archaeology books

the archaeology blog

ЦЕПИНА И ВИЗАНТИЯ ( V – X век)

| 20.01.2012

ЦЕПИНА И ВИЗАНТИЯ ( V – X век) Недялка Гиздова Крепостта Цепина се намира в Западните Родопи, в Чепинската котловина, на 6 км северозападно от с. Дорково, Пазарджишко, на висок хълм с 1 100 м надморска височина. През Средновековието Цепина е била една от най-известните и непристъпни родопски крепости и е играела важна роля в борбите между българи и византийци. Затова тя нееднократно се споменава във византийските извори през ХІІІ и ХІV век.[1] От направените археологически изследвания се установи, че на крепостта е имало живот в продължение на много векове. С установяване на славяните на Балканския полуостров, след VІ век, целият [...]

Южната тераса на хълма Трапезица

| 20.01.2012

Източник: С разрешението на автора!  

Градището Острия връх край Овчеполци, Пазарджишко

| 22.03.2011

Градището Острия връх край Овчеполци, Пазарджишко Сергей Торбатов В най-западната част на Горнотракийската низина, на около 15 км северно от Пазарджик, “в равнината плуват като продълговат остров четири звъновидни хълма” (Иречек 1974, 380) (обр. 1). Това са известните в географската литература Овчи хълмове (Коюн тепе) – крайна южна издънка на Същинска Средна гора (Батаклиев 1923, 9, 12; Цончев 1963, 8). Всъщност, хълмовете са пет на брой (обр. 2). Разположени са в права редица от северозапад на югоизток, като първите четири са свързани помежду си с високи тесни седловини и обр.уват компактен масив, а крайният югоизточен е малко по-отдалечен и по-нисък. [...]

Средновековни накити от крепостта Острия връх до с. Овчеполци, Пазарджишко

| 03.11.2010

Средновековни накити от крепостта Острия връх до с. Овчеполци, Пазарджишко Любка Тодорова През май месец 2006 година бяха проведени археологически разкопки на крепостта Острия връх до с. Овчепоци (обр. 1), под ръководството на стр. н. с. Сергей Торбатов1. Работеше се на сондажи, които бяха наименувани: А, Б, В и Г. В резултат от проведеното проучване, на територията на крепостта, наред с другите археологически материали бяха открити и седемнадесет накита. Представени от девет метални и седем стъклени гривни. Металните гривни са предимно от бронз, лети и с гравирана украса. Намерени са и два фрагмента от тънка медна пластина (обр. 2, кат. [...]

Раннохристиянски некропол и Гробница-Мавзолей от Партикополис гр.Сандански

| 23.09.2010

Раннохристиянски некропол и Гробница-Мавзолей от Партикополис Гр.Сандански  ул. „Горнo Броди” № 9 Владимир Петков, Светла Петрова, Георги Гошев, фотозаснемане Красимир Георгиев Партикополис се споменава у Флегон от Тралес (Кратка енциклопедия 1993, 207). Г. Михайлов убедително доказа, че градът под дн. Сандански е споменавания нееднократно в античните извори град Партикополис (IGBulg. V, Addenda, 1997, 401). Разположен на кръстопътя между Близкия Изток и Западна Европа, градът и Егейското крайбрежие от което отстои на стотина километра, са обект на особеното внимание на Христовото учение  и Христовата църква още с появата им. В средата на І в. апостол Павел тук първи проповядва Християнското учение, [...]

Преславското златно съкровище

| 20.04.2010

Преславското златно съкровище: пресечна точка на Изтока и Запада в края на първото хилядолетие сл. Хр. Оксана Минаева Департамент „История на културата” НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ Златното съкровище от Преслав е открито случайно по време на оран през 1978 г., във местността Кастана, северо-западно от Дворцовия център. Мястото е планинки склон на терасата на Дервишката река, ляв приток на р. Камчия. Направените на мястото на откриването на съкровището проучвателни разкопки показват присъствие на живот от антично време. При разкопаването на изкопа, направен за разкритието на съкровището, се разкриват полувкопано жилище и пещ, в което съкровището е било скрито. То било поставено [...]

Късноантична крепост на нос Свети Атанас до град Бяла

| 02.02.2010

Късноантична крепост на нос Свети Атанас до град Бяла (археологическо лято 2009) ст.н.с. д-р Валери Йотов В статия от 1892 г. основателите на българската археология, братята Хермингилд и Карел Шкорпил описват старините по Черноморското крайбрежие и споменават за малка късноантична крепост на нос св. Атанас до днешния град Бяла (на 50 км южно от Варна). Дъло време района остава извън вниманието на археолозите. Едва през 70-80-те години на ХХ в. са проведени подводни археологически проучвания в залива. Подводните проучвания насочват вниманието и към други извори. Според древногръцкия географ и историк Страбон тук някъде, между Одесос и Навлохос се намира една [...]

Късносредновековна църква при село Осиковица, община Правец

| 13.01.2010

Късносредновековна църква при село Осиковица, община Правец (предварително съобщение) Валери Григоров Проучването на късносредновековните църкви е един от приоритетите за българската археологическа наука. Въпреки това в продължение на повече от сто години местни краеведи и учители от село Осиковица, община Правец, безуспешно се опитват да привлекат вниманието на археолози, изкуствоведи и историци, които да се заемат с изследването на останките на стара църква, чийто руини се намират в подножието на връх Острома, в местността “Манастирски ливади”. За да се установи културноисторическата стойност на църквата, още през 1895 г. учителят Васил Донов донася в Археологическия музей в София фрагменти от стенописната [...]

Светци и мощи в средновековна България и Франция (Х–ХІV в.)

| 05.01.2010

Светци и мощи в средновековна България и Франция (Х–ХІV в.) (Търново и Орлеан) Ивелин Иванов, Момчил Младенов Култовете към светците са неделима част от християнската традиция и практика и са характерна черта както за източноправославния, така и за католическия свят. Въпреки общите корени, съществуват и някои специфични особености, обусловени както от културно-религиозните различия, така и от особеностите в политическото и социално-икономическото развитие в Югоизточна и в Западна Европа в епохата на средновековието. Настоящата статия цели общо представяне и сравнителен анализ на практиката на поклонничеството и култовете към светите мощи във френските и българските земи в периода X–XIV век. Извън вниманието [...]

КРЕПОСТТА „КОВАЧЕВСКО КАЛЕ“ ПРИ ГР. ПОПОВО

| 23.09.2009

КРЕПОСТТА „КОВАЧЕВСКО КАЛЕ“ ПРИ ГР. ПОПОВО – ОБЗОР И РЕЗУЛТАТИ НА ПРОУЧВАНИЯТА Владимир Стойков и Дияна Мечкарска Късноримската крепост „Ковачевско кале“ се намира на 6 км западно от гр. Попово, в непосредствена близост до съвременния път Попово – Бяла. Крепостта е разположена в равна малка долина, образувана при вливането под остър ъгъл в река Ковачевска (Ерек дере) на нейния северозападен приток – Чепез дере. Пряка видимост към нея в древността е имало единствено от изток и от запад, по течението на малката река, а от север и от юг крепостта е оставала закрита от три средно високи плата. При своите теренни обхождания [...]