, а отхвърлен, и дарил победителя си. Александър търси в Тракия гаранции за тила си, преди да започне похода на изток срещу Персийската

19

империя. Сред фиалите на Рогозенското съкровище е открита една със сцена между жрицата Ауге и прелъстяващия я Херакъл (№ 4). Върху ръба на съда се чете новото тракийско мъжко име (в родителен падеж) Дидюкаймос. Кой и какъв е той, за да си хареса гръцкия шедьовър и да го присъедини към съкровището? Трибалски цар?

Вече надали може да има съмнение, че недомлъвките в писмените извори ще се потвърдят. Трибалско-одриските военно-политически отношения ще се превърнат във факт на вътрешнотракийската история от V и IV в. пр. н. е. Рогозенските надписи затвърждават убеждението, породено от откритите преди тях епиграфски текстове, че одриските владетели даряват най-достойните си съюзници, за да търсят подкрепата или поне ненамесата им в трудните отношения с Атина, а и в междуособните им борби. Такива дарове са получавали и трибалските, и гетските царе. Те са най-чести по времето на Котис, за когото стана дума (№ 28, 30, 31, 40, 41, 42, 43, 45, 46 и 47), тъй като царят води война с Атина за влияние между двуречието Струма — Места и Марица, но най-вече заради тракийския Херсонес (дн. Галиполски полуостров). Едничкият дар на Керсеблепт (грецизираната литературна форма е Керсоблепт) е сигурен знак за тежката участ на Котисовия син, който до 341 г. пр. н. е. отблъсква нашествията на Филип II Македонски.

Описаната дотук обстановка в одриска и в трибалска Тракия естествено се вписва във втория проблемен кръг, този, както го нарекох, на културните взаимодействия. Сведенията за него, които се съдържат в Рогозенското съкровище, са косвени. Голяма част от съдовете очевидно принадлежат към продукцията на работилница (ателие), която се намира в Северозападна Южнодунавска Тракия. Освен тези съдове обаче, а и извън дарените, стоят други, които са изработени от гръцки майстори или по гръцки образец, от малоазийски майстори или по малоазийски образец, от персийски майстори или по персийски образец. Друга група съдове носят северотракийски, отвъддунавски мотиви, а още една група — т. нар. келтски.

Редно е да се стремим да бъдем по-близко до реалната историческа обстановка в края на V и през първата половина на IV в. пр. н.е. още повече, че изкуствоведският и

20

типологическият анализ на изображенията, формите, цветовете, украсата и начина на изработка са в самото си начало. Затова ще си позволя засега да разглеждам съдовете и надписите върху тях на ръка с етнополитическата карта на Югоизточна Европа.

Най-напред виждаме, че елинските центрове осъществяват връзките си със Северозападна Тракия по двуречието Струма — Места, а тези с източната й половина — по поречието Марица — Тунджа. Отдавна се предполага, че интензивният изходен район на тези културни връзки е в областта на Пропонтида, защото там, изглежда, са съсредоточени ателиетата, които произвеждат преди всичко за тракийския пазар. Към такова заключение сега подтикват и Рогозенските съдове от гръцки или от малоазийски произход. Най-доброто доказателство за мене си остава споменатата вече фиала със сцената Ауге -Херакъл, понеже митът за прелъстяването на жрицата от богочовека принадлежи на траките-мизи в Мала Азия.

Културните връзки не се изчерпват с разпространението на елински или на елинско- малоазийски изделия. В Тракия се знае и гръцкият език. Както изглежда, поне засега знанието му обхваща югоизточните и източните тракийски земи, защото всички надписи произхождат оттам, ако не държим сметка за допуснатото изключение, че (трибалският цар?) Дидюкаимос пожелал да притежава фиала. Тракийското общество обаче е безкнижовно. Тогава каква е ролята на езика в него, кому и за какво служи той?

Особеностите на употребата на старогръцкия език, включително и видимите грешки при изписването на безглаголните текстове, могат да превърнат рогозенските, боровските, могиланските и другите надписи върху метални съдове в свидетелство, че в Тракия се използува местен говор с политическа цел. Доказа се, че тракийската религиозна доктрина, т. нар. тракийски, предкласически орфизъм, не се нуждае от запис, защото е учение за посветени и класово избрани първенци. При това някои свещени думи и формули сигурно са били забранени. В политическия живот, когато все пак някои от тях е трябвало да бъдат огласени, били замествани с конвенционални елински заемки. Затова например името Орфей никъде пряко не се споменава в извори от Тракия, а вместо него се появяват имената на Аполон или на Дионис в съответствие с нуждата да се посочи слънчевата или

29

земната персонификация на тракийския бог.

Можем да си представим, че местният тракийски политически жаргон се е чувал в споменатите по рогозенските, боровските, могиланските и другите надписи селища — царски резиденции. Най-често срещащият се топоним е Беос. За него няма писмени извори, но езиково се сближава добре с късноантичните Бедизос и Беодизос. Едното се локализира северно от Апри (дн Кестридже, при Айнарджик), другото — северозападно от Перинт (дн. Ерегли). Апрос, както гласи според надписите сигурната тракийска форма в единствено число (вероятен женски род), е известното Апри от императорската и късноантичната епоха. Ергиске, с форма Аргиске, се знае не само от надписите. То се среща в речите на атинските оратори от времето на Филип II Македонски и се локализира в басейна на р. Агрианес / Аргианес (дн. Ергене, ляв приток на Марица), която е от същия корен на тракийски. Вече предложих да се смята, че топонимът Гестой (или Гейстай) от надписите е вероятно късното Гестистирум, място в района на Адрианопол (дн. Одрин) по поречието на Марица. Последният топоним е Саютаба, засега без паралели сред имената на местности в Тракия. Възможно е той да се идентифицира с късноантичното селище Саюада, което се намира при гр. Афродизиас, между устието на Марица и шийката на Галиполския полуостров.

Към тези имена, епиграфски засвидетелствувани, могат да се добавят и онези, които са споменати от Демостен и от Есхин при описанията на Филиповите действия в Тракия. Списъкът тогава ще включва и Кабиле (при дн. с. Кабиле край Ямбол), Мастейра/Бастейра (местност, която се локализира северно от Свиленград в Сакар), Дронгилон и Мюртиске (с неустановено местонахождение), Кипсела (дн. Ипсала), Ганос (дн. Шаркьой), Дорискос (по-късният Траянопол при устието на Марица), Мокарсос (дн. Чорлу), Свещената планина със Свещената крепост (на дн. Текир даг), т. нар. Серион тейхос (дн. Макри на Егейско море).

Изброявам тези „царски” градове, защото те образуват ядрото на одриската държава от края на V до 40-те години на IV в. пр. н. е. Това ядро се разполага в зоната на низината Марица — Тунджа и съвпада с най-старата и най-важната пътна артерия в Източна Тракия. В тези градове тракийската

30

култура, общо казано, приема гръцките образци и гръцкия език. В тях тя приема и малоазийските идеи, мотиви и изделия, както и всички онези, които общо могат да бъдат характеризирани като източни. Те не се нуждаят непременно от посредничеството на елинските градове, тъй като от двете страни на Пропонтида средата е родствена и в езиково, и в културно-историческо отношение. Такива идеи, мотиви и изделия лесно се вграждат в тракийския културен подтекст и естествено стават част от духовния живот на новите си носители.

Мисля, че типологически по същия начин стоят връзките на Тракия със северните и със североизточните области. Южно и северно от р. Дунав живеят гетските племена, които са в етнокултурно единство с населението до Егея. Рогозенското съкровище ще постави отново въпроса и за трако-скитските отношения. Смяташе се, че тези отношения са предимно, ако не изцяло одриско-скитски, поне за времето на V и IV в. пр. н. е. Сега и трибалско-скитските, и гетско-скитските отношения ще образуват отделна изследователска задача, която няма да накърни утвърждаващата се представа за трако- скитското културно койне в навечерието на елинистическата епоха. Сигурното е, че ще я закрепи.

Рогозенското съкровище постави за пръв път по друг начин въпроса за трако-келтските връзки. Долната граница на датировката на съдовете изключва досегашния възглед за пряко келтско влияние върху тракийската торевтика, упражнено през десетилетията на нашествието и присъствието на келтите през III в. пр.н.е. Някои от най-използуваните доказателства за такова влияние се появиха върху рогозенските фиали. Това са т. нар. келтски декоративни мотиви на „отрязаните” (?) човешки глави (№ 99—103). Сега задължително ще се търсят други решения, които във всички случаи ще се съсредоточат върху възможностите, предоставени от историко-географските условия за връзки по поречието на Дунава преди келтското нахлуване. Тези връзки обаче могат да сменят посоката си от югоизток към северозапад с изходен район в Тракия.

Внимателният читател ще се досети, че, като разсъждавам върху втория поблемен кръг, този за културните взаимодействия, старателно избягвам термина „контактни зони”. Терминът е много предпочитан, а за Рогозенското съкровище е и

31

подходящ. Избягвам го, защото искам тук да направя една съществена уговорка и с нея на ръка да премина нататък. За мене е трудно да боравя с термина „контактни зони” в смисъла,който му се влага от всички изследователи, т. е. в неговото конкретно физикогеографско и историко-географско съдържание. Убеден съм, че да се чертаят на картата контактни зони през древността е губене на време. Терминът получава стойност, ако с него се означава метод на издирване. Този метод предполага, че древните етнокултурни общности лесно заемат чужди постижения и бързо ги преработват в съответствие със своята ценностна система. Това явление е особено разпространено във и между безкнижовните общества. То е често и когато безкнижовният културен кръг е пресечен от книжовен. Тогава обаче вграждането на пряката заемка в новата ценностна система става чрез радикално преосмисляне.

По този начин естествено се достига до третия проблемен кръг, породен от Рогозенското съкровище. Доброто ситуиране на частните въпроси, за което говорих в началото, наистина може да отведе към по-общи, т. е. тракологията да се отнесе към палеобалканистиката и индоевропеистиката. Такива съотношения не са трудни, ако опростим въпросите на културата на древните безкнижовни общества и ги сведем до един-единствен. Този въпрос е — какво вижда онзи, който гледа изделието (съоръжението), образите върху него и украсата му?

Човекът на безкнижовното общество си създава четири модела на света — космологически, митологически, религиозен и социален. Благодарение на общата индоевропеистика, развита превъзходно през последните десетилетия, ние горе-долу знаем какви са нашите представи за тези четири модела. Работата е в това, дали тези представи съвпадат, или поне се доближават до античните.

Българската историография за древността започна да се занимава напоследък сериозно с това съпоставяне. Вече е известно, че основният тракийски космогоничен мит схваща Великата богиня-майка (Земята) като начало, което само зачева, ражда сина си (Слънцето), изчаква го да възмъжее и се съединява с него, за да тласне новия цикъл на възраждащата се природа. В една от рогозенските сцени (№ 157), която представлява тракийският шедьовър на съкровището, се

39

виждат две квадриги. Едни от наблюдателите различават сега-засега по една богиня с по една колесничарка във всяка колесница, други — една богиня и едно мъжко божество. Като знаем мита, можем да се запитаме дали тези персонажи са Великата богиня-майка в двете й роли — на природно начало и в свещен брак, или са майката и синът в движение по свещения небесен кръг. И в двата случая ние, съвременните изследователи, доказваме, че основният космогоничен мит функционира. Безразлично ли е обаче за носителя на мита кои точно са персонажите? Не е, защото за него космологическият модел не е структура, а действие. Затова той сигурно е виждал и майката, и сина в такова действие, каквото е движението по небесния кръг, който е изоморфен (смислово еднакъв) със земния. Ще рече, ако космологическият модел е в движение, в движение ще бъде и митологическият, а с него и заради него — и религиозният, и социалният. Безкнижовното общество не може да съществува, ако тези четири идеи не са всекидневно осмисляни чрез внушения.

Внушенията се извършват чрез образи, образите одухотворяват сцени от епоса, епосът е царски. Царят е главният герой, защото той съчетава и изявява проявите на всяка от четирите идеи. Проявите им са борба, всяка схватка от която е епически акцент — ловуването, да кажем. За да раздвижва моделите на света, царят съгласно софическото учение се схваща като син на Слънцето от свещения му брак с Богинята-майка. Един надпис, който вече стана знаменит, изчукан върху златен лист по устието на ритуална кана от Рогозенското съкровище, гласи „Котис, син (служител) на Аполон” (№ 112). Текстът е изряден. Одриският владетел, чието име е едно от имената на Великата богиня в Тракия, е мъжко чедо на Аполон ( = Орфей = Слънцето). Затова той е богочовек, който действува в земния кръг, затова е и служител (жрец, роб) на бога и сам бог, ако бъде достоен.

Такова достойнство се постига чрез обезсмъртяването, както знаем от Херодот за траките. Рогозенското съкровище заставя да се изследва тъкмо начинът да се постигне това обезсмъртяване, т. е. съвършенството. Това ще означава да се изследва царската обредна практика. В тази обредна практика не се ли вмества и самото заравяне на толкова богатите съкровища като дарствено съединяване с Богинята-майка?

40

Подобни изследователски задачи засягат голямата проблематика на безкнижовните общества с номадска организация на живота в циркумпонтийските територии. Необходимостта от такива изследвания е назряла, при това не само на равнището на преките съпоставки между видове данни, а на равнището на културно-историческия синтез, видян в генетически, типологически и ареален план.

(Откриване)

В началото на 1986 г. в с. Рогозен, Врачанско, се откри най-голямото тракийско съкровище в България, получило названието„Находката на века”. Съкровището представлява внушителна колекция от 165 красиво изработени сребърни съда с позлата и датира от преди елинистическата епоха — от началото на V до средата на IV в. пр. н. е. Съдовете имат общо тегло 20 кг.

Средствата за масова информация у нас и в чужбина отразиха веднага това изключително събитие и предизвикаха интереса на цялата общественост. Списанията „Музеи и паметници на културата” [1] и „Изкуство” [2] публикуваха първите научни резултати от предварителното изследване на Рогозенското съкровище. Специалистите бяха смаяни и въодушевени от неочакваното изобилие на толкова изящни предмети на тракийската торевтика, наситени с образи и сцени от една малко изучена митология. От

надписите върху съдовете бяха разчетени лични тракийски имена и имена на отдавна забравени древни тракийски селища. Съкровището от Рогозен показа достатъчно образци на високо майсторство от една местна художествена школа, която се е развивала в земите на трибалите. Всичко това дава възможност да се проследи еволюцията на тракийския художествен стил за един по-дълъг период от време и да бъдат изследвани по-добре мисловните модели на траките.

Тракийското сребърно съкровище бе намерено почти в центъра на с. Рогозен — в местността Дола, наричана още Черниброд. Съкровището бе изровено в празен двор, използван години наред за зеленчукова градина. Преди повече от 2300 г. скъпите предмети са укрити тук на два дяла, в две отделни ями, близки една до друга. Първият дял от съкровището намери съвсем случайно собственикът на градината, трактористът Иван Димитров. Той копаел канал и на дълбочина около 0,50 м от повърхността открива с голяма изненада 65 сребърни съда. Съобщава на кмета за своята находка и занася съдовете в общината. От своя страна кметът известява Окръжния исторически музей във Враца. В с. Рогозен веднага пристига екип от археолози, които под ръководството на ст. н. с. к. и. н. Богдан Николов започват спасителни археологически разкопки. Целта на археолозите бе да се установи причината за заравянето на красивите сребърни

51

съдове — дали тук се касае за богато тракийско погребение, или за останки от антично селище. Най-напред бе изгребана повторно ямата, в която са намерени предметите от Ив. Димитров. Не бяха открити следи от погребение, нито културен пласт от антично селище. Стана ясно, че съкровището е заровено тук при някаква опасност. На археолозите не бе чужда мисълта, че съкровището може да е укрито на два дяла, в две отделни ями. Въпреки неблагоприятните зимни условия изкопните работи продължиха без прекъсване. Археологическият сондаж бе разширен на всички страни и обхвана съседните дворове. На дълбочина 1,20 м от повърхността се достигна до жълта стерилна глина. В съседния двор на дълбочина 0,60 м се показаха опожарена мазилка от жилище и фрагменти от битова керамика, която датира от началото на неолита — шестото хилядолетие пр. н.е. На 6.I.1986 г. усилията на археолозите бяха възнаградени с изумителен успех. На разстояние 5 м северозападно от първата яма се разкри втора — със сто сребърни съда. Така се откри вторият дял от Рогозенското тракийско съкровище. И втората находка е заровена в земята на същата дълбочина, както и първата. Това е първото съкровище в България, в намирането на което участват археолози, поради което научната му стойност става още по-голяма.

Село Рогозен се намира на 43 км северно от гр. Враца. Разположено е в средата на плодородната Дунавска равнина, на еднакво разстояние от Стара планина и Дунав, между реките Огоста и Искър. Този район е добре проучен в археологическо отношение през последните години. Разкрити са селища от най-старата неолитна култура с рисувана керамика [3], а също така и уникални халколитни комплекси, които дават етнокултурна характеристика на цялата територия на Западна България [4]. Намерени са интересни останки от жилища и богат битов инвентар, оръдия на труда, великолепни съдове от глина, идол на пластика и украшения от минерали [5]. Истинска научна сензация предизвикаха изделията от печена глина с врязаните върху тях пиктограми. Те представляват наченки на най-ранната писменост по нашите земи [6].В района са проучени най-древните погребения в могили, датиращи от началото на бронзовата епоха — края на IV хилядолетие пр. н.е. [7] В продължение на дългогодишна събирателска и

58

проучвателна дейност бяха разкрити селища и паметници, които представляват важни звена за прехода от една праисторическа култура към друга [8]. Събрана е огромна колекция от археологически паметници, които принадлежат на тракийската култура от второто и първото хилядолетие пр.н.е. [9] Това са главно оръдия на труда от бронз и желязо [10], произведения на тракийската торевтика [11], въоръжението на траките и техните погребални обичаи [12]. Проучени са редица паметници от късноримската епоха [13], укрепени селища [14], средновековни некрополи [15] и укрепителни съоръжения [16]. Забележителните археологически открития в този район са ценен принос в съкровищницата на българската култура. Чрез тях се проследяват най-важните етапи в историческото развитие на земите, обитавани през античността от тракийското племе трибали, на чиято древна територия е било заровено Рогозенското съкровище.

Направените досега археологически проучвания в землището на с. Рогозен показват, че тук е имало поселищен живот твърде отдавна. Северозападно от селото, върху слънчевия склон над местността Турек, са останките на голямо тракийско селище. Жилищата са били наземни, изградени от здрава дървена конструкция и кирпич върху каменна основа. Намерен е интересен битов инвентар: оръдия на труда, керамика и украшения. Сред глинените съдове преобладават познати от други селища форми, които са характерни за периода V—IV в. пр.н.е. В нивите на местността Батлан се издигат две тракийски надгробни могили. К. Шкорпил съобщава, че в края на миналия век едната от тях е разкопана и в нея е намерено погребение с тракийско въоръжение [17]. Предметите от тази находка днес са загубени. По всичко изглежда, че тракийското селище в местността Турек е било опожарено и напуснато от своите обитатели в началото на втората половина на IV в. пр. н. е. Това събитие съвпада с времето, когато е било заровено тракийското сребърно съкровище в същия район. Западно от Рогозен, върху обширна тераса са развалините на голямо трако-римско селище. При дълбока оран тук се изравят на повърхността останки от жилища, монети и много керамика. Наскоро тук бяха намерени една бронзова фибула, ажурна бронзова посребрена апликация за колан и една бронзова гривна с изображения на змийски глави. Гривната и

59

апликацията датират от средата на III в. от н. е.

Северно от Рогозен е местността Селището. При дълбока оран и изкопна работа се разкриха останките на голямо средновековно селище и некропол, съществували и използвани през периода от IX до края на XIV в. Намерени са сребърни монети от българския цар Михаил II Асен (1246—1256). Открит е изобилен битов инвентар, състоящ се от ръчни мелници, железни оръдия на труда, върхове за стрели и копия и много средновековна керамика. Всички предмети датират от посочения по-горе период от историята на българската държава. Всъщност в местността Селището са останките на средновековното българско село Рогозен. В османски документ от първата половина на XV в. Рогозен се споменава с днешното си име като мезра [18]. Думата „мезра” е арабска по произход и означава селище, което е напуснато от своите обитатели. От всичко казано дотук може да се предполага, че по време на османското нашествие в края на XIV в. с. Рогозен е било опожарено и разграбено, а обитателите му прокудени. Вероятно през втората половина на XV в. бегълците се завърнали и основали ново селище на сегашното му място, при което запазили старото име. Името Рогозен е старо и произлиза от „рогоз” — широколистен папур, от който се плетат рогозки. Суфиксът “-ен” означава място, където расте рогоз.

Разумно е да се смята, че богатата колекция от 165 сребърни съда е била притежание на местен тракийски владетелски род от племето трибали. Предметите са събирани в продължение на няколко поколения от началото на V в. пр. н. е. до средата на IV в. пр. н. е. Тяхната пищност и великолепие отразяват стремежа на древната тракийска аристокрация да показва сила и респект чрез богатство, блясък и разкош. Това съкровище е създадено и натрупано през годините на най-големия разцвет на тракийската култура и изкуство, когато тракийските държави на племената одриси, трибали и гети стигат най-голямата си мощ.

Икономическите, политическите и културните връзки на Тракия със страните на Източното Средиземноморие и Черноморския хинтерланд скоро я превръщат в един от големите центрове на античния културен свят. През това време Тракия отива доста напред в своето икономическо, политиче-

60

ско и културно развитие. Една поредица от военни походи и нашествия в земите на трибалите през втората половина на IV в. пр.н. е. довежда до лична и обществена несигурност. Най-известните са походите на македонските царе Филип II и неговия син Александър III Велики. Вероятно поради такава причина собственикът на това голямо съкровище разделя сребърните съдове на два дяла, поставя ги в две торби от нетраен материал за по-удобно пренасяне, след което ги заравя в земята — съвсем плитко и близко една до друга. Може да се предполага, че тракиецът е идвал насам откъм голямото си родово имение, което се е намирало при днешното село Търнава — само на десетина километра от Рогозен. В землището на с. Търнава и днес се издигат повече от 40 тракийски надгробни могили. Девет от тях — най-големите по обем и височина, са събрани на едно място и са подредени в кръг. Населението ги нарича Деветте могили. Нашите наблюдения показват, че тракийските надгробни могили са винаги в близост до големи родови имения. Могилният некропол при Търнава е най-значителният в Централна Северна и Северозападна България. По-нататъшната съдба на тракиеца, който е заровил своето имане при Рогозен, ще остане завинаги загадка. Така скъпоценните предмети остават непокътнати в земята повече от 2300 години.

Съкровището от Рогозен и съкровищата от Букьовци, Могиланска могила във Враца, тези от Ловешко и по-късните по време — от Галиче и Якимово, са намерени в земите на трибалите. Древните автори са ни оставили малко описания за територията, обитавана от трибалите. Страбон споменава, че зад страната на скордиските следва, покрай Истър (Дунав), страната на трибалите и мизите. Плиний Стари съобщава, че Панония е свързана с провинцията, която се нарича Мизия и се простира заедно с Дунава чак до Понта (Черно море). В нея обитават дардани, келегери, трибали, тимаки, мизи, траки и съседните на Понта скити. Оскъдни са и сведенията за политически събития, свързани с трибалите. Тукидид пише, че в 424 г. пр. н. е. умрял Ситалк, царят на одрисите, в един поход против трибалите, от които бил победен в битка. В съчиненията на Диодор е отбелязано, че в 376 г. пр. н. е. трибалите, притиснати от недостиг на храна, предприели поход на юг. Бидейки повече от тридесет хиляди души, те

69

нападнали съседна Тракия и опустошили безпощадно земята на абдерците, като взели оттам голяма плячка. „Трибалите образуват четири редици в сраженията — пише Йоан Стобей, — първата редица от слабите, втората от най-силните, третата от конниците, а последната от жени, които възпират с хули тези, които бягат.” Страбон съобщава, че в 335 г. пр. н.е. Александър, синът на Филип II, в похода си против траките, които живеят на север от Хемус, нападнал трибалите и видял, че тяхната област се простира до Истър и до разположения в него остров Певка, а отвъд реката живеят гети. На острова бил избягал трибалският цар Сирм. По-нататък същият автор пише, че даките говорят същия език като гетите, които са се смесили с траки и мизи. Същото е станало и с трибалите, народ от тракийско потекло, които били принудени да се преселват поради натиск на отвъддунавските си съседи — скити, бастарни и савромати. Трибалите ги надвивали често, като ги прогонвали и преследвали. Полиен пък съобщава, че през II в. пр. н.е. скитите воювали с трибалите, но не могли да ги победят и подчинят. В 28 г. пр. н.е. римският проконсул Марк Лициний Крас, като преследвал с войските си бастарните, превзел Сердика, а после навлязъл в земите на трибалите и мизите и ги опустошил [19]. Това са сведенията, които са ни оставили старите автори за трибалите. Колкото и да са оскъдни, те показват, че трибалите са имали свой политически живот и свои царе.

Рогозенското съкровище привлече вниманието на специалистите върху трибалите и това внимание ще трае дълго. Интересът към трибалите ще се изрази главно в две направления. От една страна, ще бъде изследвана нашироко икономиката и политиката на тези племена, а, от друга развитието на тяхната култура и изкуство. Второто направление ще даде интересни резултати, като се има предвид отдалечеността на трибалските земи от Близкия изток и Средиземноморския юг и техните по-интензивни връзки с племената по Горния Дунав и Северното Причерноморие. Археологическите паметници, открити досега в земите на трибалите, показват високо за времето си развитие на металургията и занаятите. Великолепните художествени изделия от желязо, бронз, сребро и злато свидетелстват за висока школовка на тракийските майстори и за една оригинална

70

многовековна традиция, която те винаги са следвали. Съкровището на Рогозен надминава всички очаквания и неговото научно изследване ще хвърли светлина върху културата на цяла древна Тракия и по-специално върху културния живот на трибалите. Това съкровище ще даде отговор и на много въпроси, свързани с идеологията, светоразбирането и естетическите критерии на траките. По образите и сцените, представени върху сребърните съдове, можем да проследим не само многостранните художествени изяви на тракийските торевти, но да видим също и основните направления на тракийското общество и неговата митологическа образност. Поради това нашите познания за траките и по-специално за трибалите ще бъдат многократно обогатени от сцените и образите, които са изящно представени върху фиалите, каните и чашите на Рогозенското съкровище.

1. Н и к о л о в, Б., С. М а ш о в, П. И в а н о в. Уникално тракийско съкровище. МПК. — 1986, № 1, 39–47.

2. Ф о л. Ал. Политика и култура на древна Тракия през V–IV в. пр. н. е. — Изкуство, 1986. № 6, 2–4; И в а н о в, П. Откриването на тракийското съкровище от Рогозен. — Изкуство, 1986, № 6, 5–7; Н и к о л о в, Б. Фиалите от Рогозенското съкровише. — Изкуство, 1986. № 6, 8–16; Каните от Рогозенското съкровище. — Изкуство, 1986, № 6, 17–36; Чашите от Рогозенското съкровище. — Изкуство, 1986, № 6, 37–40; М а ш о в, С. Надписите върху съдовете от рогозенското съкровище. — Изкуство, 1986, № 6, 41–45.

3. Н и к о л о в, Б. Селище от стария неолит при с. Градешница, Врачански окръг. — Археология, 17, 1975, № 1, 25–39.

4. Т о д о р о в а, X. Каменно-медната епоха в България. С., 1986.

5. Н и к о л о в, Б. Градешница. С., 1974; Заминец. С., 1975, с. 160; Криводол. Древни култури. С., 1984; М и к о в, В. Пред историческото селище при Криводол, Врачанско. — Разкопки и проучвания. Т. I, 1948, 26–63.

6. Н и к о л о в, Б. Глинена плочка с писмени знаци от с. Градешница, Врачански окръг. — Археология, 1970, № 3, 1–7; Г е о р г и е в, В. И. Писмеността върху глинената плочка от с. Градешница. — Археология. 1970, № 3, 7–9; Н и к о л о в, Б. Зачатки древней письменности на болгарских землях. — Обзор. 1985, 72, 100–103.

7. Н и к о л о в, Б. Могили погребения от раннобронзовата епоха при Търнава и Кнежа. Врачански окръг. — Археология, 1976, № 3, 38–51; Эпоха ранней бронзы в Северо-Западной Болгарии и некрополь у села Тырнава. Thracia praehistorica. Supplementum Pulpudeva, S., 1982, No 3, 192–200.

8. N i k o l o v, B. Brenitsa (The transition between two prehistoric cultures). — Obzor, S., 1986, 75, 86–89.

9. Н и к о л о в, Б. Колективна находка от края на бронзовата епоха от с. Лесура, Врачански окръг. — Археология, 1966, № 3, 48–53; Находки от края на бронзовата епоха във Врачанско. — Археология, 1974, № 1, 41–49; П о п о в, Р. Предисторически изследвания във Врачанското поле. — ИБАИ, Т.2, 1923–1924, 99–136.

10. Н и к о л о в, Б. Тракийски паметници във Врачанско. ИБАИ, Т. 28, 1965, 163–202.

11. В е н е д и к о в, Ив. Съкровището от Враца. С., 1975; М а р а з о в, Ив. Наколенникът от Враца. С., 1980; Н и к о л о в, Б. Гробница III от Могиланската могила във Враца. — Археология, 1967, № 1, 11–18.

12. Н и к о л о в, Б. Тракийски гробни находки от Врачанско. — Археология, 1972, № 3, 53–67; Тракийски погребения при с. Софрониево, Врачански окръг. — Археология, 1981, № 3, 30–41.

13. Н и к о л о в, Б. Антични паметници от Врачанско. — ИБАИ, Т. 30, 1967, 216–235; М а ш о в, С. Римска военна диплома от с. Сохаче. — Археология, 1971, № 1, 48–55; Тракийски некропол от римската епоха при с. Драшан, Врачански окръг. — Археология, 1975, № 1, 41–50; Епиграфски паметници от Врачански окръг. — Археология, 1975, № 3.

14. М а ш о в, С. Августа. Враца, 1980.

15. М а ш о в, С. Ранносредновековни фибули от Августа при с. Хърлец, Врачански окръг. Археология, 1976, № 1, 35–39; Средновековният некропол от Градешница, Врачанско (на френски). — ИБАИ, Т. 35, 1979, 31–47.

16. Р а ш е в, Р., П. И в а н о в. Хайрединският вал. — Известия на музеите в Северозападна България, Т. II, С., 1986, 11–26.

17. Ш к о р п и л, К. Могили. Пловдив, 1898, с. 71.

18. ИБИ, Т. 13, 1966, с. 257.

19. Извори за старата история и география на Тракия и Македония. С., 1949, 19–389.

(Фиали)

 

Фиг. 1. Фиала, кат. № 2 (стр. 12)

 

Фиг. 2. Фиала, кат. № 23 (стр. 13)

 

Фиг. 3. Фиала, кат. № 24 (стр. 13)

 

Фиг. 4. Фиала, кат. № 47 (стр. 14)

 

Фиг. 5. Фиала, кат. № 66 (стр. 14)

 

Фиг. 6. Фиала, кат. № 4 (стр. 15-16)

 

Фиг. 7. Фиала, кат. № 43 (стр. 18)

 

Фиг. 8. Фиала, кат. № 75 (стр. 18)

Фиалите имат най-голям дял сред сребърните съдове от Рогозенското съкровище. Те са 108 на брой. Формата, големината, теглото и изображенията върху тях са различни, като разграничаваме различни типове и техните многобройни варианти. Фиалите от Рогозенското съкровище не са изработени като едно цяло. Те дори не са направени в едно и също време, а са работени през един период, който е траял близо сто години. Върху тях се вижда умението на различни ръце, разпознава се и прилагането на различна техника при изковаването и цизелирането. Някои фиали са изработени в ателиета на Югоизточна Тракия, но повечето от тях са ковани в земите на трибалите. Незначителен брой фиали са донесени отвън — било по търговски път, било като плячка.

Основни типове са фиалите „блюда”, дълбоките фиали и обикновените фиали, които са запазили своята традиционна класическа форма. Най-ранният тип фиала-блюдо ни е известен от една гробна тракийска находка при с. Софрониево, Врачанско, която се датира от VII в. пр.н.е. [20] В Рогозенското съкровище фиалите-блюда са представени от четири екземпляра. Те имат съвсем просто устройство — тялото е кръгло, с прав ръб на устието и изпъкнало широко умбо в средата на дъното. Украсени са с геометрични или растителни орнаменти. Подобни на тези от Рогозен са намерени при Радювене, Ловешко [21], в Тетевенско [22], с. Даскал Атанасово, Старозагорско [23], при Аджигьол в Северна Добруджа [24], в Македония [25] и в

79

земите на древна Колхида [26]. Става ясно, че този архаичен тип фиали е бил широко разпространен, запазвайки основната си форма и орнаментика. Ако сравним първите две фиали-блюда от Рогозен (№ 1 и 2) с тези от Дуванлии [27], Радювене, Тетевенско и Аджигьол, скоро ще се убедим, че те произхождат от един общ производствен център. Фиала № 3 от нашето съкровище е украсена с люспест орнамент, който имитира шишарка. Този декоративен мотив може да се счита за една местна традиция. Върху плитка фиала от типа на блюдата е изобразена сцена от гръцката митология (№ 4). Фиалата има двойно дъно, което отвън е украсено с осмолистна розета и пояс от лотоси и палмети. Отвътре на фиалата във висок релеф са представени две фигури — Херакъл и жрицата Ауге.

Над главите на персонажа се чете старогръцки надпис ΑΓΕΔΗΛΑΔΗ (това е Ауге), а върху рамката на съда има гравиран с пунктир друг надпис. От него се разчита личното тракийско име Дидюкаймос в генетив. Фигурите в тази сцена, която представя прелъстяването на Ауге, са моделирани доста живо и пластично, а лицата им са одухотворени и всяко от тях изразява определено преживяване. Тегейската принцеса Ауге е представена почти гола, но зад нея се вижда разгъната дреха, която се държи само на раменете. Единият й крак е събут. Тя се съпротивлява на хероя и това е изразено в напрегнатата поза на тялото и в израза на лицето. Херакъл е гол, с венец на главата. До него е кривакът и живописно украсен колчан. Мускулите на тялото му са напрегнати, но на лицето е предадено лукаво изражение. Безупречното изпълнение на тази сцена и изразните средства явно показват нормите на гръцката школа.

Дълбоките фиали бяха познати досега само от Луковитското [28] и Букьовското съкровище [29] и по всичко изглежда, че техните форми са едно уникално местно явление. Представляват дълбоки сребърни съдчета със сферично или сплеснато сферично тяло, ниска шийка и умбо в средата на дъното. Най-често ръбът на устието е обърнат и силно изтеглен навън. Всички фиали от този тип са без украса. Естетическият ефект при тях е изразен чрез формата и силуета на тялото. В съкровището от Рогозен те са представени с 21 екземпляра, всеки от които е отделен вариант на общия тип (№ 5–25).

80

 

Фиг. 9. Фиала, кат. № 82 (стр. 21)

 

Фиг. 10. Фиала, кат. № 48 (стр. 22)

 

Фиг. 11. Фиала, кат. № 83 (стр. 23)

 

Фиг. 12. Фиала, кат. № 81 (стр. 24)

 

Фиг. 13. Фиала, кат. № 4 (стр. 25-26)

 

Фиг. 14. Фиала, кат. № 94 (стр. 28)

Най-разпространеният тип фиали (от известните досега у нас) са обикновените ниски фиали без украса. В находката от Рогозен те са 12 броя и всички си приличат по форма (№ 26–37). Тялото им представлява ниска полусфера, а ръбът на устието е винаги обърнат навън. Шийката е почти равна по височина на тялото. Само един екземпляр е украсен с пояс от перли и пръстен от насечки около умбото. Подобни на тях са известни от съкровището, намерено при Радювене [30], и от едно тракийско погребение до с. Александрово, Ловешко [31].

Една следваща поредица от типа на ниските фиали е представена от 42 екземпляра (№ 38–79). Те са украсени с голяма розета от канелюри, разположени лъчеобразно около умбото. Различават се една от друга по начина на подреждане на декоративните мотиви. В това отношение те ни показват много варианти, всеки един от които е интересен и неповторим. Сред мотивите в украсата се срещат оригинални съчетания, възникнали на местна почва през един много по-ранен период от време. Около умбото на няколко фиали са изковани пръстени от перли, които са съединени една с друга посредством тангиращи отсечки. Същият мотив виждаме върху украсата на златния съд от Казичене, Софийско, датиран от ранножелязната епоха [32]. Подобна украса има и върху една фиала от гробницата на Кукува могила при Дуванлии, датирана от първата четвърт на V в. пр. н.е. [33]

Удивително е орнаменталното богатство на фиалите с геометрични и растителни мотиви. По всичко изглежда, че в тях е вложена определена символика. Да мислим така, ни подсказват самите мотиви. Те са строго определени и сред тях срещаме най-често едни и същи стилизирани растения — палмета, лотосов цвят или пъпка от лотос, бадемов плод, жълъд, шишарка и бръшлян. С венец от бръшлян е украсено челото на тракийската богиня, изобразена върху сребърния позлатен наколенник от Могиланската могила във Враца [34]. Следва да се запитаме дали това не са растения и плодове от кръга на известно тракийско божество и дали те не са свързани с определен ритуал и в тях не е вложен магически смисъл. Засега семантиката на тази украса е трудна за отгатване. Отделни фиали имат орнаментика, която е сходна с тази на известни фиали от Понтийския културен кръг и това говори за съществени взаимни влияния в тази посока. Имаме предвид фиала № 83, която е украсена със стилизирани палмети и

81

лотосови пъпки и наподобява една друга фиала от Амударинското съкровище [35].

Шишарката или елементи от нея са предпочитан декоративен мотив в украсата на някои фиали от Рогозен (№ 84 и 85). Една сребърна кана от Могиланската могила във Враца е изработена във форма на шишарка [36]. В тракийско погребение, разкрито при с. Браничево, Шуменско, също е намерена фиала от сребро, украсена с люспест орнамент, който имитира шишарка [37]. В Рогозенското съкровище се срещат и фиали с шишарковиден орнамент, комбиниран с геометрични мотиви — овули и канелюри. Подобни съчетания на украсата са известни и върху фиали, които принадлежат на съкровището от Владиня, Ловешко, датирано с фибули от първата половина на IV в. пр. н. е. [38] От посочените примери става ясно, че орнаменталният мотив, подобен на шишарка или люспа от шишарка, е възникнал на местна почва и няма съмнение, че той е предпочитан от тракийските торевти.

Сред фиалите от Рогозен се срещат и уникални образци. Такъв е случаят с фиала № 86, която няма подражания и паралели. Около умбото са разположени лъчеобразно осем издължени лотосови пъпки, а пространството между тях е запълнено с мрежест орнамент от ромбове. Върху раменете на фиалата е изкован пояс от овули. Оригинално съчетание на растителни и геометрични мотиви виждаме и върху група фиали. Около тяхното умбо е развит непрекъснат меандровиден мотив, който огражда листовидни форми. Раменете на някои от тези фиали са украсени с пояс от палмети (№ 87) или пръстени от овули (№ 88–93). Разположеният по този начин меандровиден мотив се среща в украсата на каните от Букьовското [39] и Рогозенското съкровище (№ 124–141). Тази непозната досега орнаментална схема при фиалите също може да се смята за възникнала на местна тракийска основа. Няма съмнение, че фиалите с меандровидна украса са произведени в златарски ателиета, които са се намирали в централната част на днешна Северна България, обитавана в древността от трибалите. Особено внимание заслужават фиалите, украсени със смесени животински и растителни мотиви. Две от тях имат еднаква форма и големина и почти еднакво тегло и са украсени по един и същ начин (№ 94 и 95). Върху дъното им е изобразен

89

релефен пояс от шест глави на бик, които се редуват с жълъди. Главите на животните са представени изразително и пластично в положение да се гледат отгоре. Чрез цизелиране са направени и най-малките подробности около рогата и муцуната на животното. По форма те много си приличат с бичите глави върху апликациите от тракийското сребърно съкровище от Крайова в Румъния [40]. Върху челото им е изобразено кръгче, от което излизат спирално завити косми. Изглежда, че главата на бик е имала определена символика в митологията на траките, защото я срещаме върху предмети на изкуството от много по-ранно време. В триизмерна форма е изобразена глава на бик върху бронзовия начелник от Софрониево, датиран от VII в. пр. н. е. [41] Заедно с други животни е представена бича глава и върху петата на бронзови култови брадвички, които са намерени при Царевец, Михайлово [42] и Каменно поле, Врачанско [43].

Освен животни, които се срещали в земите на траките, местните торевти изобразявали върху фиалите и митически същества. Особено характерен пример в това отношение е фиала № 96. Върху нейното умбо е изобразен в релеф един лъв-грифон с крила, а около него са изковани два пояса — единият от издължени овули, а другият от палмети, които се редуват със стилизирани птици. Птиците са с обърнати назад глави. Тази фиала е също произведение на местна златарска школа, а образът на лъв-грифон е оригинална тракийска интерпретация на познато от Изтока митично чудовище, което ще срещаме и по-нататък върху съдовете на Рогозенското съкровище. Върху една друга фиала е направен непрекъснат широк пояс от четири двойки грифони, представени по един и същ начин. Грифоните са застанали един срещу друг, а главите им са обърнати назад. Те имат глава на лъв с по един рог отгоре, който е силно завит назад. Върху раменете им са гравирани тройни крила, а опашките — неестествено дълги — ограждат листовиден мотив с палмети. Подобна фиала се среща за първи път у нас (№ 97) и някои стилови похвати на изображенията ни дават основание да предполагаме, че тя е внесена отвън — може би от Близкия изток. Фиала № 98 се отличава от всички други. Около нейното умбо са разположени в познатата ни радиална схема осем релефни мотива, които наподобяват силно стилизирани птичи глави (?). Те имат дълга

90

шия и голямо око, но клюнът не е изобразен. В този ярко показан схематизъм и условност на орнамента също трябва да се търси определена символика, свързана с религиозните представи на траките.

Украсяването на съдове от благороден метал с човешки глави бе засвидетелствувано досега в малко паметници на тракийското изкуство. Сред тях са една сребърна фиала от Луковитското съкровище, фиалата от Могиланската могила във Враца [44] и скифосът от Стрелча [45]. Две сребърни фиали от Рогозенското съкровище са украсени с човешки глави, но това е направено по два различни начина. Двете съдчета са близки по форма и размери, а теглото им е доста различно.

Около умбото на първата фиала (№ 99) е изкован орнаментален пояс от осем пластично изразени бадемовидни плодчета, които се редуват с грубо стилизирани лотосови цветове. Външният пояс е от осем грижливо изработени женски глави, между които има по един лотосов цвят. Всичките осем глави са напълно еднакви. Те представляват лице на млада жена с изразителни очи и малки устни. Косите са сплетени над челото в плитки, които падат свободно край лицето. Типажът на лицето ни напомня образа на Великата богиня на траките, която виждаме върху каните от Рогозенското съкровище (№ 155). Около умбото на втората фиала са разположени шест стилизирани палмети. Извън тях следва втори пояс от седем силно варваризирани изображения на човешки глави (№ 100). Те са представени без шията. Косите са предадени в две големи букли, навити като спирала над ушите. Веждите са дебели и грубо направени, а очите са неестествено големи. Няма съмнение, че върху двете фиали са представени различни изображения на божества от пантеона на траките.

Четири отделни фиали от Рогозенското съкровище ни представят един самостоятелен тип (№ 42, № 101–103). Всички те са ниски съдчета с радиално разположени върху основата им канелюри. Отвътре, върху умбото на всяка от тях, е припоена по една пластично изработена човешка глава. Тези глави не се различават особено помежду си и имат еднакви размери. Изобразени са анфас и гледат към зрителя. Всяка от тях представлява младежко лице с къси бухнали коси. Тук също е изобразено божество, макар и характерните му белези да не са ярко дефинирани.

Фиала № 104 се различава от всички останали от Рогозенското съкровище. Около нейното умбо е гравиран

91

 

Фиг. 15. Фиала, кат. № 42 (стр. 32-33)

 

Фиг. 16. Фиала, кат. № 96 (стр. 34)

 

Фиг. 17. Фиала, кат. № 97 (стр. 35-36)

 

Фиг. 18. Фиала, кат. № 97 (стр. 38)

 

Фиг. 19. Фиала, кат. № 99 (стр. 41)

 

Фиг. 20. Фиала, кат. № 100 (стр. 42-43)

 

Фиг. 21. Фиала, кат. № 101 (стр. 44)

 

Фиг. 22. Фиала, кат. № 101 (стр. 45-46)

 

Таблица, стр. 95

 

Таблица, стр. 96

 

Таблица, стр. 98

92-98

венец от бръшлян и ние вече изказахме предположение, че някои от тези растения са реалии на божества от тракийския пантеон. Сред фиалите има още четири екземпляра, които са доста смачкани и деформирани от времето и тежестта на почвата. Три от тях са варианти на познати типове с украса от лъчеобразно разположени канелюри. Четвъртата фиала се различава от цялата колекция по своята оригинална украса (№ 106). Около умбото е изкован широк пояс от четири едри и силно стилизирани палмети, каквито не са познати досега като декоративен мотив.

Тази разнородна колекция от 108 фиали на Рогозенското съкровище поставя много въпроси, които на сегашния етап на изследване са трудни за отговор. Особено сложен стана въпросът с надписите върху тринадесет от тези фиали и върху две от каните. Всички надписи са направени със старогръцки букви. Една част от тях са гравирани с пунктир, а други са просто врязани или надраскани с тънко острие върху полираната повърхност на съдчето (вж. приложените таблици). Тези надписи бяха вече публикувани с необходимото описание в кн. 6 на сп. „Изкуство” (1986) и там бе изразено първоначалното мнение за тях [46]. Надписите върху съдовете от Рогозен създадоха голям интерес сред специалисти и филолози, изказани бяха различни мнения и хипотези. Едното от тези мнения е, че личните тракийски имена сред надписите са имена на притежатели и на майстори, които са изработили предметите. Това е и нашето разбиране по този въпрос. Второто мнение застъпва известната вече „царска” версия, а именно, че в Рогозенските надписи са отразени имената на тракийските (одриски) царе: Котис (383—359 г. пр. н. е.), на неговия син Керсеблепт (359—341 г. пр. н. е.) и на Саток, син на Ситалк, който е убит в един поход против трибалите в 424 г. пр. н. е.

Името Котис се среща гравирано върху една кана (№ 112), която има малко по-особена форма и стил и по-архаичен произход от времето на царя Котис и тя в никакъв случай не може да му се припише като лична собственост. Надписът върху каната е ΚΟΤΥΟS ΑΠΟΛΛΟΝΟS ΠΑΙS, а преводът — „Котис е на Аполон дете [ученик, роб]”. Личното име Котис е гравирано или надраскано върху тринадесет фиали (№ 28, 29, 30, 31, 40, 41, 42, 43, 45, 46 и 47). Върху фиала № 40 са

99

гравирани личните тракийски имена Котис и Кайно. Фиалите на Рогозенското съкровище са работени не само през различно време, но и от различни майстори в различни ателиета. Освен това надписите имат различен шрифт, не са писани от една ръка,а от много и по различни начини. Това се вижда много добре от изписването по различен начин на селищните имена Аргиске и Ергиске или на Гейстон — веднъж с „ета”, а втори път с „епсилон”. Върху трите фиали от Могиланска могила във Враца селищното име е написано Беу, а в надписите от Рогозен същото селище няколко пъти е изписано БЕО. Върху сребърната фиала от Аджигьол в Северна Добруджа същото селищно име е написано БЕО [47], а не БЕУ [48]. В Рогозенското съкровище има обаче още три тракийски лични имена, които съвсем не съвпадат с царските. Това са имената Дидюкаймос, Дизлояс и Кайно (№ 3, 29 и 40).

В дискусиите около тази находка бяха изказани противоречиви мнения относно статута на тракийските майстори торевти. Някои изследователи са на мнение, че майсторите са от двора на владетеля и на място са му изработвали скъпите предмети с негово сребро. След това този владетел е раздавал фиалите и каните на свои приятели или на съседни владетели с дипломатическа цел. В същото време тълкувателите на надписите, опирайки се на сведения от древните автори, изказват мнение, че тези скъпи художествени предмети са били давани като данък на царя от градовете Апрос, Веос, Аргиске, Гейсти и Саютаба.

Надписите върху фиалите и каните на Рогозенското съкровище са само 15. Останалите 150 съда нямат надписи. Върху 15 броя от останалите са надраскани знаци с различна форма и отделни букви. Те може би означават емблема на работилницата или са графити на отделни майстори. Тяхното разгадаване все още не е сигурно (вж. приложените таблици). Само едно име може да се приеме със сигурност, че е на майстора, който е изработил сребърния съд — името Дизлояс. Друг е въпросът, как тези скъпи предмети, които са били притежание на различни лица, живели в различни селища и по различно време, са попаднали в ръцете на един трибалски владетелски род. Дали са взети като подаръци, или са плячка? На тези въпроси едва ли някога може да се даде задоволителен отговор.

20. Н и к о л о в, Б. — ИБАИ, Т. 28, с. 168, обр. 5.

21. Ф и л о в, Б. ИАД, 6, 1919, с. 34.

22. Г е р а с и м о в, Т. Тракийско могилно погребение в Тетевенския балкан. ИБАИ, 26, 1963, с. 273, обр. 2.

23. Н и к о л о в, Б. Златна фиала от с. Даскал Атанасово, Старозагорско. — В: Изследвания в памет на К. Шкорпил. С., 1961, с. 368, обр. 1.

24. B e r c i u, D. Arta traco-getica. Bucureсti, 1969, p. 52, fig. 22.

25. Treasures of Ancient Macedonia, p. 42, No 45.

26. Х о ш т а р и а, Н. В., Р. В. П у т у р и д з е, А. М. Ч к о н и а. Итоги археологических работ 1961–1962 г. — В: Вани, Т. 1, с. 116.

27. Ф и л о в, Б. Надгробните могили при Дуванли. С., 1930, с. 51, № 15, обр. 60.

28. Д и м и т р о в, Д. П. Материална култура и изкуство на траките през ранната елинистическа епоха IV—III в. пр. н. е. — В: Археологически открития в България. С., 1957, 61–62.

29. В е л к о в, И., X. М. Д а н о в. Новооткрити старини. — ИАИ, 12, 1939, 435–438.

30. Ф и л о в, Б. — ИАД, 6, 1919, с. 34.

31. Ф и л о в, Б. Надгробните могили…, с. 280, № 1–4, обр. 202.

32. С т а н ч е в а, М. Тракийски златен съд от София. — МПК, 1975, № 3, 3–5; Ф о л, Ал. Символичното погребение от Казичене, Софийско. — Изкуство, 1975, № 3–4, 11-13.

33. Ф и л о в, Б. Цит. съч., с. 51, № 15, обр. 60.

34. В е н е д и к о в, Ив. Новооткрито могилно погребение във Враца. — Археология, 1966, № 1, с. 10, обр. 3.

35. З е й м а л ь, Е. В. Амударинский клад. Л., 1979, с. 42, № 19.

36. В е н е д и к о в, Ив. Съкровището от Враца. С., 1975, № 6.

37. Д р е м с и з о в а, Д. Надгробна могила при с. Браничево. — В: Сб. Изследвания в чест на акад. Д. Дечев. С., 1960, с. 461, № 3.

38. Д и м и т р о в а, А. Съкровище от с. Владиня, Ловешко. — ИАИ, 29, 1966, 115–132, обр. 15, 16.

39. П о п о в, Р. Сребърно съкровище от Букьовци. — ГНАМ, 1922–1925, с. 8, обр. 12.

40. S c h m i d t, H. Skythischer Pferdegeschirrschmuck aus einem Silberdepot unbekannter Herkunft. Prаеhist. Zeitschrift, 18, 1927, 1–90, Taf. I.

41. Н и к о л о в, Б. — ИАИ, 28, с. 169, обр. 8.

42. Н и к о л о в, Д. — ОИМ — Стара Загора, С., 1965, № 24.

43. Н и к о л о в, Д. Цит. съч., с. 170, обр. 10-а.

44. В е н е д и к о в, Ив. Цит. съч., № 5.

45. К и т о в, Г. Скифосът от Стрелча. — Изкуство, 1979, № 5, 27–31.

46. М а ш о в, С. Надписите върху съдовете от Рогозенското съкровище. — Изкуство, 1986, № 6, 41–45.

47. Berciu, D. Цит. съч., с. 51, фиг. 19.

48. В е н е д и к о в, Ив. Надписите върху тракийските фиали. – Археология. 1972, № 2, с. 2.

(Кани)

 

Фиг. 23. Кана, кат. № 114 (стр. 52)  Фиг. 24. Кана, кат. № 114 (стр. 53)

Фиг. 25. Кана, кат. № 114 (стр. 54) Фиг. 26. Кана, кат. № 114 (стр. 55-56)

 

Фиг. 27. Кана, кат. № 118 (стр. 61) Фиг. 28. Кана, кат. № 118 (стр. 62)

 

Фиг. 29. Кана, кат. № 115 (стр. 63) Фиг. 30. Кана, кат. № 115 (стр. 64)

 

Фиг. 31. Кана, тип „Букьовци“, кат. № 140 (стр. 65-66) Фиг. 32. Кана, тип „Букьовци“, кат. № 140 стр. 68)

 

Фиг. 33. Кана, тип „Букьовци“, кат. №133 (стр. 71) Фиг. 34. Кана, тип „Букьовци“, кат. № 133 (стр. 72)

 

Фиг. 35. Кана, тип „Букьовци“, кат. № 133 (стр. 73)

 

Фиг. 36. Кана, тип „Букьовци“, кат. № 139 (стр. 74) Фиг. 37. Кана, тип „Букьовци“, кат. № 139 (стр. 75-76)

 

Фиг. 38. Кана, тип „Букьовци“, кат. № 139(стр. 78)

 

Фиг. 39. Кана, кат. № 146 (стр. 82) Фиг. 40. Кана, кат. № 146 (стр. 83)

 

Фиг. 41. Кана, тип „Дервени“, кат. № 145 (стр. 84) Фиг. 43. Кана, тип „Дервени“, кат. № 145(стр. 88)

 

Фиг. 42. Кана, тип „Дервени“, кат. № 145 (стр. 85-86)

 

Фиг. 44. Кана, кат. № 154 (стр. 92) Фиг. 45. Кана, кат. № 154 (стр. 93)

 

Фиг. 46. Кана, кат. № 154 (стр. 94)

 

Фиг. 47. Кана, кат. № 155 (стр. 101) Фиг. 49. Кана, кат. № 155 (стр. 104)

 

Фиг. 51. Кана, кат. № 155 (стр. 108) Фиг. 48. Кана, кат. № 155 (стр. 102-103)

 

Фиг. 50. Кана, кат. № 155 (стр. 105-106)

Каните от Рогозенското съкровище са следващата по броя на предметите група, която заслужава особено внимание. Те са общо 54. От тях 22 са позлатени. Позлатата е направена от много тънък златен лист, прилепен плътно върху орнаментите и образите на съда. Върху каните са изобразени най-много декоративни схеми, сюжети и сцени от древната тракийска митология. Тези грациозни по форма и силует сребъни съдчета са изковани върху матрица на няколко отделни части — тяло, шийка, дъно, столчето, на което лежи дъното, и дръжка. След като всичко е било напълно готово, частите са припоени една за друга. Само няколко от каните са лети. Всички имат по една плоска вертикална дръжка, която ляга с горния си край върху устието на съда с две волути от двете си страни. Основата на дръжката е припоена за тялото или е закована със сребърен нит. Дръжките са богато декорирани и завършват отдолу с гравирана палмета или с пластично изработена глава на човек. Само на една дръжка основата завършва с пластично моделирана глава на глиган (№ 146). Дъното на повечето от каните стои върху по-ниско или по-високо конично столче, което също е украсено. Отвън, върху дъното на много от каните, са гравирани многолистни розети.

По всичко изглежда, че формата на каните, каквито ги веждаме в съкровището от Рогозен и тези от Борово, Букьовци, Луковит и Могиланската могила, е била твърде широко разпространена сред траките през периода V—IV в. пр. н. е. Освен от метал те са били изработвани и от глина. Подобни форми на грънчарски изделия срещаме както сред находките от тракийския град Севтополис [49], така и сред погребални дарове от Северозападна България [50].

Поради своето изключително разнообразие сребърните кани от Рогозенското съкровище трудно се поддават на групиране. Въпреки това ние условно ще ги разделим на две основни групи — с орнаменти и със сцени. От своя страна, в зависимост от формата на тялото и орнаменталната схема, каните можем да разделим на отделни типове и техни варианти. Най-ранен тип кани са тези, които притежават опростен орнамент само върху раменете на тялото. При тях орнаментът е представен с един или два последователни пръстена от овули или насечки. В този архаичен тип кани майсторът златар се е постарал да изрази своята естетическа

109

идея чрез формата и силуета на съда. В Рогозенското съкровище този тип има няколко оригинални варианта (№ 109 и 110). Първата от тях е украсена в основата на шийката само с един релефен пръстен от овули. Втората има силно начупен силует и тясно дъно, поставено на високо конично столче, а дръжката завършва с пластично моделирана човешка глава. Върху раменете на каната са гравирани два пръстена от овули. С подобна семпла украса са и известните кани от Букьовци [51], с. Розовец, Пловдивско [52], Мезек [53], Луковит и Могиланска могила [54]. Те всички имат ранна датировка — края на V и първата четвърт на IV в. пр. н. е. Дори може да се предполага, че каната от Могиланската могила и тези от същия тип на Рогозенското съкровище са работени в едно и също ателие.

Един малко по-архаичен вариант на този тип кани е № 112. Тази кана е най-масивна сред всичките 54 от колекцията и по форма не прилича на нито една от тях. Тя не е кована върху матрица, а е лята и тежи 427 г. Върху шийката и раменете са разположени два пръстена от овули, които са позлатени. Отгоре върху ръба на устието е гравиран с дребни точки надпис със старогръцки букви: ΚΟΤΥΟS ΑΠΟΛΛΟΝΟS ΠΑΙS.

Цяла серия от варианти ни представя следващият тип кани. Те са общо 11 (№ 113–123). Тялото им е украсено с различен брой пръстени от овули, насечки, пояси от вертикално разположени канелюри. Орнаментите са чисто геометрични и са разположени така, че придават на съдчето ажурен вид. Постигнат е особен ритъм при подреждането и комбинирането на мотивите. Няма нито претрупаност, нито повторение и от всичко това лъха добър вкус и особена прелест. Подобни на тях — цели или фрагментирани, са известни от Ловеч [55], от Букьовското съкровище [56] и от Могиланската могила във Враца [57].

Следващият тип кани от съкровището ние нарекохме тип „Букьовци”. Техните мотиви и цялата орнаментална композиция напълно си приличат с една сребърна кана от Букьовското съкровище [58]. Рогозенската колекция съдържа 19 екземпляра от този тип и те имат толкова варианти, колкото е броят на съдовете (№ 124–142). Няма две, които напълно да си приличат. Разликата между тях се изразява във формата и силуета на тялото, височината и украсата на столчето, степента на позлатяване и от схемата при подреждане на

110

 

Фиг. 52. Кана, кат. № 156 (стр. 111) Фиг. 53. Кана, кат. № 156 (стр. 112-113)

 

Фиг. 54. Кана, кат. № 156 (стр. 114) Фиг. 55. Кана, кат. № 156 (стр. 115-116)

 

Фиг. 56. Кана, кат. № 156 (стр. 118)

мотивите. Сред този тип кани за първи път се явява и кимата като орнаментален мотив. Общото, което ги обединява като тип, е това, че в средата на тялото им винаги има широк фриз от непрекъснат меандровиден мотив, който огражда ритмично повтарящи се малки и големи листовидни форми. По-голяма част от орнаментите и главният меандровиден мотив са покрити със златен лист. Масовото появяване на каните с меандровиден мотив (също и фиалите) в една съвсем близка територия — разстоянието Букьовци (дн. гр. Мизия) Рогозен е 25 км, показва, че тези съдове са изработени в едно и също ателие, което се е намирало съвсем близо.

Една малко позната досега декоративна схема ни показват 11 броя от каните (№ 143–153). Тяхната доста характерна пластична украса се състои от силно стилизирани растителни мотиви, които са комбинирани с геометрични орнаменти. Подобна кана от сребро с позлата е известна по-преди от находката край с. Дервени, близо до Солун [59]. Върху нея украсата е изобразена съвсем реалистично — показани са широки листа. Всяка кана от Рогозен, която принадлежи на този тип, представлява отделен и неповтарящ се вариант. Така при кана № 143 листата са моделирани по-реалистично. При следващите кани от този тип листата са стилизирани до неузнаваемост или просто като елипсовидни обеми, а от № 151 до № 153 те завършват с капители.

Следващите кани спадат към една обща група — съдове с изображения на сцени, образи и сюжети от древната тракийска митология. Само върху една от тях сюжетът е гръцки, но тя безспорно е творение на тракийски майстор (№ 154). На тази кана е представена сцена от деветия подвиг на Херакъл. В невисок релеф върху предварително изготвена матрица са изковани две човешки и две животински фигури. Композиционната схема е построена на добре разчетена ритмика — сцената се повтаря три пъти по един и същ начин върху цялата заоблена повърхност на съда. Херакъл е изобразен млад и гол, обърнат напред и в силно подчертано движение надясно. Косите и лицето му са предадени сумарно, а мускулите на гърдите и корема са очертани с по една линия — в тях няма напрегнатост. Хероят държи в дясната си ръка кривака, а лявата е протегнал към пояса на Иполита. Под дясното му рамо се вижда кожата на Немейския лъв, а зад

119

 

Фиг. 57. Кана, кат. № 157 (стр. 120) Фиг. 58. Кана, кат. № 157 (стр. 121)

 

Фиг. 59. Кана, кат. № 157 (стр. 122-123) Фиг. 60. Кана, кат. № 157 (стр. 125-126)

120-123, 125-126

лявото лъв-грифон с рог на главата. Подобно изображение на Херакъл у нас е известно от бронзов набузник на шлем, намерен при с. Гърло, Брезнишко. и датиран най-общо от IV в. пр. н. е. [60] Царицата на амазонките Иполита е представена също обърната напред и в устремно движение надясно към Херакъл. Косата и лицето й са предадени като тези на хероя. Тя е боса. облечена в къса до коленете дреха, а поясът й е от вързан и се развява пред лицето и зад лявото рамо. Иполита държи в двете си ръце копие, насочено към Херакъл. Тази сцена показва, че митът за амазонките не е бил чужд на тракийското изкуство. Освен в някои периферни зони на Гърция [61] той се среща и в тракийски земи. Фигура на сражаваща се амазонка е намерена в Несебър и датира от III в. пр. н. е [62]. Ако сравним изпълнението на този гръцки сюжет с изпълнението на сцената „Прелъстяването на Ауге от Херакъл” върху фиала № 4 от Рогозенското съкровище, веднага те се убедим, че това са произведения на два различни художествени стила тракийски и елински. Тракийският майстор, който е изработил каната със сцената между Херакъл и Иполита. е предал позите и жестовете неестествени и наивни. Лицата нямат одухотвореност и те не са ангажирани едно с друго, а гледат към зрителя. Личи, че прическите и лицата са цизелирани с едни и същи предварително изготвени шаблони. Всичко това не е присъщо на гръцкото класическо изкуство и ние още веднъж се убедихме, че тази кана е дело на тракийски майстор, а фиала № 4 на гръцки.

Следващите осем кани от съкровището ни представят тракийски сюжети и са произведения на тракийски майстори. Изображенията и култовите сцени, показани на тях. са посветени най-малко на две отделни божества от тракийския пантеон. През ранния период от развитието на тракийското изкуство за тези божества се знаеше твърде малко или почти нищо. Техни видоизменени изображения се срещат повече през римската епоха в земите на траките, но те нямат същата автентичност. И ето че накрая дългият свитък на столетията се разгърна пред нас и ни показа невиждани сцени и образи от тракийската митология и в такова невероятно изобилие.

Първите четири кани показват изображения и сцени, свързани с култа на Великата богиня у траките. Останалите са посветени на едно божество, което почти не познаваме от

124

ранния класически период. Най-характерна смятаме сцената, представена върху кана № 155. Великата тракийска богиня е изобразена как язди по амазонски лъвица. Това чудно изображение хвърля светлина и върху тракийското изкуство и митология. Ездачката е в спокойно движение надясно. Тя е боса. С дясната си ръка е обхванала шията на своето свещено животно, а в лявата държи лък и стрела. Косите й са сплетени в два реда плитки над челото, а техните краища падат свободно край лицето. Обърната е към зрителя със спокойно и величествено изражение. Облечена е в дълъг до стъпалата хитон с къси ръкави. Дрехата е преметната от лявото рамо към мишницата на дясната ръка. Гърдите на богинята не са очертани, а диплите на дрехата й са графично обозначени. По подобен начин е представено облеклото на богинята, изобразена върху сребърния ритон от Поройна в Румъния [63]. Ездачката се повтаря огледално от двете страни на каната. Между двете изображения е представена друга сцена — лъв напада елен. Двете животни са в движение надясно. Лъвът е в профил, но главата му е показана гледана отгоре. Подобна сцена с Великата богиня като ловджийка срещаме за първи път в ранното тракийско изкуство. Тази сцена в никакъв случай не може да бъде дело на гръцки майстор. Тук личи една великолепна школовка, която е изявена твърде рано в местното тракийско изкуство. Чувства се ръката на талантлив майстор, който пресъздава една тема и един сюжет, идеята на които са му ясни и добре познати.

Върху следващата кана е изобразен сюжет, който също е свързан с темата за Великата богиня (№ 156). От двете страни на каната е представена една и съща сцена — лъв напада кошута. И при двете сцени движението на животните е в една и съща посока — те са в устремен бяг надясно. Изображението на кошутата е анатомически вярно, а лъвът е представен почти по същия начин, както в гореописаната сцена. Подобни сюжети с животни са вече познати от Луковитското и Летнишкото съкровище и от Могиланската могила във Враца, но там те са изобразени върху апликации. В каната от Рогозен този сюжет е представен доста реалистично и вярно и по много неща се отличава от стилизираните изображения, които посочихме по-горе.

Следващата сцена (№ 157) е посветена на същия култ. В

128

необичайно висок релеф на всяка страна на каната е изобразена по една колесница на четири колела, запрегната с по четири крилати коня. Колесниците също имат крила и са в движение една срещу друга. Конете са представени във вихрен галоп и в един общ ритъм са изправени на задните си крака. Във всяка от колесниците се возят по две жени — колесничарка и богиня. Колесничарките са изобразени по един и същ начин. Те са обърнати напред към зрителя и с двете си ръце държат поводите на конете. На висок стол в едната колесница седи Великата богиня, представена като повелителка над природата. Тя държи в ръка растение със седем клонки и пъпки. Във втората колесица седи същата богиня, представена като ловджийка с лък и стрела. Подобни изображения на богиня в колесница, под която се разбира Артемида, са известни от един по-ранен период в Гърция [64]. Като господарка на растителното царство тя държи цъфнало клонче [65].

За Великата богиня на траките досега съществуваха само предположения и няколко теории — еднакво привлекателни и несигурни. Доскоро ние бяхме изправени пред една Тракия с нейните многобройни загадки. Една от тези загадки бе и темата за Великата богиня Бендида [66]. Най-голямата трудност идваше и от това, че до откриването на Рогозенското съкровище ние нямахме никаква сигурна представа за тракийската иконография на Бендида. Всички  познати изображения от V–IV в. пр. н. е. са творби на елински художници и тези изображения са намерени в Гърция. В тях богинята е представена с гръцко облекло и е в положения, сходни с тези на гръцките божества. Тя е такава и в изображенията върху два релефа, намерени в Пирея. Единият релеф е в Копенхаген, а другият — в Британския музей [67]. В релефите от Филипи, които принадлежат на по-късна епоха, тя също държи растения с пъпки, а пред нея е застанала сърна [68]. Но това изображение на Великата богиня е също гръцко и вложената тук идея също се отнася до Артемида. Сега в Рогозенското съкровище за първи път виждаме Великата богиня в един истински домашен тракийски образ, който е плод на една многовековна традиция. Един образ, който ние не познавахме досега. Трябва да отбележим, че композиционната схема на Великата богиня от двете гореописани кани — като повелителка над природата и като ловджийка, заедно със сюжетите „лъв напада елен” и

129

„лъв напада кошута” не са познати досега нито в паметниците от Изтока, нито сред тези от античния гръцки свят. Поради това ние нямахме сигурност да кажем коя е женската фигура с клонче в ръката, изобразена върху апликацията с хиерогамията от Летница [69]. Единствен Ив. Маразов заяви, че този образ е на Великата богиня [70]. Но за останалите сцени, които ни представят „лъв напада елен”, никой не можеше да предполага, че са от кръга на Великата богиня. Сега вече съкровището от Рогозен ни даде ключ за разгадаване на редица сцени от тракийската митология. Този ключ може да се използува и при сцената, изобразена на следващата кана от съкровището (№ 158). Заслужава предварително да отбележим, че по форма и стил на изображенията тази кана принадлежи на един по-архаичен тип. Тялото на съда е разделено с лента от насечки на два нееднакви концентрични пояса — горният е по-широк от долния. В средновисок релеф в горния пояс е изобразена Великата богиня с крила. Тя заема централно място в композицията. Застанала е права, обърната напред. В двете си ръце държи по едно куче за предните лапи. Кучетата са обърнали глава назад и устата им е отворена. Главата на богинята е едра и непропорционална на тялото. Облечена е в дълъг до стъпалата хитон с къси ръкави, който е преметнат през лявото рамо и преминава под дясната мишница — така, както е при облеклото на богинята — ездачка на лъвица, при богинята върху ритона от Поройна и при облеклото на богинята във втората колесница от описаната по-горе кана, където тя е изобразена като ловджийка. Както се вижда, при изобразяването на божеството тракийските майстори са спазвали точно установени канони и иконографски схеми. От двете страни към крилатата богиня от тази кана препускат по два кентавъра. Те също имат крила, представени по същия начин, както и крилата на богинята. Върху долния по-тесен фриз на каната е представен бик, нападнат от двете страни от по две кучета. Изобразените заедно с богинята нейни свещени животни са представени доста реалистично и са ясно дефинирани. По този начин те допълват сюжетно темата за Великата богиня и доизграждат идейно нейния образ.

Подобни изображения на крилата богиня с животни не са рядкост в находки от Мала Азия и Гърция. Богинята е представена и върху рисувани съдове и нейни свещени животни

130

са кучето, еленът и лъвът. Но в целия този персонаж се разбира персийската Артемида [71]. Богиня с крилати сфинксове виждаме върху бронзова дръжка на огледало, намерена при с. Чукарка, Айтоско, и датирана от IV в. пр. н. е. [72] Крилат мъж с тяло на кон, който държи на раменете си куче, различаваме и върху бронзовата матрица от с. Горно Алваново, Търговищко, датирана от IV в. пр. н. е. [73] Подобно антропоморфно изображение с крила и тяло на кон е представено и върху един релеф от Кубрат [74].

Сцените, сюжетите и темите, изобразени върху следващите четири кани от Рогозенското съкровище, са във връзка с култа към едно друго божество от пантеона на траките. Върху кана № 159 е представена ловна сцена. На едната страна на съда виждаме кон с ездач в движение наляво, а от другата страна — втори ездач в движение надясно. Между двамата конници е изобразен огромен глиган в движение наляво. Животното е ударено с копие в шията. Двамата конници са облечени по един и същ начин в къс хитон, който отпред на гърдите е преплетен, както хитона на гореописаните богини. Косата на ездачите е сплетена над челото и плитките падат край лицето. В лявата си ръка те държат поводите на конете, а в дясната по едно копие, с което са замахнали към глигана. Подобни ловни сцени са познати от Летнишкото съкровище [75] и върху сребърния позлатен колан от с. Ловец, Старозагорско [76]. Сюжетът „лов на глиган” е сравнително добре изследван и неговият основен смисъл е почти ясен. Този сюжет е неоспоримо тракийски и образът на конника се среща вече твърде често в земите на траките през периода от IV до III в. пр. н. е. [77] Като прибавим към всичко това и сцената „лов на глиган” от каната на Рогозенското съкровище, става все по-ясно, че тук е вложена идеята за тракийския бог-конник, който в случая е избавител от злото. Едно скулптурно изображение на глиган е известно и от куполната гробница при Мезек, Свиленградско [78], което навярно е принадлежало към скулптурна група.

Изображенията върху следващите две кани от съкровището са свързани също с религиозния култ на траките. Върху тялото на всяка една от тях е представена силно стилизирана глава на рогато животно (№ 160, 161). Рогата са завити надолу във волути и наподобяват капител. От двете страни на всяка

132

 

Фиг. 61. Кана, кат. № 158 (стр. 131) Фиг. 62. Кана, кат. № 158 (стр. 133)

 

Фиг. 63. Кана, кат. № 158 (стр. 134) Фиг. 64. Кана, кат. № 158 (стр. 135-136)

глава има по едно люспесто змиеподобно същество. Втората кана има на раменете си украса от бръшлянов венец. Сцената се повтаря по два пъти на всяка кана по един и същ начин. Едно съвсем далечно подобие на тази сцена срещаме и върху една апликация от Летнишкото съкровище [79]. Както вече видяхме, Рогозенското съкровище ни показа изображения на бик върху фиалите № 94, 95 и върху кана № 158. Триизмерни изображения на глава на бик се срещат и върху култовите бронзови брадвички.

Последната кана от Рогозенското съкровище е може би най-очакваната находка сред известните досега паметници на тракийското изкуство. Чрез изображенията върху нея ние получихме шифъра за разчитане на редца образи и сцени, изобразени върху предмети на тракийската торевтика, които са намерени у нас и в Южна Румъния. Тези образи са свързани с второто тракийско божество след Великата богиня или заедно с нея. Цялата повърхност на кана № 162 е заета от широк релефен фриз, на който е представена фантастична процесия от животни. Върху раменете на съда е изобразена гирлянда от 13 глави на овни. Всички са представени в положение да се гледат отгоре. Централната част на фриза е заета от фигура на крилат орел-грифон с рог на главата. Той има огромен клюн, крака на лъв и опашка със змийска глава. Зад него е пантера в скок наляво, а на гърба му е изобразена глава на жена в анфас. Под грифона са два елена в бяг наляво. Пред и зад него се виждат два антроподемона, на които главите са пострадали още преди намиране на съкровището. Предният антроподемон има лапи с нокти и опашка с глава на змия. Зад него се вижда протоме на козел с дълги рога. Задният антроподемон е с копита, а зад него се виждат бос човешки крак и една ръка, която държи нож. Срещу главата на орела-грифон е изобразена хищна птица, която държи в клюна си змия, захапана за главата. Каква идея е вложена в този фантастичен сюжет на тракийската митология? Ив. Маразов предположи, че тук става дума за мита, разказващ за борбата между Белерофон и Химера [80].

 

Фиг. 65. Кана, кат. № 159 (стр. 141) Фиг. 66. Кана, кат. № 159 (стр. 142-143)

 

Фиг. 67. Кана, кат. № 159 (стр. 144) Фиг. 68. Кана, кат. № 159 (стр. 145-146)

 

Фиг. 69. Кана, кат. № 159 (стр. 148)

 

Фиг. 70. Кана, кат. № 161 (стр. 151) Фиг. 71. Кана, кат. № 161 (стр. 153)

 

Фиг. 72. Кана, кат. № 161 (стр. 155-156)

 

Фиг. 73. Кана, кат. № 162 (стр. 161)

49. Д и м и т р о в, Д. П., М. Ч и ч и к о в а, А. Б а л к а н с к а, Л. О. М а р и н о в а. Севтополис. Т. 1, С., 1984, табл. VI — 197.

50. Н и к о л о в, Б. — ИАИ, 28, с. 192, обр. 37-б.

51. П о п о в, Р. Цит. съч., 6–11.

52. Ф и л о в, Б. Надгробните могили…, с. 168.

53. Ф и л о в, Б. — ИАИ, 6, с. 36.

54. В е н е д и к о в, Ив. Съкровището от Враца…, № 5.

55. К а ц а р о в, Г. И. Антични паметници из България. ГНМ, 1921, С., 1922, с. 148, обр. 129.

56. П о п о в, Р. Сребърното съкровище…, 8–11.

57. В е н е д и к о в, Ив. — Археология, 1966, № 1, с. 13, обр. 7.

58. П о п о в, Р. Цит. съч., с. 8.

59. A n d r o n i c o s, М. Les musees grecs. Thessalonique. Musee archeologique. — Athenon, 1975, p. 22, No II.

60. В е л к о в, И. — ИАИ, 12, 1939, c. 434.

61. М а р а з о в, Ив. Амазонката и самодивата. — В: МИФ, 1985, № 1, 90–117.

62. ОИМ — Бургас (албум), С., 1967, № 36.

63. O b o b e s c u, А. Le tresor de Petrosse, I, 1889–1900, p. 489, fig. 202, 205.

64. S t a c k e l b e r g. Apollotempel zu Bassae, pl. XX, Overbeck — Geschichte der Plastic, IIIe ed. T. 1, pl. 28, 1235; T. 2, pl. 16, No 171-a; S t e p h a n i, G. Rendu pou 1868, p. 7, 1864, pl. V, No 2.

65. D a r e n b e r g, M., E. S a g l i o. Dictionnaire des Antiquites, IIe ed. Paris, 1892, p. 140, fig. 2367.

66. П о п о в, Д. Тракийската богиня Бендида. С., 1981, с. 70 и сл.

67. H a r t w i g, P. Bendis — eine archaeologische Untersuchung. — Leipzig u. Berlin, 1897, 3, 12.

68. P i c a r d, Ch. Sur l’iconographie de Bendis. — Isv. Arch. inst. T. 16, Sofia, 1950, p. 29, fig. 3.

69. В е н е д и к о в, Ив. Съкровището от Летница. С., 1974, № 23.

70. М а р а з о в, Ив. Хиерогамията от Летница. — Археология, 1976. № 4, с. 2 и сл.

71. D a r e n b e r g, М., Е. S a g l i o. Цит. съч., с. 153, фиг. 2391.

72. F i l o w, В. L’art antique en Bulgarie. S., 1927.

73. К р ъ с т е в а, М. Бронзова матрица от С. Алваново, Търговищко. — Изкуство, 1983, № 5, 45–47, обр. 4.

74. И в а н о в, Т. Тракийски бронзов релеф. — Изкуство. 1982, № 3, 33–35.

75. В е н е д и к о в, Ив. Съкровището от Враца, № 12.

76. В е л к о в, Ив. Сребърен колан от с. Ловец, Старозагорско. — ИАИ, VIII, 1934, с. 48.

77. М а р а з о в, Ив. Сюжетът „лов на глиган” в колана от с. Ловец. — Археология, 1975, № 2, 30–42.

78. Ф и л о в, Б. Куполната гробница при Мезек. — ИАИ, 11, св. I, 1937, с. 36, обр. 35.

79. В е н е д и к о в, Ив. Цит. съч., № 21.

80. М а р а з о в, Ив. Героят в съкровището от Рогозен. Проблеми на изкуството, 1986, № 3.

 (Чаши)

Чашите от Рогозенското съкровище са само три броя, но те представляват три различни форми и типове. Първата от тях, която считаме за най-ранна по време, е лята. Тя има високо конично тяло, плоско дъно и леко изтеглен навън ръб

138

на устието (№ 163). Чашата е притежавала две симетрично разположени дръжки, които са били припоени вертикално под устието. Върху горната половина на тялото й е гравиран венец от бръшлян, който се състои от четири клонки, скачени една за друга. Венецът е позлатен. Като форма този тип чаши, наричани котиле, е бил познат досега само като изображение върху монети.

Втората чаша има форма на скифос (№ 164). Тялото е конично с две хоризонтални дръжки с кръгло сечение — едната е загубена преди намирането на находката. Под ръба на устието е врязан пръстен от две успоредни линии, а под него е гравирано венче от овули. С подобно венче е украсена и основата на чашата. Отвън на дъното е изобразена 20-листна розета. Горната половина на тялото на чашата е украсена с два орнаментални пояса: единият се състои от шест позлатени палмета, всеки от които е поставен на два 5-овидни мотива; вторият пояс е от два пръстена с коси насечки, които ограждат издължени овули. Тази чаша има най-близки паралели със скифоса от Стрелча [81]. Разликата между тях е в размерите и украсата. Върху скифоса от Стрелча освен палмети са изобразени женски глави, глави на овен и на лъв. Той е датиран от първата половина на IV в. пр. н. е.

Третата чаша от Рогозенското съкровище има едри пропорции и е изчукана от много тънък сребърен лист върху матрица. Изображенията върху нея са релефни, а подробностите на украсата — цизелирани. Още преди намирането на съкровището чашата е била силно смачкана от плуга. Образите и орнаментите върху нея са позлатени чрез амалгамиране. Цялата външна повърхност на чашата е богато декорирана в един непрекъснат фриз. В основата е гравиран пояс от стилизирани палмети, оградени с два пръстена от насечки. Над тях следва пръстен от овули и широка лента от люспест орнамент, рамкиран с кръгчета, съединени с тангиращи отсечки. Под устието на чашата е изкован непрекъснат фриз от огромни рога на елен. Разклоненията на рогата са предадени като птичи глави. В средата на чашата е показана процесия от една хищна птица, козел, елен и още два други елена, които са изобразени успоредно (№ 165). Птицата е в профил и обърната надясно. Тя е голяма, с хищно извит клюн и огромен рог на главата. В клюна птицата държи риба,

139

 

Фиг. 74. Котиле, кат. № 163 (стр. 162)

 

Фиг. 75. Скифос, кат. № 164 (стр. 163)

 

Фиг. 76. Чаша, кат. № 165 (стр. 164)

захапана за устата, а в ноктите си заек. Козелът пред птицата е представен също в профил, в движение надясно. Той има три малки крила в задната част на гърба и едно крило отпред на гърдите. Рогата му са извити силно назад, а окото е голямо и кръгло, очертано с двоен кръг. Виждат се и четирите крака на животното. Пред козела има елен в движение надясно. Предният край на главата е откъснат поради фрагментирането на чашата, но рогата му са изцяло запазени и те са дълги почти колкото тялото. Най-отпред на тази странна процесия върви грамаден елен с осем крака. Някои автори приемат, че тук се касае за два елена, които са представени един зад друг [82]. Еленът е в профил, в движение надясно. Главата му е откъсната поради повреда на чашата. Отпред на гърдите му е изобразено едно малко крило, тялото е украсено с ленти от насечки и точки, а трупът — с люсповиден орнамент. Дъното на чашата е рамкирано от два пръстена с насечки и образува медальон, в средата на който е изобразена сцена „вълк напада глиган”. Животните са представени в профил, в движение надясно. Вълкът е скочил върху гърба на жертвата, забил е отстрите си нокти в тялото и я е захапал за ухото. Бивните на глигана не са изобразени.

Три подобни чаши са намерени в Румъния и те се датират от първата половина на IV в. пр. н. е. На тези чаши са показани същите животни и сцени с някои малки разлики, на които ще обърнем внимание. Но това не е толкова важно, колкото общата идея, която е вложена в чашата от Рогозен и трите чаши от Румъния. Две от румънските чаши, подобни на нашата, са намерени при Аджигьол в Северна Добруджа [83], а третата произхожда от Железни врата на Дунава — сега в музея „Метрополитен” в Ню Йорк [84]. Веднага прави впечатление еднаквата техника на изработване на чашите от Румъния и тази от Рогозенското съкровище. Някои различия в композирането на изображенията в никакъв случай не нарушават общото стилово единство. Те само показват, че четирите чаши са работени от различни майстори и в различни златарски ателиета. Чашата от Железни врата и чаша № 1 от Аджигьол се различават от рогозенската по това, че последната няма гравиран люспест орнамент под ръба на устието. В двете споменати чаши срещу голямата птица с риба има още една по-малка птица, която в чашата от Рогозен не е показана. Коз-

140

лите се различават по броя на крилата. Във втората чаша от Аджигьол липсва хищната птица, която държи риба и заек. Върху медальона на дъното на рогозенската чаша е изобразен вълк, а в чашата от Железни врата и първата от Аджигьол върху глигана е скочил лъв-грифон, който не е захапал жертвата, а държи в устата си крак от друго животно.

Върху два шлема, намерени също в Румъния — единият от тях сега се съхранява в Музея на изкуствата в Детройт [85], а другият в Букурещ [86], има също изображения на птица с риба в клюна и заек в ноктите. Изображенията напълно си приличат с тези от четирите чаши и идеята, вложена в тях, е една и съща. Като прибавим към всичко това и птицата със змия, изобразена върху сребърната кана от Рогозен (№ 162), картината става още по-пълна. Както вече видяхме, еленът е изобразяван често върху каните от Рогозен. Среща се и върху апликациите от Летница, но винаги нападнат от вълк или от лъв-грифон [87]. В каната от Рогозен (№ 155) един елен е нападнат от истински лъв и в тази сцена присъствува Великата богиня като ловджийка. Тази сцена се яви тъкмо навреме, защото ни обяснява елена като свещено животно на Великата богиня и ни насочва да мислим какво би трябвало да означава процесията от елени върху четирите чаши, за които ставаше дума по-горе. Тракийският торевт невинаги е имал намерение да изобрази изцяло един елен, вълк, лъв-грифон, бик или друго свещено животно. Върху по-дребните апликации това дори не е било необходимо и затова майсторът само е загатвал своята идея чрез изобразяване на отделна част от животното — в апликациите от Летница само конска глава заедно с шията [88]. Неговият стремеж да изгради по-пълно декоративна конструкция с повече образи и сюжети го довежда до стилизирани обобщения на отделни части от няколко свещени животни. Така в една бронзова апликация от Градешница виждаме еленови рога и голямо и кръгло око заедно с една грива и клюн на орел-грифон. Апликацията е намерена в погребение с трупоизгаряне заедно с червенофигурен атичен скифос от първата четвърт на IV в. пр. н. е. [89] С рога на бик или протоме на орел-грифон са украсявани дръжките на мечове акинакес, които датират от V в. пр. н. е. [90] Но нека се върнем отново към чашата с процесия от животни от Рогозен и трите подобни на нея чаши от Румъния, а заедно с това и към изображенията

149

върху последните кани от Рогозенското съкровище, които на пръв поглед изглеждат толкова чудновати. Идеята, вложена в тези образи и сцени, може да се тълкува като митично обобщение на едно божество, носител на свръхестествена сила, което може да побеждава злото и тъмните сили (змията, рибата, глигана, заека), едно велико божество — избавител от нещастия и врагове, което може да донесе победа на този, който притежава един или няколко от неговите символи. И неслучайно тези символи са изобразени релефно, триизмерно или са гравирани върху оръжието на тракиеца — било то предпазно или нападателно. Само така можем да си обясним присъствието на тези символи върху наколенниците от Враца и Аджигьол, върху меча от Меджидия и акинакетата от Врачанско или върху десетките махайри, намерени при погребения на тракийски воини в същия район.

81. К и т о в, Г. Скифосът от Стрелча, с. 27 и сл.

82. A l e x a n d r e s c u, P. Les groupes des tresors thraces du nord des Balkans (II). — Dacia, T. 28, Bucuresti, 1984, p. 87.

83. B e r c i u, D. Цит. съч., 54–61.

84. F a r k a s, a. Style and Subject Matter in Native Thracian Art. — The Metropolitan Museum of Art, 1982. Metropolitan Museum Journal, 16, p. 34, fig. 2.

85. G o l d m a n, B. Late Scythian Art in the West; the Detroit helmet. Jahrbuch fuer praehistorische ethnographische Kunst, 22 Bd., Berlin, 1969, Taf. 44, Abb. 1.

86. A l e x a n d r e s c u, P. Цит. съч., с. 86, фиг. 1.

87. В e н e д и к о в, Ив. Съкровището от Летница, № 13 и 24.

88. Пак там, № 12, 17 и 18.

89. Н и к о л о в, Б. Криводол. Древни култури, с. 74, 75.

90. Н и к о л о в, Б. ИАИ, с. 171, обр. 11.

(Заключение)

Сребърното тракийско съкровище от Рогозен с неговите изображения и сцени, появили се за първи път, ни даде възможност да видим и разберем много неща. Великолепието на тази колекция е преживяло високия разцвет на трибалската култура и изкуство. Създаването на това съкровище е станало възможно благодарение на икономическия подем и зрялото политическо могъщество в трибалското общество. Рогозенското съкровище не е царско, нито пък е било притежание на някой от трибалските династи. Съкровището на трибалския царски двор все още не е открито. Съкровището от Рогозен е било притежание на богат тракийски владетелски род. Погребенията в Могиланската могила във Враца и техните съкровища също не са царски. Това са богати погребения на местни второстепенни владетели. През последните десетилетия в централната част на Северна България бяха открити десетина сребърни съкровища и още толкова богати погребения, които са приблизително от едно и също време — първата половина на IV в. пр. н. е. Всички тези великолепия и богатства, които тепърва има да ни смайват, са били притежание на трибалската земевладелска или военна аристокрация. Изводът е такъв, защото след като през V и IV в. пр. н. е. в трибалското общество има икономически подем, политическа мощ и културен разцвет, то е естествено, че това общество ще има силна и богата аристокрация. И това е напълно логично. Тази трибалска аристокрация е била родова

150

и е притежавала обширни родови имения, в които те са имали постоянни домове. В тези домове са живеели и умирали прадедите им и тук са се раждали и възмъжавали внуците и правнуците. В съседство с тези домове трибалските аристократи са били погребвани в гробници със скъпи дарове, над които били издигнати високи землени насипи. Така в продължение на десетилетия и векове около родовите имения се натрупвали голям брой надгробни могили. По тях ние днес можем да познаем къде са били родовите земевладелски имения. Ако погледнем картата на Рафаил Попов за могилите във Врачанското поле, веднага ще се ориентираме за местоположението на две големи родови имения — едното на територията на днешния град Враца, където доскоро е имало повече от 30 надгробни могили, а другото в района на Мездра — Долна Кремена — Царевец, където на една малка площ надгробните могили са повече от 40 на брой [91]. Следващото родово имение се е намирало в триъгълника Бутан — Козлодуй — Букьовци (дн. Мизия). Тук надгробните могили са повече от 50. Голям могилен некропол все още личи в равнината между с. Бреница, Врачанско, и Долни Луковит, Плевенско. На неголяма площ тук бяха регистрирани повече от 30 надгробни могили. В землището на Бяла Слатина и Търнава, които са съседни, се наброяват повече от 40 надгробни тракийски могили. Най-големите девет от тях са разположени в кръг и в това има някакъв символичен смисъл или най-малкото деветте могили са били насипани в кратък период от време. И накрая трябва да отбележим, че в северната част на землището на с. Галиче се наброяват повече от 30 тракийски надгробни могили. Както се вижда, родовите имения са се намирали около съвременните селища Враца, Царевец, Букьовци, Галиче, Търнава, Бреница. Тези селища са известни на траколозите с тракийски съкровища и значителни тракийски находки. Проучените тракийски могили в този район се броят на пръсти: Могиланската могила във Враца, Главчовската при Търнава и Сенювата при Д. Кремена. И това съвсем не означава, че трябва да разкопаем могилите нека си останат като паметници на тракийската история. Ще дойдат по-умни от нас поколения, които ще ги проучат, без да ги рушат завинаги. И друго — не във всички тези могили са заровени богати дарове като в Могиланската. Много от тях са

152

кенотафи, какъвто бе и случаят с каменната гробница в Сенюва могила при Д. Кремена. Това искахме да кажем тук за трибалската аристокрация и нейните надгробни могили във Врачанско. Що се отнася до Рогозенското сребърно съкровище, то тепърва ще бъде изучавано и коментирано от специалистите. Това е така, защото тематичната определеност на образите и сцените, както и тяхната идейна система се оказват многостранно обвързани с редица други тракийски паметници. В съкровището от Рогозен намира израз и великолепната школовка на тракийските торевти и нашите технолози първи ще кажат своята дума. Сложните композиции в орнаментиката са подчинени на определен ритъм и на утвърдени канони, а оригиналните символични мотиви са почерпани от местна традиция, която датира твърде отрано. Изкуствоведите ще имат възможност да проследят това стилово развитие.

91. П о п о в, Р. Предисторически изследвания във Врачанското поле. — ИАИ, II, 1923 1924, 99–136.

Източник: http://www.kroraina.com

Category: вечни
Етикети: