Тракийски ямен комплекс в Русе (2005-2008 г). Интерпретация и хронология.
Posted By admin on 01.03.2010
Тракийски ямен комплекс в Русе (2005-2008 г). Интерпретация и хронология.
Върбин Върбанов, Деян Драгоев
При спасителни археологически разкопки на територията на кастела Сексагинта Приста през периода 2005-2008 г. са проучени напълно около 380 м² (фиг. 1). Разкрити са хронологически нива от късно елинистическата епоха до ХІХ/ХХ век, като към най-ранното се отнасят над 90 ями, много от които са проучени частично, поради нарушения от по-късните епохи. Сред тях по размерите и съдържанието си се отличават ями 3 и 30, на този етап интерпретирани като централно съоръжение в комплекса.
Общо за периода 2005-2008 г. са открити пет петна с кръгла и едно с правоъгълна форма от плътно подредени камъни (които са част от ями). През 2008 г. на различни нива са открити и проучени шест обмазани глинени площадки с кръгла и овална форма. Те, заедно с разположените в съседство ями, са част от сложни съоръжения. Липсата на регистрирани жилищни структури в проучената площ (въпреки частичните разрушения на горния тракийски пласт), гъстотата на откритите ями и следите от ритуални действия (полагане на съдове с хранителни дарове; откритите погребани две новоредени или мъртвородени деца) са доводи за свързването на целия ямен комплекс с ритуалните практики на местното население. Комплексът функционира до към третата четвърт на І век AD, когато римски войскови части са разположени в близост до него.
По-късно, към края на ІІ век AD, върху ями 3 и 30 е изграден храм на Аполон, просъществувал вероятно до 30 те години / средата на ІІІ век. След изоставянето на храма, в неговите очертания са вкопани най-малко пет ями, съдържащи четири цели и фрагменти от над 20 други оброчни плочки на Тракийския конник и Аполон. Те маркират окончателното му “погребване”, добре датирано в края на ІІІ век AD (с монети на император Проб). В началото на IV век AD върху храма е построена Принципията на президия Сексагинта Приста.
Докато за хронологията на петте ями от римския период хронологията е изяснена, то не така стои въпроса с хронологията на тракийските ями. Болшинството от тях се датират в периода І век ВС – І век AD по характерната за този период керамика (купи тип фруктиера, капаци, кани, цедки и др). Част от ямите съдъжат и по-ранна керамика (малко фрагменти от IV/III – ІІ век BC), главно в рамките на ІІ-І век ВС. Въз основа на откритите материали, на този етап възникването на комплекса се отнася към края на ІІ/началото на І век ВС, а зенита във функционирането му в І век ВС / началото на І век AD.
Важни за датировката на комплекса са откритите в ямите и в по-късни пластове, фибули и монети от периода, представени в каталог.
Източник: Интернет пространството!
Поздравления за сайта. За съжаление го откривам чак сега.
Бих искал да попитам дали има възможност за публикуване на по-ясни илюстрации, по подобие на други сайтове като например: http://www.aegeobalkanprehistory.net/? Знаем, че без илюстрации археолозите са за никъде
Иначе смятам, че проучването на ямния комплекс от територията на кастела Сексагинта Приста е дало много интересни резултати. Ямните комплекси от късната елинистическа епоха все още са слабо проучени и от тази гледна точка този обект дава възможност за проследяване на ситуацията след края на ранната елинистическа епоха (както и преди това), когато този тип археологически комплекси са засвидетелствани на много места в Древна Тракия.
В тази връзка някой знае ли дали и къде може да се намери по-пълна публикация на обекта?
Привет, отново.
Сега забелязвам интересната информация за „погребани две новородени или мъртвородени деца“. Откриването на цели скелети в анатомичен порядък, както и на части от такива в тракийските ямни комплекси е доста интересно, според мен. Първите категорично се тълкуват като следи от човешко жертвоприношение, докато за вторите липсва адекватно обяснение… Чудя се защо, ако двете тела са на новородени, те не са погребани? А ако са мъртвородени защо са жертвопринесени? И дали не би могло да има и друга интерпретация, свързана с цялостната интерпретация на ямните полета? Според проучвателите на обекта ямният комплекс е синхронен с функционирането на кастела Сексагинта Приста. Не се споменава за съществуването на друго, местно селище, което би трябвало да обслужва съответното тракийско култово място. Според мен интерпретирането на ямните комплекси като светилища не винаги може да се постулира с необходимата доза сигурност, предвид несигурното реконструиране на останалите структури.