Средновековни накити от крепостта Острия връх до с. Овчеполци, Пазарджишко
Posted By admin on 03.11.2010
Средновековни накити от крепостта Острия връх до с. Овчеполци, Пазарджишко
Любка Тодорова
През май месец 2006 година бяха проведени археологически разкопки на крепостта Острия връх до с. Овчепоци (обр. 1), под ръководството на стр. н. с. Сергей Торбатов1. Работеше се на сондажи, които бяха наименувани: А, Б, В и Г.
В резултат от проведеното проучване, на територията на крепостта, наред с другите археологически материали бяха открити и седемнадесет накита. Представени от девет метални и седем стъклени гривни.
Металните гривни са предимно от бронз, лети и с гравирана украса. Намерени са и два фрагмента от тънка медна пластина (обр. 2, кат. I). Представени са различни типове и варианти. Върху повърхността им са гравирани различни орнаменти: косо и успоредно врязани линии, фасети, кръгчета, „птиче око” – самостоятелно или в най-различни комбинации. Медните гривни са с апликирана филигранна украса с посребряване (обр. 2/4-5, кат. I № 4-5). По класификацията на В. Григоров това са топове – ІІ.1, ІІ.2, ІІ.4, ІІІ и VІ.1 (Григоров 2007, 68-70, 72-73); І, ІІ и ХІ по класификацията на Л. Дончева-Петкова (Дончева-Петкова 2005, 108, 112). Разпространението на всички тях е засвидетелствано в периода от края на Х до ХІІ век, а за тип ІІІ по Григоров (ХІ по Дончева-Петкова) – и през ХІІІ век.
Една част от металните накити са с отворени заострени краища. Интерес представляват две от тях. Първата е със запазен завършек имитиращ змийска глава (обр.2/7, кат. I № 7). Този тип гривни са широко разпространени през Средновековието и са наследени от Античността (Труфанов 2001, 71-77). Според някои автори изборът на змийския мотив е отражение на широко разпространените сред балканското население представи за змията като стопанин-пазител на дома (Беновска-Събкова 1992, 12; Георгиев 1993, 65-66). Друг аспект е свързването на змията с женското начало, както и с магическо-целебните й сили (Беновска-Събкова 1992, 34-37). Оправдан интерес буди причината, поради която гривните със змийски главички са били така предпочитани. П. Гатев допуска, че това се дължи на обстоятелството, че през всички епохи и за всички народи грижата за продължаването на рода е била жизнено важна. Той предполага, че момичетата, девойките и жените, вярвайки в магическото въздействие на змията, са носили гривните със змийски главички както за предпазване от безплодие, така и за успешно раждане (Гатев 1985, 147). В некрополите от XI – XII век от Южна България, такива гривни са откривани в Хисар (Джамбов 1977, 56), с. Три водици, Пловдивско (Джамбов 1972, 294), с. Искрица Гълъбовско (Шейлева 1995, 252), в средновековните некрополи от Родопите (Георгиева 1965, 131), в средновековното селище над Севтополис (Чангова 1972, 109) и др. В средновековна България този тип гривни този тип гривни получава особено разпространение през XI – XII век. Най-голяма е концентрацията на находките южно от Стара планина и по-малко на север (Григоров 2007, 70).
Втората има един запазен край имитиращ глава на морско конче (обр. 2/9, кат. I № 9). Като украса се виждат врязани напречни резки и орнамент „птиче око”. Стилизираното изображение имитиращо морско конче, също е наследено от Античността. То е част от мита за Посейдон, също е използвано за декорация на мозайки в римски терми. Според П. Гатев тези гривни са били характерни за една определена област в Южна България (Гатев 1977, 40). По класификацията на В.
- Изказвам благодарностите си на Сергей Торбатов, за предоставената ми от него статия под печат Градището Острия връх край Овчеполци, Пазарджишко.
Григоров те спадат към Тип II. 4 (Григоров 2007, 69). Подобни гривни са откривани в с. Любеново, с. Три водици, Пловдивско с датировка X – XI век (Джамбов 1972, 294 – 295). Този тип са известни и от ранносредновековните некрополи Туховище и Абланица – I. На север от Стара планина са откривани в Плиска, а в Диногеция в пластове от XI – XII век. Като цяло по изработка и украса, тези гривни са характерни за Родопите (Георгиева 1961, 12-18). Аналогични гривни са известни също от Република Македония и Сърбия (Григоров 2007, 69).
Според типологията С. Георгиева, металните гривни от с. Овчеполци спадат към първи тип и са били носени от всички славянски народи през средновековието (Георгиева 1961, 
Стъклените гривни са седем на брой, едноцветни, изработени от паста в различни нюанси на синия цвят. Представени са два основни типа. Първият е с кръгло сечение (Дончева-Петкова 2005, 100, тип І вариант А; Йотов, Атанасов 1998, 117, тип 1). Те са едва три броя фрагменти от гривни (обр. 3/1-4-5, кат. II № 11, 16, 17). Втория тип са спираловидно усукани (Дончева-Петкова 2005, 102, тип ІІ; Йотов, Атанасов 1998, 117, тип 3), общо четири броя Фрагменти от гривни (обр. 3/2-3, кат II № 12, 13, 14, 15). И едните, и другите се срещат в широк географски ареал на Балканите през периода Х-ХІІ, дори и ХІІІ в., но се считат за особено характерни за ХІ век (Дончева-Петкова 2005, 102). Според Йорданка Чангова сините гладки гривни се датират във втората половина на IV век, като в същото време тези гривни се срещат и в Коринт. Но този ранен тип стъклени гривни продължават да съществуват и през средновековната епоха. Пак според Йорданка Чангова, в зависимост от цвета на стъклото се установяват известни закономерности в разпространението на стъклените гривни. Така например през IX – XI век, преобладават тези от синьо или тъмносиньо стъкло, които през XII – XIII век, постепенно биват изместени от гривните с черен цвят (Чангова 1961, 185-186).
По голяма част от накитите са от Сондаж Б, където са установени три фази на обитаване – една късноантична и две средновековни. Въпреки наличието на много находки от ІV-VІ в., ясно изразен пласт от късноантичната епоха не е установен. Тук са открити шест фрагменти от бронзови гривни, двете медни и четири фрагмента от стъклени. В този сондаж са регистрирани са два жилищни хоризонта, отчетливо маркирани от разположени на различни нива отоплителни съоръжения (общо три огнища и останки от една пещ) (Торбатов 2009, под печат). Според придобития археологически материал, средновековното обитаване на терена, попадащ в границите на Сондаж Б, следва да се отнесе към периода от втората половина на Х до към края на ХІ началото на ХІІ в.
Другия сондаж, където бяха открити накити е В. В стратиграфски план, и тук бяха регистрирани познатите вече от Сондаж Б три фази на обитаване, най-ранната от тях се отнася към късната античност и е свързана с първоначалното укрепяване на хълма и изграждане на вътрешната инфраструктура в защитената територия (Торбатов 2009, под печат). От тук е една бронзова гривна, завършваща със змийска глава и три стъклени. Дори и малко накитите потвърждават датировката на средновековното обитаване в крепостта Острия връх край с. Овчеполци, Пазарджишко.
Литература
Беновска-Събкова 1992: М. Беновска-Събкова. Змеят в българският фолклор. София, 1992.
Гатев 1977: П. Гатев. Накити от средновековни погребения от ХІ- ХІІ в. – Археология, ХІХ, 1, 1977, 30-46.
Георгиев 1993: П. Георгиев. Мартириумът в Плиска и началото на християнството в България. София, 1993.
Георгиева 1961: С. Геориева. Българските средновековни накити. – Археология, 1, 1961, 4-10.
Георгиева 1961: С. Геориева. Археологически проучвания в Родопоте през 1960 г. – Археология, 4, 1961, 12-18.
Григоров 2007: В. Григоров. Метални накити от Средновековна България (VІІ-ХІ в.) (Дисертации, 1). София, 2007.
Джамбов 1972: Х. Джамбов. Накити от средновековен български некропол край с. Три водици, Пловдивско. – ИАИ, ХХХІІІ, 1972, 291-297.
Джамбов 1977: И. Джамбов. Средновековни накити от Хисар (Х-ХІ в.) – Археология, ХІХ, 1977, 3, 56-59.
Дончева-Петкова 2005: Л. Дончева-Петкова. Одърци. Том 2. Некрополи от ХІ век. София, 2005.
Торбатов 2009: С. Торбатов. Градището Острия връх край Овчеполци, Пазарджишко, под печат.
Труфанов 2001: А. А. Труфанов. К вопросу о хронологии браслетов с зооморфными окончаниями (по материалам кримских могильников позднескифскоговремени). – В: Поздние скифы Крыма. Москва, 2001, 71-77.
Шейлева 1995: Г. Шейлева. Разкопки на средновековно селище, крепост и некрополи 1994 година (Предварително съобщение). – “Марица-изток”. край село Искрица, Гълъбовско, през 1989- Археологически проучвания, 3. Раднево, 1995, 243-287.
Чангова 1961: Й. Чангова. За стъклените гривни в средновековна България. – В: Изследвания в памет на Карел Шкорпил. София, 1961, 179-188.
Списък на образите
Обр. 1. Овчеполци. Острия връх, поглед от югоизток, по С. Торбатов
Обр. 2. Фрагменти от бронзови гривни
Обр. 3. Фрагменти от стъклени гривни
Каталог на накитите
I. Метални
№ 1 – Фрагмент от бронзова гривна
1. Описание: лята; запазена около ½; плоско тяло с четириъгълно сечение; врязана геометрична украса.
2. Размери: d. – 4,0 см.; сечение – 0,5/0,2 см.
3. Инв. № 2652
4. Местонамиране: Сондаж Б, дълб. – 0,40 м., С- 2,10 м., И – 1,40 м.
5. Образ: 1/1
№ 2 – Фрагмент от бронзова гривна
1. Описание: лята; запазена около ½; с отворени краища леко изпъкнали от външната страна; врязана украса; запазеният край изтънява и се изостря.
2. Размери: d. – 5,0 см.; сечение – 0,66/0,18 см.
3. Инв. № 2659
4. Местонамиране: Сондаж Б, дълб. – 0,30 м., С – 2,50 м., И – 2,20 м.
5. Образ: 1/2
№ 3 – Фрагмент от бронзова гривна
1. Описание: лята; с отворени краища; запазен е единият край, който се разширява и има полукръгла форма; плоско тяло с врязана геометрична украса.
2. Размери: d. – 3,1 см.; широчина – 0,55/0,8 см.
3. Инв. № 2665
4. Местонамиране: Сондаж Б, дълб. – 0,50 м., С – 2,20 м., И – 1,60 м.
5. Образ: 1/3
№ 4 – Фрагмент от медна гривна
1. Описание: посребряване; върху основа във вид на лента е апликирана филигранна украса от кръгове.
2. Размери: широчина – 0,8 см., дебелина (лента) – 0,05 см.
3. Инв. № 2666
4. Местонамиране: Сондаж Б, дълб. – 0,50 м., С – 1,80 м., И – 1,50 м.
5. Образ: 1/4
№ 5 – Фрагмент от медна гривна
1. Описание: посребряване; деформирана; тяло от тънка медна лента с апликирана филигранна украса от кръгове.
2. Размери: d. – 6,2 см.; широчина – 1,6 см.
3. Инв. № 2677
4. Местонамиране: Сондаж Б, дълб. – 0,70 м., С – 1,30 м., И – 7,80 м.
5. Образ: 1/5
№ 6 – Фрагмент от гривна – бронз
1. Описание: изработена от пластина; врязана геометрична украса.
2. Размери: d. – 4,7 см.; широчина – 1,3 см.
3. Инв. № 2690
4. Местонамиране: Сондаж В, дълб. – 0,60 м., С – 5,10 м., И – 1,30 м.
5. Образ: 1/6
№ 7 – Фрагмент от гривна – бронз
1. Описание: лята; тяло с обло сечение; запазеният край е сплеснат и украсен с врязана украса.
2. Размери: d. – 6,8 см.; сечение – 0,45 см.
3. Инв. № 2695
4. Местонамиране: Сондаж В, дълб. – 0,70 м., С – 0,60 м., И – 2,30 м.
5. Образ: 1/7
№ 8 – Фрагмент от гривна – бронз
1. Описание: плоско тяло с врязана геометрична украса.
2. Размери: d. – 3,5 см.; широчина – 0,6/0,8 см.
3. Инв. № 2703
4. Местонамиране: Сондаж Б, от насипа
5. Образ: 1/8
№ 9 – Фрагмент от гривна – бронз
1. Описание: лята; с отворени краища; тялото в централната част е широко и елипсовидно; към краищата изтънява и придобива полукръгло сечение; запазеният край завършва със стилизирана животинска глава; врязана и щемпелувана украса, „птиче око”.
2. Размери: d. – 6,0 см.; широчина(max) – 1,1 см.
3. Инв. № 2705
4. Местонамиране: Сондаж Б, от насипа
5. Образ: 1/9
№ 10 – Фрагмент от гривна – бронз
1. Описание: лята; плоско тяло с оформен в центъра медалион; врязана украса от линии и орнамент „птиче око”.
2. Размери: d. – 4,0 см.; широчина – 1,5 см.
3. Инв. № 2706
4. Местонамиране: по източния склон на хълма, вън от укрепената площ.
5. Образ: 1/10
II. Стъклени
№ 11 – Фрагмент от гривна
1. Описание: матова стъклена паста със син цвят; обло сечение.
2. Размери: d. – 7,5 см.; сечение – 0,2/0,35 см.
3. Инв. № 2672
4. Местонамиране: Сондаж Б, дълб. – 0,50 м., С – 0,70 м., И – 9,40 м.
5. Образ: 2/1
№ 12 – Фрагмент от гривна
1. Описание: матова стъклена паста с тъмносин цвят; тяло с обло преминаващо в четириъгълно (със заоблени ръбове) сечение; повърхността е спираловидно набраздена в резултат от усукване на заготовката в процеса на изработка.
2. Размери: d. – 8,0 см.; сечение – 1,1 см.
3. Инв. № 2674
4. Местонамиране: Сондаж Б, дълб. – 0,60 м., С – 0,25 м., И – 8,70 м.
5. Образ: 2/2
№ 13 – Фрагмент от гривна
1. Описание: матова стъклена паста с тъмносин цвят; тяло с обло преминаващо в четириъгълно (със заоблени ръбове) сечение; гладка повърхност.
2. Размери: d. – 6,5 см.; сечение – 0,5/0,6 см.
3. Инв. № 2675
4. Местонамиране: Сондаж Б, дълб. – 0,40 м., С – 2,00 м., И – 7,90 м.
5. Образ: 2/3
№ 14 – Фрагмент от гривна
1. Описание: матова стъклена паста с тъмносин цвят; тяло с обло преминаващо в четириъгълно (със заоблени ръбове) сечение; надлъжно набраздена повърхност.
2. Размери: d. – 7,0 см.; сечение – 0,55/0,7 см.
3. Инв. № 2679
4. Местонамиране: Сондаж Б, дълб. – 0,70 м., С – 2,60 м., И – 3,20 м.
№ 15 – Фрагмент от гривна
1. Описание: матова стъклена паста с тъмносин цвят; тяло с обло преминаващо в четириъгълно (със заоблени ръбове) сечение.
2. Размери: сечение – 0,5/0,55 см.
3. Инв. № 2691
4. Местонамиране: Сондаж В, дълб. – 0,55 м., С – 5,00 м., И – 0,65 м.
№ 16 – Фрагмент от гривна
1. Описание: матова стъклена паста с тъмносин цвят; тяло с обло сечение.
2. Размери: сечение – 0,5/0,6 см.
3. Инв. № 2692
4. Местонамиране: Сондаж В, дълб. – 0,55 м., С – 3,10 м., И – 1,70 м.
5. Образ: 2/4
№ 17 – Фрагмент от гривна
1. Описание: матова стъклена паста с тъмносин цвят; тяло с обло сечение.
2. Размери: сечение – 0,6 см.
3. Инв. № 2693
4. Местонамиране: Сондаж В, дълб. – 0,50 м., С – 3,00 м., И – 0,60 м.
5. Образ: 2/5
Източник: С разрешението на автора!
обр. 1
обр. 2
обр. 3
Comments