archaeology books

Posted By admin on 24.07.2009

Проучвания на средновековната крепост и некропол при с. Горно Ново село,

община Братя Даскалови.

Боян Думанов

Разкопките се проведоха в периода от 4 до 17 юли 2005 г. от екип в състав: д-р Боян Думанов (Департамент Археология, ръководител), н.с. Димитър Янков (РИМ – Стара Загора, зам. ръководител), д-р Анета Петрова, студенти от Бакалавърска програма “История и Археология” на НБУ, студенти от Университет на гр. Дърам, Великобритания. Поставените цели бяха да се изясни характера на видимите археологически структури, направят топографски измервания и заснемания, измерване на общата площ на кастела, както и сондажи проучвания с цел добиване на първи впечатления за стратиграфията на обекта.

 

Местоположение

Кастелът се намира в южния дял на Сърнена Средна гора, на около тридесет и пет километра северозападно от гр. Чирпан, в землището на с. Горно Ново село, община Братя Даскалови. Самото село със старо име Енишерлии е разположено на десет километра на югоизток, а неговите турски обитатели са преселници от гр. Йени Шехир в Мала Азия.

Средновековната крепост е известна на местните хора като “Калето” или “Голямото кале (Буюкхисар)”. Разположена е на върха “Калето” на 708 м. н.м.в. Стените и обхващат най-високата му част. Имената на местностите, разположени южно и югоизточно от нея – “Асара”, “Асар Алтъ”, “Кючук Асар” и “Ескимезарлък” също се свръзват с крепостта.

 

“Калето” е втория връх на Сърнена Средна гора отдясно на прохода “Св. Никола”, северно след Каления връх (496 м н.м.в.). От Изток и от Запад, се спускат долините на реките Конакдере и Кезирликдере. Според думите на Шукри Мимиш, бивш кмет, непосредствено под склона на върха при долината на Кезирлика местността е наречена “Гяурбунар”, където има извор, от който според местните предания защитниците на крепостта черпели вода. Най-голяма е денивелацията на върха в неговата южна, югозападна и задна част, а най-полегат е северозточният му склон. Оттам през местността “Кюлбурун” е и естественият подход към крепостта.

 

История на проучванията

Крепостта е локализирана от Ат. Попов и включена в неговия труд, посветен на крепостите и укрепителните съоръжения на Крънската област. Според неговата скица общата укрепена площ възлиза на 5 дка. Фиксираната от него запазеност на укрепителните съоръжения е до 4,5 м в югозападната част, което е значително повече от установеното днес състояние. Фиксирани са и видимите структури, разположени във вътрешността. Определянето на откритите на повърхността керамични фрагменти дава основание на автора да счита, че крепостта е обитавана през късната античност и от 9 до края на 14 в. Това описание фигурира и в шести том на Tabula Imperii Byzantini от 1991 г.

 

На около 250 м югоиточно от крепостта в м. «Кюлбурун» е разположена еднокорабна базилика extra muros с олтар с двустъпален синтрон. Проучвана е от н.с. Димитър Янков (РИМ – Стара Загора) през 1989 г.

Описание на крепостта

 

Стените на крепостта следват наклона и особеностите на релефа, максимално възползвайки се от естествените му дадености. Най-високата част на върха е включена в крайната западна част, където стената прави чупка и продължава на североизток. Тук склонът на върха се спуска остро на Запад, като в тази част гранитната основа излиза над повърхността и стената, качвайки се по южния му склон, стъпаловидно се опира върху тази естествена основа. От вътрешната страна, непосредствено след чупката, към стената е прилепена редица от четири, личащи върху съвременния терен верижни помещения. Те обаче вероятно продължават по цялата дължина на куртината. Тя завършва на югоизток с правоъгълна ъглова кула. С надлъжната си ос тя е ориентирана в посока северозапад – югоизток и е единственото отбранително съоръжение от този род по цялата дължина на стената. От кулата куртината продължава на югозапад и след поредица от чупки, следва южния рид на върха. *Единствената до момента порта е локализирана в югозападната част на крепостта. Видимата и ширина е 2.5 м. Преди югозападния ъгъл външното лице на куртината е с конструктивна чупка, а от вътрешната страна на самия ъгъл има правоъгълен контрафорс. *Идентични укрепващи стената съоръжения има и по нататък на север по вътрешното лице на западната стена. Площта, която обхваща крепостната стена възлиза на около 3900 кв. м.

На приблизително разстояние от 10.0 м от основната стена е локализирана протейхизма, която дублира тейхоса от север, изток и юг, затваряйки и пространството пред портата. Протейхизмата прекъсва при югозападния ъгъл на основната стена, откъдето склонът на върха се спуска почти отвесно на запад и югозапад и нейното присъствие явно не е наложително. По този начин се получава една укрепителна структура, типична за височинните крепости от ранновизантийския период, при която главният вход на крепостта се охранява чрез подход между протейхизмата и тейхоса.

 

Конструкции и строителни техники

 

Крепостната стената, както и всички жилищни или стопански структури в крепостта са изградени от местни материали – гранит и гранито-гнайс. Камъните са ломени, като при крепостната стена оформят две лица с гладка външна повърхност, и вътрешност, запълнена с по-дребен, но плътно насипан материал. Спойващият строителен разтвор е от два вида – вар, примесена с разтрошена строителна керамика и вар с примеси от скални частици. Навсякъде стената стъпва върху скална основа, върху по-широк банкет. Кулата има напълно идентична с куртината структура, като фрагментите от двата вида, използван строителен разтвор, открити във вътрешността и, подсказват, че тя също следва общата строителна история на кастела. Тук е засвидетелствана и най-високата концентрация на фрагменти от ранновизантийски керемиди, което подсказва, че през този период кулата е с четирискатен покрив с покритие от керемиди.

Характер на проучванията

Сондажните проучвания са съсредоточени от вътрешната страна на кулата. Нейните очертания са с форма на неправилен четириъгълник. Северозападната и страна е обърната към вътрешността на крепостта и в нея се очертава проход към приземния етаж, запълнен с камъни и черна пръст. *Чрез свалянето на механични пластове е достигната гранитната основа, върху която стъпва вътрешното лице на крепостната стена. Пластът строителни материали е съставен от ломени едри камъни, едри фрагменти строителен разтвор и строителна керамика.

 

Непосредствено под камъните от горелия пласт, които са същинските рушевини има слой от рехав хоросан, който обаче следва едно и също ниво по цялата дължина на профила. На отделни места, заедно с него са запазени и по-едри, хоризонтално поставени камъни. Над това ниво следва пласт от големи камъни, обгорени в горната си част. Линията на хоросана прекъсва в северния и южен профил, като опира до хоризонтално поставените камъни или достига до излизащата над тях гранитна основа. На неговото нива са разчистени няколко реда едри, хоризонтално поставено камъни с обгорена горна повърхност. Някои от редовете достигат до скалната основа. Следователно може да се приеме, че изчистената скала, отчасти сама изпълнява ролята на основно ниво, отчасти е нивелирана чрез хоросан и хоризонтално поставени ломени камъни.

Друг сондаж е направен в Сграда 1, която се намира в близост до североизточния ъгъл на крепостта.

 

Стратиграфски наблюдения.

Характерът на строителния разтвор предполага поне два периода в изграждането и развитието на крепостната стена. Първият е свързан с нейното построяване, когато е използван строителен разтвор с примеси от стрита строителна керамика. Вторият вид строителен разтвор със скални примеси предполага извършването на значителна ремонтна дейност на укрепителните съоръжения през определен период от историята на крепостта. Към настоящият момент останки от втория вид хоросан не са открити в протейхизмата, което може да бъде да бъде показател, че през средновековния период тя не се използва и е оставена без подръжка.

Профилите на Сондаж 1 от вътрешната страна на крепостната стена показват следната картина:

Основното ниво от материкова скала, нивелирана чрез камъни, тухли и хоросан е покрито с мощен опожарен пласт, в който присъства основно средновековна строителна керамика. *Преобладават фрагменти, които могат да бъдат отнесени към 12-14 в. Един принадлежи към периода на 9-10 в. * Освен средновековната керамика в насипа от строителни материали е открит и висок процент късноантична керамика.

*От особено значение е сондажът в североизточния ъгъл на Сграда 1, направен в стар иманярски изкоп. На дъното му в светлокавява глинеста пръст са открити единични ломени камъни и фрагменти от голям долиум от 4 в. Над него има тънък слой въглени, който се улавя по цялата дължина на профила на сградата. Над горелия пласт, спорадично се улавят редове от тухли, над които следва ниво от тръмбована глина, дебело около 0.15 м. Непосредствено над него следва нов опожарен слой.

 

 

Хронология

Въз основа на стратиграфските наблюдения може да се предположи следната хронология в съществуването на кастела. Откритият в ясно различим пласт долиум, дава възможност да се предположи, че през 4 в. тук съществува селищна или военна структура. По-задълбоченото проучване на етапите на изграждането на крепостните стени ще покаже, дали през този период вече има изградено укрепление. Тази ранна структура стои във връзка и с базиликата в южна посока, за която е изказано предположение, че съществува през късния 4 – 5 в. Първият период на обитаване през късната античност приключва с пожар. Следващият пласт, може да бъде отнесен по-общо към времето на 6 в. също е белязан със силно обгорени материали.

Хронологията на средновековния период все още е трудно установима. Краят на крепостта през средновековието също е белязан от силен пожар. Със сигурност може да се твърди, че през епохата на Второто царство, когато влиза в границите на Крънското деспотство крепостта е интензивно обитавана.

Историческо значение и интерпретация.

Независимо от долната хронологична граница е ясно, че през 6 в. крепостта е част от поредицата охранителни и наблюдателни пунктове по проходите на Средна гора. Откритият в късноантичния пласт прешлен за вретено подсказва, че през този период тук присъства и цивилно население. Характерът на базиликата extra muros предполага и неукрепени населени структури по южния клон на върха.

Значението и характерът на крепостта през периода на Първото царство и византийската реставрация в момента е само предполагаем. През Второто царство, комплексът е част от Крънската област, разположен на нейната южна граница. Без съмнение положението му на прохода Св. Никола е от голямо значение, за отбраната на областта. Бъдещите проучвания обаче ще покажат дали, той може да бъде нареден сред крепостите с чисто военноотбранителни функции или сред укрепените селища областта, като Крън, Твърдица или Мъглиж, които между другото имат твърде сходни вътрешни структури.

Източник: Интернет пространството!!

Category: средновековие
Етикети: