archaeology books

Posted By admin on 20.01.2012

ЦЕПИНА И ВИЗАНТИЯ ( V – X век)

Недялка Гиздова

Крепостта Цепина се намира в Западните Родопи, в Чепинската котловина, на 6 км северозападно от с. Дорково, Пазарджишко, на висок хълм с 1 100 м надморска височина.

През Средновековието Цепина е била една от най-известните и непристъпни родопски крепости и е играела важна роля в борбите между българи и византийци. Затова тя нееднократно се споменава във византийските извори през ХІІІ и ХІV век.[1]

От направените археологически изследвания се установи, че на крепостта е имало живот в продължение на много векове.

С установяване на славяните на Балканския полуостров, след VІ век, целият Чепински край, с Цепина били славянизирани. Тогава крепостта получила славянското си название.

Намерените при разкопките материали дадоха ценни данни за материалната и духовна култура на населението обитавало Цепина през ранновизантийската епоха, прехода към ранното средновековие и Първото българско царство. От тях може да се съди за културното наследство, което е било заварено от славяните през ранновизантийската епоха, какво са възприели, създали и каква трансформация е станала.

Гражданската и църковна архитектура на крепостта през ранновизантийската епоха и Първата българска държава (V-Х век) се представят от намерените останки на една раннохристиянска базилика и повече от тридесетг жилищни постройки.[2] Последните се намират на върха на хълма, в югоизточната и западната му част. Поради стръмния терен повечето от жилищата са били изсечени отвесно в скалата и облицовани с еднолицеви зидове. Преобладават едностайните жилища. Има и такива с две стаи свързани с коридор. Зидовете им са били изградени в субструкция с ломени камъни, споени с кал, с плитки основи. На някои от жилищата суперструкцията е била надстроявана от кирпичи, споени с глина, подобно на тези в Шуменската крепост, Крумово кале при гр. Търговище, Войвода, Ятрус и Криводол,[3] а само при една от градите са били използвани тухли, споени с червен хоросан. В някои от зидовете наред с камъните  на места имаше парчета от керемиди, споени с кал. Вторичната употреба на керемиди показва, че някои от жилищата са били възстановявани. Жилищата са били с добре оформени входове. Подът на някои от тях е бил покрит с плочести камъни, а на други с трамбована глина или трамбован хоросан. Покрити са били с масивни керемиди – тегули и имбрици, поставени върху дървени покривни конструкции. На голяма част от тегулите имаше знаци във вид на осморки, спирали, прави и вълнести линии и пр. Намираха се още и парчета от стъкло за прозорци, стъклени чаши, железни предмети – халки, резета, скоби, ключове от вратите на жилищата, гвоздеи, мотики, лопати, копачи; овъглени семена от жито и други култури и много животински кости.

Жилищата са били построени без порядък едни спрямо други, с проходи. Върху някои от жилищата на върха минаваше зидът на цитаделата на крепостта. Други са били унищожени от строителството на щерна № 1 и щерна № 2 и раннохристиянската църква и от късното строителство през ХІІ-ХІV век. Върху жилищата ( № 5 и 6) в западната част на цитаделата бе стъпил оградния зид на същата и така жилищата  се разделят на две , като източните им части оставаха във вътрешността на цитаделата, а западните им – извън нея (обр. 1 и 2).

На пода на жилище 5 имаше разпиляно жито и един долиум пълен с овъглено зърно, покрит с каменен похлупак (обр. 3). В жилище 6 – западната му половина, извън цитаделата, бяха намерени още един долиум, фрагменти от глинени съдове, парчета от стъкло за прозорци, много животински кости, овъглени и обгорели от пожар греди и изпечени от огъня кирпичи и много пепел. Керамиката и в двете жилища е изработена на ръка от недобре пречистена глина, лошо изпечена. Най-често срещаната форма е гърнето без украса. Откриха се и малко капаци украсени с врязани линии, точки и др (обр. 4).

При жилищата в цитаделата бяха открити три пещи. Едната с кръгла форма, другата – полукръгла, третата, отвън полукръгла, а отвътре кръгла, засводена куполообразно с диам. 1.20 м ( обр. 5). Северният й зид е дълъг 2.50 м и дебел 0. 60 м., а западният й – дълъг 1. 50 м и дебел също 0.60 м. И двата зида са еднолицеви, вкопани в скалистия терен, свързани под прав ъгъл. Градени са отвън с плочести камъни в неправилна редова зидария, а отвътре с един ред тухли. Подът е застлан с плочести камъни и парчета от тухли със останки от пепел по тях. Стената на тази трета пещ бе запазена на височина 0.30 м. Входът на пещта, който се беше срутил, вероятно е бил по средата на кръглата част. Площадката пред входа бе изградена от дребни камъни и парчета от тухли, парчета от големи съдове и чакъл.

Открито бе и едно съоръжение с кръгла форма издълбано в скалата, а нагоре изградено с каменни зидове във вид на неправилен триъгълник с вход в югоизточната част.

В западната част на крепостта, южно от западния преграден зид, бяха разкрити още 13 жилища от V-Х век. Тези жилища не се отличават от откритите досега. И те са четириъгълни постройки изградени с ломени камъни и кирпичи, споени с кал. Подът на някои от тях  е бил покрит с плочести камъни, а на други с трамбована глина със замазка. И те са били покрити с масивни тегули с различни знаци. Поради стръмния терен на склона, източните части на тези жилища са били изсечени отвесно в скалата и облицовани с еднолицеви зидове. В по-голямата си част и тези жилища са били едноделни, а само две от тях са били свързани с коридор. Построени са също без порядък, едно до друго, без дворове и улици, а само с проходи помежду си. И тук в насипа, между струпаните керемиди, се откриваха много железни предмети, фрагменти от глинени съдове, стъкла от прозорци, железни гвоздеи и пр. В едно от жилищата, в югоизточния му ъгъл, се откри силно фрагментиран долиум, а в югозападната му част – огнище, което е било направено от четвъртити тухли, а подът му с няколко набити камъни и фрагменти от керемиди покрити с глинена замазка. Между долиума и огнището на пода бяха наредени горната и долна част на хромела, каменния капак на долиума и две гърнета с дръжки (обр. 6).

В повечето от жилищата в тази част на крепостта се откриваха освен фрагменти, но и цели съдове – гърнета и капаци, някои от капаците украсени с врязани кръстове (обр. 7).

Открити бяха още основите на кръгло съоръжение, вероятно пещ, градено с ломени камъни, споени с кал, с настилка от камъни и с вход в западната му част. В скалистия терен бе вдълбана кръгла яма, дълбока 0.60 м, оградена с каменни зидове във форма на неправилен триъгълник с вход в югоизточната част с шир. 1.20 метра.

В югоизточната част на крепостта в пространството между църквите № 1 и № 2 бяха разкрити останки на още осем жилища от V-Х век (обр. осем) с камъни и тухли, покрити с масивни керемиди. Подът им е бил от тухли с размери 0, 27/0, 27/ 0, 04 м. Насипът им е изпълнен с камъни, парчета от керемиди, ковани гвоздеи, железни скоби, стъкла от прозорците и предмети свързани с бита на това население: каменни хромели, железни ножчета, копачи, мотики, каменно брусче, бронзово кантарче и много фрагменти от глинени съдове (V-VІ век и ХІІ-ХІV век).

Едно от разкритите жилища е било двуделно, като двете помещения са били свързани с вход широк 0, 80 м, който впоследствие е бил зазидан и отворен друг в северната част на сградата. Стените на жилището са били дебели 0, 80 м, еднолицеви вкопани в скалния терен, изграден от ломени камъни, споени с кал, което през късното средновековие е било разбито от строителството на яма за буклук. На друго жилище, също вкопано в тази част на крепостта, поради силния наклон и голям пожар, са запазени само два камъка от западния му зид и част от огнище или пещ с размери 0, 7/0, 7/ 0,04 м. В това жилище се намериха и много предмети свързани с бита на населението: мотики, лопати, ножчета, гвоздеи и др. Открити бяха и питоси с овъглени много животински кости, семена, като един от тях бе напълно запазен. И тези жилища в югоизточната част на крепостта не се различаваха от досега откритите в крепостта от V-VІ век.

Установи се още, че преди построяването на църква № 1 е имало друга сграда, вероятно по-стара църква, която е съществувала преди построяването на църква № 1.

В югоизточната част на крепостта бяха разчистени основите на голяма, солидно изградена постройка. Зидовете й са били дебели 1, 30 м и оформят правоъгълно помещение с размери 11 х 3, 30 метра. Градени са отвътре с ломени камъни в неправилна редова зидария, споени с червен хоросан с едро счукани тухли и керемиди, а отвътре с тухлен градеж от по две тухли с размери 30 х 30 х 4 см и 30 х 17 х 4 см. Подът й е бил покрит с червен трамбован хоросан.

Изобщо всички жилища от това време са били унищожени от силен пожар и от по-късното строителство през ХІІ-ХІV век.

Църковната архитектура е представена от откритите останки на раннохристиянската базилика.[4] Тя е била издигната в най-високата част на хълма. Първоначално базиликата е била изградена със зидове от ломени камъни, споени с червен хоросан от едро счукани тухли и керемиди с дебелина на зидовете 1 метър. Запазени са само части от основата на  средния кораб на абсидата и слаби следи от подложката на източната и южната страна на южния кораб (обр. 9). Това дава основание да се предполага, че в правоъгълния си вид е била трикорабна базилика, построена през V или VІ век. Подът й е бил покрит с настилка от редове от тухли с размери 0, 35 х 0, 37 х 0, 03 метра. Върху настилката, в насипа бяха намерени парчета от стенописи и стъкла за прозорци от самата църква. Впоследствие базиликата е била разрушена при неизвестни обстоятелства. Тя е била засегната от силен пожар. Възстановена е била със зидове дебели 0, 7 м, споени с кал, като еднокорабна, едноабсидна църква с притвор, дълга 20, 5 м, широка 8.5 метра. Възможно е църквата да е била преустроена през епохата на Първото българско царство. Възникването на църкви върху развалините на раннохристиянски базилики се потвърждава и при други крепости  (Созопол, Шумен, Перник, с. Цар Крум и пр.)[5] , факт, който говори за една приемственост от ранновизантийската епоха към ранното българско средновековие.

Най-масовият материал намерен при разкопките на крепостта Цепина е керамиката. По форма, техника и украса ранновизантийската керамика продължава развитието на късноримската, с известни изменения и тя добива своя специфика. Повече от съдовете са били изработени на ръка от недобре пречистена глина, със силен примес от слюда и пясъчни зрънца, лошо изпечени със сив или сивочер цвят (обр. 10), с неправилно сферично тяло, без украса, плоско дъно, с извит навън ръб на устието, с една или две вертикални цилиндрични, по средата с ръб или плоски дръжки. Срещат се и паници с плоски дъна или върху ниско столче, с плосък широк ръб на устието. Върху някои от ръбовете на съдовете има украси от щемпелувани кръгчета с вписани в тях кръстове. Срещат се и фрагменти от стомни с чучурки и съдове с похлупаци, с конусовидни дъна или плоски форми, с цилиндрични дръжки или без дръжки. Някои от капаците са украсени с врязани линии, точки, щемпелувани розети, отпечатъци от пръсти и др. Големите съдове – долиуми понякога са украсени с релефни ленти с нарези от двете им страни. Изобщо цялата керамика е с твърде примитивна направа. Липсва типичната раннодлавянска керамика. От епохата на Първото българско царство, наред с горната керамика се срещат фрагменти от характерната за тази епоха, гърнета без дръжки с издадени навън устия и с украса от врязани и вълнисти линии или вдлъбнати точки. Гърнетата са били изработени на ръчно грънчарско колело от глина със слаб примес от пясъчни зрънца и люспи от слюда. Този вид керамика се среща у нас във всички обекти от епохата на Първото българско царство.[6] Намерени бяха и фрагменти от керемиди и дъна на съдове с щемпелувани кръстове с разширени краища, вписани в двойни окръжности (обр. 10). На други два фрагмента имаше знаци във вид на многолистни розети, а на трети – различни орнаменти писани с пръст във вид на спирали, S-ове, осморки, прави и вълнисти линии, двойни окръжности и пр. и три фрагмента с надписи-графити.

Заедно с керамиката в насипа на жилищата се намираха и предмети, свързани с домашния бит и поминък на това население, като железни мотики, лопати, ножчета и пр., овъглени храни – жито и пр., съхранявани в питоси или дървени хамбари, глинени тежести за стан и прешлени за вретено, глинени лампи, костени игли и гребени, стъклени чашки със столчета, оръжия и пр.

Откриха се и произведения на приложното изкуство – железни и бронзови фибули и др. Особен  интерес представлява една оловна ампула за светено масло (обр. 11). Тя е с кръгла форма с диам. 3, 5 см. Върху двете й страни са представени образите на светци.

При разкопките бяха намерени и ранновизантийски монети от времето на Анастасий І (491-518), Юстин І (518-527) – златни, Юстиниян І (527-565), Юстин ІІ и София (565-578) – бронзови, Теодосий ІІ (408-451) – златна и един оловен медальон (ІV-VІ век). За по-късния период липсват монети, което потвърждава, че са настъпили промени в социално-икономическите отношения на населението на крепостта, както и в етническия му състав.

Опростените планове и конструкции на жилищното строителство на крепостта, с преобладаващото едностайно жилище, намерените в жилищата и извън тях материали, показва, че обитателите на крепостта през това време, от тракийски произход и по-късно славянски, са се занимавали със земеделие и скотовъдство. Те ни дават възможност да се установи материалната култура на населението обитавало Цепина преди тя да е  включена в пределите на българската държава. Дава ни и възможност да разберем каква е била културата, заварена през VІІ век от славяните и прабългарите и доколко и как тя се асимилира и включва в раннобългарската култура, като се има предвид, че поради близостта на Цепина с Византия, местното тракийско и славянско население е възприело и запазило доста от старите местни традиции на материалната култура на Византия.

По-нататъшното проучване на крепостта Цепина ще позволи по-точно и пълно да се изяснят въпросите, свързани с обществено-икономическото, политическо и културно развитие на крепостта в периода V-Х век.

 

---

Category: средновековие
Етикети: