Характеристики на ямната култура
Posted By admin on 18.09.2009
Характеристики на ямната култура
Николай Г. Спасов
Образуването и развитието на културно – историческите общности на скотовъдните племена са сложен и дълговременен процес, обхващащ обширни територии. Ямната културно -историческа общност обхваща земите от Урал до Приазовските степи и Североизточните части на Балканския полуостров. Решаването на въпросите за географските региони и различаването на специфичните от общите признаци води до извеждането на вариантни или локални групи /Мерперт 1974: 13-15, 123; Мерперт 1980/.
Съпоставянето на материалите от българските земи и южните части на Русия води до определянето на девет регионални варианта на ямната култура. Деветият – най -западният, е т.н. Дунавски вариант, който включва материалите от Североизточна България и земите до Дунав в Румъния /Мерперт 1974; Мерперт 1980/.
С натрупаният, значителен по количество материал, от поречията на р. Днепър и Северното Черноморие в Украйна и от поречието на Днестър в Молдова позволява разграничаването на варианти и групи, чрез които могат да се свържат в най – голяма степен синхронните културни явления в Долнодунавското поречие /Яровой 1985/.
Културно най — близо до българските земи стоят Днестърската и Буджакската културни групи. Тези варианти на ямната култура са най – добре характеризирани от В. Дергачов /Дергачов 1986: 28 – 29/.
Аналог на това, което е описано в предходния абзац, ще бъде използвано в настоящата работа. Времето на инфилтрацията на ямната култура е маркирано от следните обстоятелства: стратиграфски ямни гробове са вкопани в селища на група Фолтещ. Засега няма ямен комплекс, който да съдържа предмети Черна Вода I или III от Карпато -Днестърския регион, като в тази връзка се твърди, че периодът на степната експанзия в долен Дунав съвпада с I фаза на култура Езеро. В хронологическо отношение II – ят хоризонт на Днестровската група се свързва с култура Коцофени I – II фаза и класическия Баден. Последните нива на Днестърската култура се синхронизират с ранна бровзова епоха 3.
Номадската скотовъдна икономика предполага съществуването на селища, културните пластове на които са унищожени от времето или са запазени незначителни следи от тях. Наблюденията върху селищната система на ямната културно – историческа общност водят до предположението за същиствуването само в определени райони и периоди на родово – племенни центрове и малки, кратковеременни селища.
Характеризирането на ямната култура преди всичко е направено въз основа на погребалните обреди. Те се приемат като особено точен показател за културните и етнически промени, и това ги прави първостепенен археологически извор. Археологическите следи, оставени от това население, са единствено многобройните могилни некрополи.
Могилите са разположени по високите вододелни места на степите. Те образуват групи от една или повече големи могили и няколко по – малки около тях. Наредени са в дълги редици, с по 1, 2 или 3 успоредни реда, т. е. групирането им също е имало системен характер /Мерперт 1974; Каменецкий 1983: 230/.
Формата на могилите зависи от степента на разрушаването им. В повечето случаи те са ниски, разлати, често с елипсовидна форма. Тяхната нестандартност вероятно се дължи и на особеностите на релефа на дадената местност, както и на по – късни вмешателства /Панайотов 1989: 43-44; Тодорова 1984: 62-63/.
Могилите са в различни размери, еднонасипни или многонасипни, с едно или повече разновременни погребения в ями /от тук и названието на културата – „ямна“/. Стратиграфските наблюдения показват, че първият гроб обикновенно е вкопан в основния терен и материка. Хронологически следващите гробни съоръжения са вкопани в съществуващия насип или насипи, понякога достигащи или проникващи в материка и също, в повечето случаи, са с донасипване. По този начин са се увеличавали размерите на могилите. В хоризонтален план, първичния гроб е разположен в близост до центъра или в самия център на могилата, докато вторичните са в периферията с тенденция към кръгово подреждане /Яровой 1985: 57 – 60/.
Формите на гробните ями са различни. Те са правоъгълни, или овални, трапецовидни с или без отстъпи, е отвесни стени и равно дъно. Обикновено правоъгърните по форма ями, имат заоблени краища, несиметрични стени или стесняващи се към дъното. /Яровой 1985: 62 – 66/.
Размерите на гробните съоражения са разнообразни и варират от: дължина около – 1,60 до 2,20 м, ширина около -0,90 до 1,20 м и дълбочина – 0,40 до 0,90 м. Наблюденията показват, че различието в размерите на ямите зависи от възраста на погребаните, както и от това дали гробовете са единични или двойни. Що се отнася до еденичните и двойни погребения с охра или без от картографирането на находките става ясно, че почти всичките са концентрирани в Долното Поднестровие и Буджакската степ /Дергачев 1986: 34/.
Дъното на ямите, в повечето случаи е облицовано с материя от органичен произход – растителен материал или животинска кожа. Подстилката е поставяна под тялото или върху цялото дъно на ямата. Понякога дъното или дъното и стените са били облицовани с дъски, това е характерно за Днестърската група.
Гробните ями са били покривани най – често с дървени греди /хоризонтални, надлъжни и напречни, по рядко с каменни плочи, антропоморфни стели, както и колела от каруци използвани като покрив. На много места, на територията на ямната култура – в Добруджа, Южна Украйна и Молдова, в насипа на могилите се открояват каменни стели, но за съжаление не е сигурно тяхното положение, т. е. дали са били в изправни върху могилата /Тодорова 1984: 57-71/. Покритията са изграждани от цели или разполовени дървета, греди или дъски, поставени върху отстъпите или върху терена. Част от гробните ями не са имали покрития, или ако е имало такива, то те са оставили трудно различими следи /Яровой 1985: 61; Панайотов 1989: 45/.
За ориентацията на скелетите в литературата са търсени различни обяснения, произтичащи от временните и регионалните различия, както и от планировката на вторичните гробове /Яровой 1985: 57 – 60/.
Предлаганите отговори за решаването на тези въпроси са различни. Първичните гробове са разглеждани самостоятелно, тъй като ориентацията им е само абсолютна – спрямо посоките на света, като преобладаваща е изток – запад или запад – изток, но това не изключва и други. При вторичните тя се отнася и към центъра на вече съществуващата могила. Гробовете, които са в южната част, са подредени по посоката на часовниковата стрелка, а тези в северната част – обратно на нея /Мерперт 1974: 129 – 138/.
Начинът на полагане с основание, се приема като съществен хронологически признак. Характерно за ямната култура е трупополагането като основните пози са следните: по гръб с изпънати ръце до тялото и свити в коленете крака /т.е. в свито положение по гръб/, в свито положение настрани – хокер, наляво или надясно и изпънато положение по гръб /Яровой 1985: 38 – 39/.
Въз основа на многоброен материал от Югозапада на бившия СССР в няколко изследвания е потвърдено наблюдението за развиващо се във времето по – силно свиване на трупа /Яровой 1985: 38/.
След поставянето на трупа в гробната ямата, в повечето случаи той е посипвай с охра. Това е засвидетелствано повсеместно при повечето от гробовете. Преобладава охра с червен цвят, но се среща виолетова и жълта. Посипвани са цялият скелет или черепът, плешките, костите на стъпалата и долната част на краката, дланите, както и пръстта около тях. Не се наблюдава зависимост по отношение мястото на поставяне / Яровой 1986: 66 – 73/.
Характерно за ямната култура, е че в повечето случаи гробният инвентар липсва или е малоброен. От личните вещи-украшения, преобладават: металните спирални висулки или халки /вероятно като украса за коса/ от сребро, мед и много рядко от злато, както и незатворени метални предмети от извита тел и огърлици с маниста от метал, животински и човешки зъби, кост, планински кристал и други. Като гробни дарове са поставяни: парчета охра, глинени съдове, предмети от метал /пластини/, камък, кремъчни оръдия, брадви, стъргалки, бронзови ножове, игли и други. Най – често охрата и керамичните съдове са поставяни до главата /Яровой 1986: 79 – 83; Панайотов 1989: 47/.
Антропологическите изследвания на костния материал покозват протоевропеиден антропологически тип /Круц 1984: 7 – 23; Йорданов, Димитрова 1989: 175 – 189/.
Значителна част от накратко разгледаните до тук признаци са общи за ямната култура както в Подунавието, така и в поречията на р. Днестър и р. Днепър.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
- Дергачев 1986: Молдавия и соседние територии в епоху бронзьи. Кишинев, 1986.
- Йорданов, Димитрова 1989: Ямната култура в българските земи. -РП, XXI, 1989.
- Каменетский 1983: Кот для описания погребального обряда. – Древности Дона. Москва, 1983.
- Круц 1984: Палеоантропологические исследования степного Приднепровья. Киев, 1984.
- Мерперт 1974: Древнейшие скотоводы Волской – Уральского междуречья. Москва, 1974.
- Мерперт 1980: Ранние скотоводы Восточной Европы и судьбы древнейших цивилизаций. – Studia Praehistorica, З, 1980
- Панайотов 1989: Ямната култура в българските земи. – РП, XXI, 1989.
- Тодорова 1984: Добруджа в праисторическата епоха. -История на Добруджа, т. 1, 1984.
- Яровой 1985: Древнейшие скотоводческие племена Юго – Запада на СССР. Кишинев, 1985.
Източник: Интернет пространството!!!!
Comments