पुरातत्व किताबें

द्वारा पोस्ट व्यवस्थापक 2011/03/22 पर

पास gradishteto तेज शिखर Ovchepoltsi, Pazardzhik

सर्गेई Torbatov

ऊपरी घाटी के पश्चिमी भाग में, 15 Pazardzhik के किमी उत्तर के बारे में, (1974 Irechek, 380) (1 छवि) "लम्बी द्वीप चार zvanovidni हिल के रूप में विमान में तैरना". दक्षिणी अंत Sredna गोरा (1963 Tsonchev, 8 1923 Batakliev, 9, 12) की एक शाखा - इन भौगोलिक साहित्य भेड़ (Koyun Tepe) के हिल्स में जाना जाता है. वास्तव में, पहाड़ियों की संख्या में पांच (छवि 2). उत्तर पश्चिम से दक्षिण पूर्व में एक सीधी रेखा में स्थित है, पहले चार उच्च और संकीर्ण saddles के साथ जुड़े हुए हैं कॉम्पैक्ट सरणी obr.uvat और दक्षिण अंत थोड़ा और अधिक दूरदराज के और कम है. भेड़ पहाड़ियों ज्वालामुखी मूल के हैं. उनके घटना तृतीयक (1923 Batakliev, 10) के युग के दौरान क्षेत्र में geotektonichnata गतिविधि का परिणाम है.

औसत स्थान और भेड़ पहाड़ियों छवि (3) के बीच ऊंचाई में दूसरे 1 गांव Ovchepoltsi किमी दक्षिण पश्चिम तेजी से (513.9 मीटर) शिखर उगता है. यह तेजी से बाहर खड़ा है अपनी उपस्थिति में सरणी में. बिल्कुल सही ज्वालामुखी शंकु andesite tuff की टोपी "ovenchan है. विशाल चट्टान के टुकड़े की चोटी की ढलानों पर विभिन्न स्तरों पर निराकार समूहों मनाया. तेज टिप, और रक्षा और लंबे समय परिपत्र अवलोकन के रखरखाव की असंदिग्ध गुण की प्रभावशाली और असामान्य रूप में अलग अलग तरीकों से मूल्यांकन किया गया और अतीत में इस क्षेत्र के निवासियों का उपयोग. स्टीफन Zahariev के खंडहर जल्द से जल्द निपटान जीवन के निशान की उपस्थिति के प्रश्न के लिखित नोटिस में उन्नीसवीं सदी के तीसरी तिमाही से वियना में 1870 में जारी टाटर Pazardzhik kaaza का वर्णन भौगोलिक ऐतिहासिक सांख्यिकीय तिथियों की रिपोर्ट बाहर इस किले, स्थानीय toponymy Gyurgyuvo नाम काले में जाना जाता है. स्थानीय किंवदंती के अनुसार, किले के रक्षक है कि तुर्की, विजय और उनके नेता मजबूत प्रतिरोध - टिपिंग जॉर्ज, जो आक्रमणकारियों के साथ लड़ाई (1870 Zahariev, 75, 78) में वीरतापूर्वक मृत्यु हो गई. एस Zahariev, या स्वामित्व की जानकारी के आधार पर करने के लिए संदर्भ के में सिर्फ अगर अज्ञात "एक महान गांव Ferezli के पास gradishte सदी Koyuntepe (Ovchehalm) [अब Ovchepoltsi], 15 साल बाद भाइयों व्लादिमीर विख्यात और कैरेल Shkorpil इस समय उनकी सूची में ज्ञात तैयार, सेंट्रल और Topolnitsa के Stryama (Shkorpil 1885 Shkorpil 55 № 72) की नदियों के बीच जंगल में पुराने गढ़वाले साइटों. Constantine Irechek अनुसार उसी व्यापक gradishte "दक्षिण से उत्तर के लिए पहली निशान है, कि" सही चला गया Panagyurishte Thracian मैदानों में Etropole के टीले Koyuntepe के लिए घाटी के माध्यम से "(1974 Irechek 398) पुरानी सड़क के मार्ग अंकन. पश्चिम Ovchepoltsi गढ़ के खंडहर के अस्तित्व के इस तथ्य को फिर से अध्ययन के - Panagyurishte क्षेत्र kraevedskoto पीटर Karapetrov में पुष्टि की गई. यहाँ लाया जाता है अभी भी मौजूद है और अभी भी तुर्क, जिनमें से कुछ सी. Zahariev (1893 Karapetrov, 129) के काम में बताया उन से अलग द्वारा अपनी विजय के लिए स्थानीय आबादी जानकारी के बीच प्रसिद्ध है. पहले से ही ज्ञात नाम के साथ साथ गिर्गु [Gyurgyuvo] काले, इवान Batakliev अंक और शहरी प्रपत्र की भयावहता का अनुमान svoeobr.na toponym की एक और संस्करण गिर्गु शहर (1923 Batakliev, 36). लघु नोट पॉल और अतीत Deliradev और Ovchepoltsi की भूमि में स्थानों नई जानकारी (Deliradev, 204, 230) शामिल नहीं.

अपने अक्सर उल्लेख के बावजूद, Gradishteto अंत Ovchepoltsi पेशेवरों के लिए एक पहेली बनी हुई है, 1963 तक, जब देमेत्रिायुस पंजीकृत पुरातात्विक संरचनाओं की पहली प्रकाशित वहाँ वर्णन, नेत्रहीन वस्तु (1963 Tsonchev, 63-65) की एक संक्षिप्त वर्णन के साथ (4 छवि Tsonchev ). उन्होंने कहा कि अवशेष एक मध्ययुगीन किले को पहली बल्गेरियाई साम्राज्य में बनाया गया और कई सदियों बाद में नष्ट हैं. महल लगभग एक परिपत्र आकार और लगभग 10 एकड़ जमीन का क्षेत्र है और शंकु के तेज टिप के ऊपरी भाग पर, मठ कहा जाता है, लेकिन शायद ही कभी किले. कक्षीय दीवार के साथ संरक्षित किया गया था, साथ परिधि की ¾ दोगुनी. दक्षिण से ही एक अलग Zidat [1] . बाहर और भीतर की रक्षा पंक्ति के बीच की दूरी है 10 से 15 मीटर मोटी किले की दीवारों हैं 2,10 करने के लिए 2,30 मीटर निर्माण साधारण पत्थर है, जो बीच में वहाँ ईंटें और टाइलें के कुछ हिस्सों, सफेद मोर्टार के साथ पुख्ता कर रहे हैं. अंदर की दीवारों अनुप्रस्थ और अनुदैर्ध्य बीम (रंगमंच की सामग्री प्रणाली) का एक नेटवर्क के साथ मजबूत बनाया गया है. दीवार के बाहरी और भीतरी चेहरे के बारे में 0.30 के लिए 0.40 मीटर अंदर की अनुदैर्ध्य मुस्कराते हुए किए गए. क्या केवल अपने बेड, जिनकी ऊंचाई पर्वतमाला 0.12 से 0.22 0.13 से 0.20 मीटर की दीवारों के लिए चौड़ाई में मीटर के लिए हमारे पिच के वर्तमान स्तर के लिए ध्वस्त किया गया संरक्षित है. उनके खंडहर ढलान पर फिसलने, उत्तर, उत्तर पूर्व, पूर्व और ("स्कर्ट", इसलिए महल के नाम संस्करण) से अलग चौड़ाई की अच्छी तरह से आकार का क्षैतिज छतों बनाने से मिट्टी रखने के लिए. उत्तर पश्चिम में एक है और इसके दक्षिण भाग में अन्य - माना जाता है कि बाहरी दीवार के साथ दो प्रवेश द्वार के स्थान पाया. अवशेषों की हालत उनकी चौड़ाई के दृढ़ संकल्प की अनुमति नहीं किया था, लेकिन विशेष रूप से उल्लेख है कि इन आदानों के बारे में zidat लाल मोर्टार के साथ बनाया गया है. दो उत्तरी गढ़ ई. Tsonchev में गढ़वाले दीवार के बीच एक अनुप्रस्थ दीवार है, जो उन्होंने कहा कि दुश्मन रोक का इरादा किया गया था जब यह उत्तर पश्चिम प्रवेश द्वार में प्रवेश करने में कामयाब रहे नोटों. टावर्स, चार की संख्या में, केवल बाहरी दीवार में दर्ज किया गया. उनकी दीवारों 1,20 के लिए 1,30 मीटर से अधिक गहरा है, और उनके भीतरी व्यास 3.40 मीटर (5 छवि) है.

यहाँ और वहाँ, किले के अंदर इमारतों के अवशेष देखा है. ये भी बहुत ऊपर थे. विस्तृत अच्छी तरह से संरक्षित पानी के टैंक है, जो आज क्षेत्र छवि (6) पर प्रकट होता है. यह दक्षिणी किले की दीवार 15 मीटर उत्तर और 3.40 मीटर का एक लंबाई, चौड़ाई 4.20 मीटर और अधिक 2 मीटर (नीचे निर्माण धूल chippings और के साथ कवर किया जाता है) की गहराई के साथ एक आयताकार संरचना है. सुविधा की दीवारों शहर से 1.10 मीटर की मोटाई के मुश्किल लाल मोर्टार के साथ soldered पत्थर हैं. आंतरिक और बाहरी व्यक्ति वे ईंट ईंटों कि दीवार की पूरी मोटाई के माध्यम से पारित नहीं है 4,5 और 6 पंक्तियों की निर्वाचकगण परतों के देखते हैं. 0.32 आयाम x 0.32 x मीटर 0.04, और उन दोनों के बीच जोड़ों के साथ ईंटें लगभग दो बार उनकी मोटाई से अधिक व्यापक हैं.

रिपोर्टेड और परिसर से निर्माण और खंडित के बर्तन, लोहे तीर, जॉन Tsimishi और संगमरमर मन्नत गोली के सिक्के सहित विभिन्न कलाकृतियों, एक Thracian घुड़सवार चित्रण है. [2] 1966 Gradishteto Ovchepoltsi क्षेत्र में स्थानीय महत्व के एक सांस्कृतिक स्मारक, "मध्ययुगीन किले (सरकारी राजपत्र नहीं 1966 के 58.) के रूप में योग्य घोषित किया गया था.

डी. Tsonchev क्षेत्र टिप्पणियों के लिए लंबे समय से वैज्ञानिक साहित्य में आधिकारिक रहते हैं, और के रूप में नीचे दिए गए पाठ में स्पष्ट हो जाएगा, उनमें से कुछ अभी भी आज प्रासंगिक हैं. अपनी साइट की प्रस्तावित कालानुक्रमिक व्याख्या लेकिन स्पष्ट बाद में अनुसंधानकर्ता द्वारा स्वीकार नहीं है. उदाहरण के लिए, हालांकि गंभीर तर्क देने के बिना, लेकिन औपचारिक वास्तु विश्लेषण के आधार पर केवल Dimitar Ovcharov शास्त्रीय proteyhizma किले के एक उदाहरण के रूप में एक गढ़वाले क्षेत्र के बाहर देखा और बल्गेरियाई भूमि में जल्दी बीजान्टिन दुर्ग निर्माण के स्मारकों के बीच रखा गया (1982 Ovcharov, 53, 55 ). व्यक्तिगत टिप्पणियों के आधार पर और भूखंडों सरासर जन पुरातात्विक सामग्री का एक बड़ा हिस्सा डेटिंग, पीटर Soustal भी (1991 Soustal, 383) Ovchepoltsi पास जल्दी बीजान्टिन किले की उत्पत्ति के लिए थीसिस के समर्थन में बोलते हैं.

2005 में यह संभव हो गया था पहले से तैयार की राय और निष्कर्ष करने के लिए पहली बार प्रस्तुत किया जाना क्षेत्र पुरातत्व के तरीके के द्वारा की समीक्षा की. ऐसे मामलों में वैधानिक प्रक्रिया के साथ पालन किए बिना तेज टिप पर, इस वर्ष के शुरू में संचार पुनरावर्तक रखा गया था. इसके बाद रोम के विशेषज्ञों दृश्य से बाहर किए गए भवनों की दीवारों (Pazardzhik पाया कि परिवहन सुविधा का शीर्ष तक पहुँच पहले से भारी मशीनरी मिट्टी खुदाई 4 मीटर की चौड़ाई के लिए सड़क के साथ पारित कर दिया गया है, जो कई स्थानों को नष्ट कर दिया गया किले की दीवार का हिस्सा) और 0,20 से 0,90 मीटर की मोटाई के साथ सांस्कृतिक परत खुदाई ऊपरी टिप, जहां पुरातात्विक पदार्थ व्यावहारिक रूप से एक व्यापक क्षैतिज क्षेत्र के गठन में पूरी तरह से नष्ट हो जाता है में बड़ा घावों हैं दक्षिण और दक्षिण - पूर्व की ओर, उच्चतम बिंदु से लगभग 6.50 मीटर की दूरी पर. ई. Tsonchev योजना से तैयार की दीवारों पर यहाँ सूचीबद्ध गायब हो गया था. 2005 के अंत में वहाँ सुविधा पहले से ही भूमिगत बिजली केबल के साथ स्थापित रिले को लैस करने के लिए एक की जरूरत थी. समन्वय NIMC परियोजना मार्ग के लिए आयातित आदेश में पुरातात्विक स्थल की नई सुविधाओं में अपरिहार्य अवरोधों को कम करने के लिए समायोजित किया गया था. विशेष निर्धारित बचाव मार्ग और संस्कृति के स्मारक घोषित भीतर केबल के लिए खाई की चौड़ाई के साथ पुरातात्विक सर्वेक्षण आयोजित अंतर - मंत्रालयी समिति, टिप के तहत पश्चिमोत्तर किले की दीवारों के लिए साइट के अनुभाग अर्थात् प्रयोजन के लिए बुलाई गई है, और लगातार पुरातात्विक निगरानी ट्रैक के बाकी की खुदाई (कुल लंबाई 1500 मीटर).

अध्ययन चार दिनों के लिए osashestveno दिसंबर 2005 के पहले दस दिनों के दौरान हुई थी. [3] ⁰ उत्तर पश्चिम. सभी के साथ सतह से 0,20 से 0,50 मीटर की गहराई तक पहुँचने के लिए पथरीली मिट्टी. 31 मीटर की दूरी पर बिंदु के उत्तर पश्चिमी सहारा तरफा दर्ज की गई थी, प्लास्टर पत्थर और कम चट्टानों के लिए एक्सटेंशन के साथ soldered किया. एक डी. Tsonchev योजना उत्खनन द्वारा संकलित सूची पूरी तरह से बुनियाद के depersonalize के माध्यम से चला गया पर आधारित उम्मीदों के बावजूद केवल (!) एक दीवार है कि गंदगी सड़क के ऊपर बीतने के साथ पार कर गया है की बनी हुई है. इस दीवार shkarpa नहर की सड़क उत्तर में अच्छी तरह से दिखाई की बनी हुई है. यह 2,08 से 2,10 मीटर मोटाई है और देर प्राचीन दुर्ग निर्माण की विशेषताओं भालू. शहर विधि रचना implectum है है, के रूप में लोगों को और अधिक अर्द्ध पत्थर हैं. मोर्टार कुचल निर्माण सिरेमिक (2006 Torbatov, 264-265) के छोटे टुकड़े का एक मिश्रण के साथ सफेद है. साइट की सीमाओं के भीतर खुदाई, ड्रिलिंग पारंपरिक एक लेबल, लंबाई और चौड़ाई में 65 मीटर की दूरी 0.40 मीटर (7 छवि). वह पुन: संचार सुविधा से शुरू कर दिया और एक सीधी रेखा में 41 दिशा में पहाड़ी के ढलान गिर गया

के कारण बड़े ढलान और रॉक उथले स्थित की अनुमति नहीं खाई के साथ कहीं भी मिट्टी की परत की अवधारण स्पष्ट स्ट्रेटीग्राफी नहीं दिखाया. एकत्र पुरातात्विक सामग्री विभिन्न ऐतिहासिक अवधि से डेटिंग देर आयरन, रोमन, देर प्राचीन और मध्यकालीन (आम तौर पर शताब्दी एक्स - बारहवीं).

इलाके और मिट्टी की विशेषताओं के विन्यास (खड़ी ढलान और उथले में स्थित materikova ठोस चट्टान) पुरातात्विक स्थल के बाहर के बारे में 200 मीटर से अधिक की चैनल लंबाई के साथ खुदाई के मैनुअल विधि द्वारा पूर्व निर्धारित प्रदर्शन. के लिए ड्रिलिंग के इस प्रकार में एक (एक) दोनों स्वर्गीय पुरातनता और मध्य युग, अधिभोग के क्षेत्र में फैला है और अतिरिक्त muros में उत्तर पश्चिमी क्षेत्र के ढलान में पाया गया था. यहाँ, महल की दीवार से 100 मीटर से अधिक है और तुरंत बाद की पश्चिम के बारे में, निचले चट्टानों के समूह, 0,30 से 0,40 मीटर की गहराई पर रॉक आधार पर लगभग सीधे देर से प्राचीन चीनी मिट्टी की छत के एक कॉम्पैक्ट क्लस्टर खोला. इस जगह से इसी अवधि से एक मिट्टी के बर्तनों के एक सीमित मात्रा में आता है. चट्टान पर चीनी मिट्टी की परत के क्लस्टर के तहत और राख और लोहे के लावा के टुकड़े की एक पतली परत थी. सभी संभावना में यह इमारत के अवशेष जो ironware दुकान पर काम किया है.

के बाद खुदाई पहाड़ी की चोटी पर गढ़वाले क्षेत्र के दृश्य में शुरू किया गया था. स्थापित, आंतरिक और बाहरी गढ़वाले लाइनों के निर्माण की तकनीक में एक चिह्नित अंतर था. समान मोटाई के ऊपर वर्णित (2.05 करने के लिए 2,10 मीटर) की बाहरी दीवार है, लेकिन निर्माण रचना incertum में लिया और बहुत मोटा है, लोगों को आकार देने में पत्थर के बीच के रूप में धड़ल्ले से मिट्टी के पात्र के निर्माण के विभिन्न आकार के टुकड़े शामिल (ईंटें और टाइलें), और मोर्टार के लिए इस्तेमाल किया मिलाप और सफेद बुकनीदार है और मोटे रेत शामिल हैं. संकेत ई. Tsonchev दक्षिण पूर्वी कोने टॉवर डिजाइन की योजना में भीतरी और बाहरी दीवार के बीच स्पष्ट अंतर है. यह इंगित करता है कि वे न केवल विभिन्न निर्माण अवधि के हैं, लेकिन शायद विभिन्न ऐतिहासिक युग के लिए ..

बहुत शीर्ष पर पूरी तरह से खड़ी विमानों, ठीक आकार कोनों, grooves के चिकनी छवि (8) - उत्तर करने के लिए, पत्थर की छतरी के ठीक नीचे चट्टान में कृत्रिम कटौती की अलग निशान पाए गए. उनके उद्देश्य और इतिहास स्पष्ट नहीं कर रहे हैं.

बाईपास तेज चोटी के आसन्न पहाड़ी दक्षिण था. अपनी पूर्व की ओर एक छोटी सी छत पर 0.50 मीटर (एक रॉक आधार पर), जो चीनी मिट्टी छत देर पुरातनता के कई टुकड़े देखा की गहराई के साथ वसंत की खाई दर्ज की गई थी.

सीमा के भीतर और Gradishte अंत Ovchepoltsi गढ़वाले क्षेत्र के बाहर 2005 बचाव पुरातात्विक अनुसंधान के अंत में बनाया गया था महत्वपूर्ण जानकारी प्रदान करने के लिए साइट की सामान्य कालक्रम स्पष्ट है, लेकिन यह भी अपने कार्य प्रकृति और स्थानिक विभिन्न ऐतिहासिक अवधि में पाया विकास के बारे में कई सवाल उठाए. आदेश में एक संतोषजनक जवाब खोजने के लिए मई 2006 में कम से कम उनमें से कुछ नए क्षेत्र का अध्ययन है, जो ड्रिलिंग चरित्र था किया गया था [4] (2007 Torbatov, 390-392). दिए गए धन की मामूली राशि तीन बोर के 17 कार्य दिवसों के भीतर गढ़वाले क्षेत्र के विभिन्न भागों में लगातार सट्टेबाजी की अनुमति. इलाके की वृद्धि और परिणामों की सही रिपोर्टिंग के लिए प्रत्यक्ष दृश्यता की कमी को देखते हुए भू गणितीय प्रणाली setpoints, 507.765 मीटर (बाल्टिक ऊंचाई प्रणाली) की ऊंचाई पर एक ही केंद्रीय वस्तु बेंचमार्क (सीआर) करने के लिए संलग्न द्वारा स्थापित किया गया था.

ड्रिल बी आंतरिक गढ़वाले क्षेत्र (योजना ई. Tsonchev में) के पूर्वी भाग में स्थित किया गया था और तुरंत किले की दीवारों के अंदर पार. दीवार खुद के निशान सतह का प्रदर्शन नहीं किया था, लेकिन बाहरी छोर विनाश छत के बाद उभरा है कि स्पष्ट रूप से अपने पूर्व मार्ग में बताया. ड्रिलिंग आयाम 10 x 3 मीटर पश्चिम पूर्व अभिविन्यास के दक्षिण - पूर्व में 22 ⁰ विचलन के साथ था. अपनी सुविधाओं में इलाके 1.72 मीटर की पश्चिम से पूर्व की विस्थापन था और केंद्रीय दक्षिण में एक बड़ी शिथिलता शामिल है. दक्षिण पश्चिम कोने के अपवाद के साथ, सांस्कृतिक परतों materikova पैमाने पर इस्तेमाल किया गया है छवि (9). देर से प्राचीन और मध्ययुगीन दो छवि (10) - व्यवसाय के तीन चरणों थे. यद्यपि वहाँ चतुर्थ छठी सदी से कई कलाकृतियों हैं, स्पष्ट रूप से परिभाषित एक जल्दी बीजान्टिन युग की परत, मध्य युग में यह लगभग हर जगह रॉक dredged भूमि के निपटान के बाद नए आवास के बाद से स्थापित किया गया था. निश्चित रूप से पूर्वी ड्रिल बी में पाया गया है व्यवसाय के इस चरण में एक दीवार की बनी हुई है और इसके साथ जुड़े रचनात्मक वर्ग टॉवर (?) रक्षात्मक पंक्ति के सामने सही कोण पर उभड़नेवाला छवि (11). वे विभिन्न आकार के पत्थर, मिट्टी के साथ पुख्ता बुनियाद में संरक्षित कर रहे हैं. किले की दीवारों की बुनियाद इस जगह चट्टानों podgrazhdala है. मूल दीवार मोटाई, नहीं पाया जा सकता है के रूप में वह और संबंधित टॉवर मध्य युग के दौरान ध्वस्त किया गया चट्टानों को. सड़ा हुआ दुर्गों देर पुरातनता के विनाश को कवर प्लास्टर की परतें पता चलता है कि उनके क्षेत्रों की सतह, और शायद उनकी बुनियाद का ऊपरी भाग, मोर्टार बंधन के साथ बनाया गया था.

पुरातात्विक हासिल कर ली सामग्री के अनुसार, ड्रिल बी के भीतर गिर भूमि की मध्ययुगीन व्यवसाय / ग्यारहवीं बारहवीं सदी की शुरुआत के अंत में 10 की दूसरी छमाही की अवधि के लिए उल्लेख थे दो आवासीय द्वारा साफ़ स्थित है चिह्नित क्षितिज दर्ज हीटिंग उपकरणों के विभिन्न स्तरों (भट्ठी में तीन के फैलने और अवशेष). मध्य युग के दौरान पहाड़ी पर निपटान शायद अभी भी अच्छी तरह से संरक्षित और सापेक्ष सुरक्षा देर प्राचीन दुर्गों को सुनिश्चित करने के लिए कारण था. वैसे भी, पहले मध्ययुगीन बसने ठीक देर धरोहर संरक्षित क्षेत्र की सीमा के भीतर स्थापित कर रहे हैं. वेल्डेड सांस्कृतिक परत स्थानों में एक रॉक आधार पर dredged किया गया था, में खुरदरापन पृथ्वी घुसा दिया, छोटे पत्थरों और reused किया निर्माण मिट्टी के पात्र के टुकड़े से भर गया. Втората фаза на средновековно обитаване е била предшествана от планомерен демонтаж на запазената дотогава суперструкция на късноантичните укрепителни съоръжения в този сектор. Върху тяхната субструкция е била изградена полувкопана жилищна постройка, на която принадлежат останките от разкрития в източната половина на сондажа еднолицев облицовъчен зид с издаваща се навън от него пещ (обр. 12). Западно от това жилище е било оформено ново ходово ниво, издигнато с 0,20-0,30 м спрямо предходното. Там беше разчистено огнище, оградено с опушени ломени камъни,.край което имаше компактно струпване от средновековна битова керамика и много животински кости.

Сондаж В беше заложен на северозападния склон на хълма, успоредно и на около 2 м североизточно от Сондаж А от 2005 г., там, където при прокарването на черния път към върха е била частично разрушена крепостната стена. Сондажът имаше дължина 7,50 м и широчина 2 м и беше разположен напречно, от вътрешната страна на зида (обр. 13).

В стратиграфски план, и тук бяха регистрирани познатите вече от Сондаж Б три фази на обитаване, най-ранната от тях се отнася към късната античност и е свързана с първоначалното укрепяване на хълма и изграждане на вътрешната инфраструктура в защитената територия (обр. 14). Напречно на крепостния зид беше разкрита североизточната страница на вход с оформен от външната страна масивен пиластър. Пиластърът стеснява прохода с 0,50 м. Изграден е в конструктивна връзка с крепостната стена и е бил предназначен да прикрива оста на въртяща се врата. От вътрешната му страна е иззидан праг, широк около 0,50 м. В по-горната част от градежа на пиластъра и страницата на входа е бил приложен четириредов тухлен пояс (обр. 15).

Широчината на входа не беше установена, тъй като тук е положен подземен електрически кабел с високо напрежение. В един по-късен период входът е бил преправен с градеж от камъни, бял ронлив хоросан и парчета от тухли, който възсяда останките от разрушения по това време пиластър. Строителната техника и видът на използваните материали дава основание да се твърди, че въпросното преустройство се отнася към средновековието, като чрез него входът е бил елиминиран (обр. 16).

От вътрешната страна на входа, точно в линия със североизточната му страница, беше разкрито лице на структура, изградена в конструктивна връзка с крепостната стена (обр. 17). Тя има вид на платформа и се състои от разделени с неравномерен хоризонтален банкет суб- и суперструкция, всяка от които с височина по 0,40 м. Дължината й е 2,10 м, а широчината й беше проследена на 0,80 м. Върху платформата бяха разчистени останки от тухлен градеж, от който е запазен само най-долният ред, в три редици от лицето на крепостния зид навътре. Тухлите са квадратни, със страна 0,30 м и дебелина 0,035 м. Набраздени са с диагонално разположени пръстни линии. Върху тях има пласт от хоросан с дебелина 0,05 м, над който личат отпечатъците на тухлите от горния ред. Цялостният план и размери на съоръжението, към което принадлежи описаната структура, не бяха установени. То обаче несъмнено е било свързано с повишаване ефективността на отбраната на разположения тук вход. По всяка вероятност става дума за пропугнакулум, над който не е изключено да се е развивала и малка вътрешна надвратна кула. Непосредствено югоизточно от пропугнакулума, между него и разкрилия се в югоизточния край на сондажа наклонен скален венец, беше разчистена част от павирано улично трасе с широчина около 3 м. Улицата е следвала на североизток посоката на крепостната стена. Паважът е с дебелина до 0,30 м и представлява трамбован пласт от дребни ломени камъни и чакъл, положени върху покриваща материковата скала стерилна пръст с черен цвят. Над паважа беше регистриран пепелив пласт с дебелина от 0,12 до 0,20 м, съдържащ материали само от късната античност.

През втората фаза на средновековното обитаване тухлената суперструкция на пропугнакулума е била напълно демонтирана, а съществувалият тук по-рано вход е бил зазидан. С оформилото се ново ходово ниво са свързани разчистените върху скалата в югоизточния край на сондажа останки от най-долната част на два неголеми долиума, които са били укрепени при поставянето им с пласт бял хоросан (обр. 18).

За да се доизяснят особеностите на фортификационното строителство в тази част на градището, на 2,60 м североизточно от разкритата в Сондаж В източна страница на входа беше заложен нов Сондаж Г с дължина 3,15 м и широчина 0,80 м (обр. 13). Той беше разположен от външната страна и по протежение на крепостния зид, който на това място се оказа запазен на височина до 1,80 м (обр. 19). Положен е директно върху материковата скала, която по времето на строежа е лежала тук едва на около 0,20 м от тогавашната повърхност. Поради тази причина градежът е хомогенен, без обособени суб- и суперструкция. Както вече беше отбелязано, оригиналната дебелина на крепостната стена е 2,08-2,10 м. Градена е по метода opus implectum , с предварително оформяне на лица и запълване на простраството между тях с блокаж. За спойка е използван твърд бял хоросан с примес на фракция от строителна керамика. Външното лице е оформено със средноголеми и големи едностранно обработени камъни, полагани със стремеж към що-годе спазване на редова зидария (обр. 20). Фугите са допълнително обмазани с хоросан от същия вид. Подобен, но от по-дребни камъни, е градежът и на вътрешното лице. Приложената техника би могла да се определи като “облагороден” opus incertum .

По трасето на зида ясно личи по-късна поправка, при която са използвани дребни ломени камъни и ронлив бял хоросан без тухлен примес. Поправката е целяла възстановяване на разрушен участък от крепостната стена, като новооформеното външно лице на зида е “хлътнало” с 0,10 до 0,20 м спрямо първоначалната вертикална плоскост. Структурата на градежа и вида на използвания хоросан са идентични на тези, регистрирани както при зазиждането на входа, така и по цялото протежение на външната крепостна стена. Очевидно преустройството трябва да бъде отнесено към епохата на средновековието.

На около 5 м източно от сондажа и приблизително на 7 м от външното лице на крепостния зид бяха регистрирани при оглед на терена незначителни останки от субструкцията на друг зид. Той се проследява на дължина около 5 м. Бил е успореден на крепостната стена и по градеж е напълно идентичен на нея. На югозапад и североизток няма никакви податки за продължение на въпросния зид. Вероятно именно тези останки са дали на времето основание на Д. Цончев да предположи наличието на двоен крепостен зид и от северозападната страна на градището. В случая обаче очевидно не става дума за протейхизма, а по всяка вероятност за останки от челната страна на разрушена четириъгълна кула на късноантичната крепост, подобна на регистрираната в Сондаж Б и демонтирана при преустройството на този сектор от крепостната стена през средновековието

В хода на проучванията на градището край Овчеполци през 2005-2006 г. беше придобит разнообр.ен археологически материал с различна хронологическа атрибуция.

चीनी मिट्टी की चीज़ें. Керамичният материал съставлява най-многочислената група находки. Той обаче е в силно фрагментиран вид, което не позволява възстановяване на цели форми. Около ⅔ от поддаващите се на повече или по-малко сигурна идентификация фрагменти се отнасят към средновековието. По технологични белези, форма и украса, огромното мнозинство от тях произхождат от съдове, притежаващи характеристиките на керамичния комплекс в българските земи през периода ХІ-ХІІ в. (Борисов 2005, 86-93). Преобладава обикновената кухненска и трапезна керамика с врязана и много по-рядко излъскана украса. При някои от съдовете за съхраняване на продукти (делви) се наблюдава познатото от други места редуване на изпъстрени с врязана украса хоризонтални пояси и релефни ленти с ямички (Чангова 1992, 114-115). Макар сравнително немногобройни, засвидетелствани са и обр.ци трапезна керамика, илюстриращи други характерни за периода декоративни техники – покритие със златиста или червена ангоба, рисувана с червена боя украса, нанесени с четка петна зеленикава глеч, цялостна безцветна или зеленикава глазура. Специално трябва да се отбележи обаче, че сред придобития и анализиран материал няма нито един фрагмент сграфито керамика, а и за подобни находки от територията на градището засега няма никакви сведения.

Фрагментите, носещи белезите на керамичното производство от предходния средновековен период (ІХ-Х в.), са значително по-малко. Те произхождат предимно от гърнета с врязана украса. Към тази хронологическа група най-вероятно следва да се отнесат и намерените четири дъна с релефни знаци (обр. 21).

Късноантичната керамика чувствително отстъпва на средновековната по количество. Отчасти това се дължи на вече отбялязаните геоморфоложки особености (голяма денивелация, тънък почвен пласт и плитко разположена скала) и на интенцивното обитаване на същите терени през следващия исторически период. От друга страна, самата специфика на разкритите в сондажите структури от късната античност (елементи на отбранителната система и комуникационна линия) не предполага депониране на тези места на изобилен битов материал в нормални условия. В изследвания комплекс прави впечатление незначителния процент на трапезната керамика, както и твърде осезателното присъствие на съдове за съхраняване на продукти (големи дебелостенни гърнета и долиуми с различни размери).

Въпреки липсата на адекватен контекст, на територията на обекта бяха намерени няколко керамични фрагмента, които свидетелстват за човешко присъствие по тези места и в по-ранни времена. Всички те произхождат от Сондаж А, от най-горната част на северозападния склон на хълма. Три от тях са от груби, формувани на ръка дебелостенни гърнета с релефна шнуровидна украса, датиращи от късната желязна епоха. Други два фрагмента са от керамични съдове, изработени от фино пречистена глина и покрити с червен лак, които несъмнено се отнасят към римската епоха. С идентична фактура и датировка е и един прешлен за вретено, намерен пак тук.

Накити . Макар в повечето случаи запазени само във фрагментарен вид, от обекта произхождат немалко накити и аксесоари за облекло.

Със сигурна късноантична датировка са една фибула и три фрагмента от токи. Фибулата е бронзова, с обърнато назад краче и с кукичка над пружината (Хараламбиева 1992, 133, тип Х; Хараламбиева 1994, 39, тип ХVІ; Генчева 2004, 56, тип 20а) (обр. 22). Въпреки предлаганата от някои автори по-широка хронологическа рамка, този тип е характерен за VІ в., като употребата му, с редки изключения, се ограничава до края на века (Генчева 2004, 57). И трите токи са отлети от бронз, с ажурна украса. Представени са два варианта на добре известния тип Сучидава – с изрязан кръст на плочките (Teodor 1991, 118, tipul І, 1, b) и най-вероятно със стилизирано масковидно изображение. Най-общата датировка на токите от този вид е във втората половина на VІ в. и първите десетилетия на VІІ в. (Хараламбиева 1993, 37).

Средновековните накити се състоят почти изключително от стъклени и метални гривни [5] . Стъклените са едноцветни, изработени от паста в различни нюанси на синия цвят. Представени са два основни типа – с кръгло сечение (Дончева-Петкова 2005, 100, тип І вариант А; Йотов, Атанасов 1998, 117, тип 1) и спираловидно усукани (Дончева-Петкова 2005, 102, тип ІІ; Йотов, Атанасов 1998, 117, тип 3). И едните, и другите се срещат в широк географски ареал на Балканите през периода Х-ХІІ, дори и ХІІІ в., но се считат за особено характерни за ХІ в. (Дончева-Петкова 2005, 102). Металните гривни са предимно от бронз, лети, с врязана геометрична украса. Представени са различни типове и варианти – ІІ.1, ІІ.2, ІІ.4, ІІІ и VІ.1 по класификацията на В. Григоров (Григоров 2007, 68-70, 72-73); І, ІІ и ХІ по класификацията на Л. Дончева-Петкова (Дончева-Петкова 2005, 108, 112). Разпространението на всички тях е засвидетелствано в периода от края на Х до ХІІ, а за тип ІІІ по Григоров (ХІ по Дончева-Петкова) – и през ХІІІ в. Намерени са и два фрагмента от гривни, изработени от тънка медна пластина, с апликирана филигранна украса и повърхностно посребряване. Единствената средновековна ремъчна апликация е от бронз с позлата. Състои се от кухо цилиндрично тяло с вградено в него парче тъмносиня стъклена паста и нит за закрепване, върху който е запазена безформена шайба.

Въоръжение . Откритите предмети на военния бит не са многобройни. Към тази група спадат четири върха на стрели и противокавалерийски шип, всичките от желязо.

Само един от върховете може да се свърже с късноантичния период на обекта. Дължината му е 3,75 см, а формата му е бипирамидална, с четириъгълно сечение, като едната от съставните части е приблизително два пъти по-дълга от другата. Подобни върхове са открити при разкопките на принципията на кастела Состра в Долна Мизия край с. Ломец, Троянско), в пластове от ІV в. [6]

Останалите върхове на стрели датират от средновековието и принадлежат към различни класификационни групи, типове и варианти: група І, тип 3, вариант В (двустенни, триъгълни, с извити навътре рамене); група ІІ, тип 1, вариант В (многостенни, тристенни, с вдлъбнати страни); и група ІІ, тип 2, вариант А (многостенни, четиристенни, с шип) (Йотов 2004, 27-29). Използването им е засвидетелствано от VІІІ-Х до ХІ в. и насетне (обр. 23 1-3 ). Противокавалерийският шип е кован и се състои от четири рамена, завършващи с триъгълни остриета (обр. 23 4 ). Рамената са разположени под еднакви ъгли в триизмерното пространство, така че при всяко положение на предмета едно от остриетата му сочи право нагоре. Подобни находки са известни от Перник и от други средновековни селища в българските земи (Чангова 1992, 179).

Други находки . От обекта произхождат различни железни предмети, които в повечето случаи са силно корозирали и деформирани – стилус, игла, множество скрепителни елементи (гвоздеи, скоби, клинове). Намерен е само един фрагмент от стъклен съд (устие от тънкостенна чаша с удебелен устиен ръб, вероятно от ранновизантийския период). От особен интерес са две безконтекстни находки от римския период. Едната от тях е от Сондаж А и представлява фрагмент от рамка на оброчна плочка, изработена от бял дребнозърнест мрамор. Другата е намерена в продължението на Сондаж А по северозападния склон на хълма, на около 110 м навън от крепостната стена. Отново става дума за фрагмент от оброчна плочка от бял дребнозърнест мрамор (обр. 24). Запазена е долната средна част, с рамка и вдлъбнато изобр.ително поле (дължина 11,5 см, височина 8,5 см, дебелина 3,9 см). Задната страна на плочката не е обработена. Рамката е с широчина 2,7 см, откъдето започва скосяване към изобр.ителното поле, чиято максимална дълбочина спрямо плоскостта на рамката е 0,84 см. Запазена е долната част от изображението, представящо Асклепий в дълъг хитон, облегнат на тояга, около която е увита змия.

Монети . До началото на археологическите разкопки от градището беше известна само една “медна монета от Иван Цимисхи (969-976)” (Цончев 1963, 64). Очевидно става дума за анонимен фолис клас А ₁ . В процеса на проучванията бяха намерени още 39 монети: 1 в Сондаж А и 1 в неговото продължение (А'); 19 в Сондаж Б; 6 в Сондаж В; 4 по западния склон; 6 по северния склон, вън и в непосредствена близост от трасето на късноантичната крепостна стена; 1 по югоизточния склон; 1 по източния склон, вън от укрепената територия.

От Сондаж Б произхожда една зле запазена бронзова монета от дребен номинал (13/14 мм; 1,60 г) с вероятна датировка в елинистическата епоха. Надписите са напълно изличени. Неясно е и изображението върху реверса. Върху аверса добре личи обърната надясно мъжка глава с буйна коса и брада.

От римската епоха датират 2 екземпляра, открити също без контекст в Сондаж Б. И двата принадлежат към бронзово монетосечене на Деултум. Монетите са горели. Едната от тях, чийто реверс е съвсем обезличен, е от малък номинал (17/19 мм; 3,20 г), отсечен от името на император Максимин І. Другата монета е от голям номинал (22,5/23 мм; 7,10 г) и се отнася към продукцията на ателието в годините на управлението на Гордиан ІІІ (Драганов 2006, № 1305-1311).

Късноримското монетосечене от ІV-V в. е представено с 15 екземпляра от най-дребните медни номинали. Поради лоша запазеност, повечето от тях не подлежат на точно определяне (Таблица 1). Най-ранните датират от периода 330-335 г., но носят белезите на продължително участие в паричното обръщение. Значително преобладават емисиите от втората половина на ІV и началото на V в. Следва да се отбележи, че монети от настоящата хронологическа група се намират както в проучените части от укрепената територия, така и в зоната extra muros по северния и западния склон на хълма, но не на голямо отдалечение от крепостните стени.

На следреформеното монетосечене от ранновизантийския период принадлежат 6 екземпляра от придобития нумизматичен материал (Таблица 2). Всички те са медни, от различен номинал. Три от тях са от управлението на император Юстиниан І, 2 – от това на Юстин ІІ, а една е с неясна датировка в рамките на VІ в. Най-късната монета, явяваща се terminus post quem за обитаването на градището през късната античност, е била отсечена в Тесалоника през 574/575 г.

Останалите 15 екземпляра се отнасят към византийското средновековно монетосечене от втората половина на Х до края на ХІ/началото на ХІІ в. (Таблица 3). Още една монета (анонимен фолис клас D) е била намерена в началото на 2006 г. от жител на Овчеполци по северозападния склон на хълма, вън от укрепената територия и непосредствено край трасето на изкопа за кабел. Като се има предвид и съобщения от Д. Цончев екземпляр, представена е почти цялата гама на византийското медно анонимно монетосечене от втората половина на Х и ХІ в., с изключение на класове I, K, L и M. Подобна картина свидетелства за редовно постъпление на парична маса и се среща само в по-значителните военно-административни и стопански центрове от тази епоха в българските земи. Най-късната известна засега монета от градището [7] е от меден номинал, принадлежащ на следреформеното монетосечене на император Алексий І Комнин от периода 1092-1118 г.

Сфрагистични паметници . В хода на разкопките в Сондаж Б бяха намерени два паметника на средновековната византийска сфрагистика. Единият от тях е неизползвано ядро за печат с диаметър 15,3/17 мм и дебелина 0,35 см (обр. 25 1-2 ), а другият – оловен печат с диаметър 14,6/17,4 мм и същата дебелина (обр. 25 3-4 ). От двете страни на печата личат недобре запазени четириредови надписи, поместени в зрънчести кръгове:

Л. + . . ^…

RAC П .

Θ Ο Ι Κ Ε

ω Ν

संचालक. +

. . मैं ओह

सी Ε Λ ​​Α

Δ ω

Датировката на печата е най-общо във втората половина на ХІ в. Той е скрепвал писмо, изпратено до някого от обитателите на крепостта от византийски сановник с ранг императорски протоспатарий, който е бил доверено лице (ïkêåsïò) [8] на иконома (ïkêïíüìïò) на тема Елада. Името на сановника не е запазено, но според броя на липсващите букви (2, може би 3) то ще да е било Йоан или Константин. Това е едиственият известен досега сфрагистичен паметник, в който се споменава високопоставената финансова длъжност “иконом на тема Елада”, иначе известна от писмените извори [9] .

* * *

Проучванията на градището край Овчеполци през 2005 и 2006 г. имаха твърде ограничен обхват. При все това, осъществените в хода на разкопките теренни наблюдения и стратиграфски констатации, в съчетание с придобития подемен археологически материал, дават основание за формулиране на достатъчно ясни изводи и заключения, които задоволително изясняват историческото развитие и същностната характеристика на обекта през различните епохи.

Най-ранните материали от градището край Овчеполци датират от късната желязна епоха. Те са съвсем малобройни и не могат да се отнесат към обособен жилищен хоризонт, който е бил разрушен при нивелационни работи, свързани с по-късното обитаване на терена. Тези материали обаче несъмнено свидетелстват за епизодично човешко присъствие на това място през втората половина на І хил. пр. Хр. Всички находки произхождат от най-горната част на Острия връх, овенчана с оголени вулканични скали. Както вече беше споменато, в тези скали, от северната страна на върха, добре личат множество изкуствени изсичания с неясна датировка. За повечето от тях с основание следва да се допусне, че са с конструктивно предназначение и представляват останки от помещения, изградени покрай скалния венец и частично всечени в него. За други обаче, като например един дълъг и широк хоризонтален улей с успоредна нему тънка врязана линия, издълбани в силно наклонена скала, не може да се намери никакво подходящо утилитарно обяснение (обр. 26). За сметка на това, подобни структури са добре познати от множество места в пределите на Древна Тракия и съставляват неотменима част от инфраструктурата на тракийските скални светилища от късната бронзова епоха насетне, както и на техните по-далечни предходници от късния халколит [10] . Вулканичният конус на Острия връх напълно удовлетворява условията, считани от съвременните изследвачи като задължителни при избора в древността на дадено място за изграждането там на скално светилище: изолирано положение и труден достъп; върхове, попадащи в центъра на обширни кръгове, обр.увани от по-далечни планински вериги и хребети; отлична видимост към всички страни на света; наличие на оголени скали; необичайни природни дадености; наличие на естествени водоизточници, обикновено в основата на кулминацията на върховете (Domaradzki 1993, 70; Радунчева 2002, 75-76; Домарадски 2002, 59; Гоцев 2003, 23; Костова 2006, 15-16). С. Захариев, първият осведомител за старините край Овчеполци, говори за наличието в долината между Острия връх и съседния нему по-нисък връх на запад на “извор, при който се намира един изкусно изработен мраморен глобус (кълбо) до 100 оки тежък и от двете му страни са вдълбани по една ръка с отворени пръсти”. В непосредствена близост се намирала гора, в която растяла самодивската билка росен. Там всяка година през русалийската седмица се събирали много болни, които лежали по една нощ в росена в търсене на изцеление (Захариев 1870, 78). За странния паметник край извора не се споменава нищо в по-късните съобщения – той вероятно е бил унищожен още в годините на турското робство. Както П. Карапетров, така и И. Батаклиев обаче потвърждават сведенията на С. Захариев за устойчивостта сред околното население на древните езически вярвания и ритуали, свързани с това място (Карапетров 1893, 129; Батаклиев 1923, 36). Въз основа именно на тази информация, К. Иречек допуска, че Коюн тепе по всяка вероятност е било култово място още във времената на траките (Иречек 1886, 71). Сега, в светлината на новите проучвания, това предположение може да се счита за неподлежащо на съмнение.

Известните вече три оброчни плочки, както и другите находки от римската епоха от градището край Овчеполци, убедително показват, че тракийското светилище на Острия връх, възникнало най-късно през втората половина на І хил. пр. Хр., е продължило да обслужва религиозните потребности на околното население поне до към средата на ІІІ в. сл. Хр. Подобни случаи на директен континюитет или поне на топографска приемственост в ситуирането на култовите места от желязната и римската епоха са регистрирани повсеместно в пределите на Древна Тракия (Szubert 1977, 52-54), а проучванията през последните години предоставиха още много нови примери – край Ангел войвода, Бориславци и Вълче поле, Хасковско (Аладжов 1997, 18-19, 27-30, 48), Огняново, Пазарджишко (Гочева 2002, 112-118), Телериг, Добричко (Торбатов 2005, 80-91), Трявна (Бараков 2006, 152-161), Ефрейтор Бакалово, Добричко (Торбатов 2006б, 149-158), Русе (Varbanov, Dragoev 2006, 181-193), Табачка, Русенско (Торбатов и др. 2007), Балчик (Лазаренко и др. 2008, 297-300).

През ІV в., вероятно още през първата половина на века, върху Острия връх е било изградено солидно укрепление (обр. 27 1 ). Околовръстната му крепостна стена загражда площ от около 12 дка в горната част на хълма. Тя се идентифицира с т. нар. вътрешна укрепена линия от описанието и плана на Д. Цончев. Крепостната стена е била подсилена с неизвестен брой кули, от които при проучванията през 2005-2006 г. беше установено местоположението на две, и двете с четириъгълен план. Входът (един от входовете?) на укреплението е бил разположен от северозапад. Той е бил защитен от вътрешната страна с пропугнакулум, над който е възможно да се е извисявала малка надвратна кула. За вътрешната планировка на укрепената територия няма данни. Разкрит беше само малък участък от трасето на павирана улица, отстояща на около 2,50 м от крепостната стена. Не е ясно дали тя е опасвала хълма във вид на пръстен, или спираловидно се е изкачвала към неговия връх. Нищо определено не може да се каже и за датировката на добре запазения резервоар за вода. Употребените в градежа му тухли се различават по размери от тези, използвани при строителството на пропугнакулума. Техният модул (0,32 х 0,32 х 0,04 м) и технологични белези обаче напълно се вписват в стандартите от късноримския период (Дамянов 1978, 149-163), което се явява своеобр.ен хронологически индикатор за времето на изграждане на самия резервоар. Поради специфичните теренни условия, водни съоръжения от този вид масово се срещат в разположените върху възвишения и скалисти полуострови късноантични укрепени обекти. Счита се, че тази форма на водоснабдяване се налага от края на V в. насетне (Динчев 2006, 13-14), но нито един от множеството примери няма сигурна датировка. Първоначалната функционална същност на изграденото върху Острия връх късноримско укрепление не може сигурно да се определи при сегашното състояние на проучванията. Предвид отличната видимост на десетки километри във всички посоки, много е вероятно възникването му да се дължи на съображения от военно естество, свързани с наблюдението и контрола на трафика по пътните комуникации в тази част на провинция Тракия, както и с ранното оповестяване при засичане на придвижвания на неприятелски контингенти.

В резултат на опустошителните готски нашествия, животът в множеството неукрепени селища от римската епоха, регистрирани в равнината околовръст на Овчите хълмове (Цончев 1963, 17, 62-63), прекъсва през последната четвърт на ІV в. В търсене на сигурност, оцелялото население се оттегля във вече съществуващите в околността военни укрепления или създава нови селища на трудно достъпни и естествено защитени терени, които по правило били и изкуствено укрепявани. Трябва да се приеме, че най-късно през първата половина на V в. укреплението на Острия връх вече е имало характер на обикновено укрепено селище. Това е тъкмо времето, когато повсеместно в пределите на диоцезите Тракия и Дакия се наблюдава масова трансформация на бившите военни обекти в цивилни укрепени селищни форми (Торбатов 2002, 395-399; Динчев 2006, 33). За съжаление, наличните данни не дават възможност за детайлно проследяване и хронологическа прецизация на развитието на обекта през късната античност. Най-късната известна засега монета от градището от тази епоха е отсечена в 574/575 г., но доста продължително се е намирала в циркулация. Това показва, че животът тук е секнал не по-рано от края на VІ/началото на VІІ в.

След продължителен хиатус, хълмът е бил отново заселен изглежда едва през втората половина на Х в. Както свидетелства намерената типична керамика и особено релефните знаци върху дъната на част от съдовете, това население е било с български етнически произход. Много е вероятно първите заселници да са съставлявали част от преселническата вълна от земите на север от Балкана, породена от походите на киевския княз Светослав (Гагова 1995, 103). Съществуващите на това място отбранителни съоръжения от късната античност очевидно са били заварени от новите обитатели в задоволително състояние и, след евентуален ремонт, са продължили да изпълняват своите изначални функции. Това се е оказало огромно преимущество в условията на нарастваща несигурност и зачестили варварски нахлувания в Тракия от втората третина на ХІ в. насетне. В монетната серия от обекта се наблюдава само един малък хиатус, обхващащ периода от 1075 до 1078 г. Само по себе си, това в никакъв случай не следва да се приема като достатъчно основание за някакви особени заключения, както предвид ограничения обем на нумизматичния материал, така и поради многото случайни фактори, оказващи влияние върху формирането на циркулационната среда на дадено място. Факт е обаче, че по стратиграфски път ясно се разграничават две обособени фази в обитаването на терена през средновековието. Краят на първата фаза е свързан с частично извеждане от функционална годност на намиращата се по това време все още в употреба късноантична крепостна стена. Началото на втората фаза е белязано от предприемането на мащабни строителни работи. От една страна, те се изразявали в поправка и преустройство на отделни участъци от старата укрепителна система, а от друга – в изцяло ново фортификационно строителство (обр. 27 2 ). Така например, разрушенията по северозападната крепостна стена били възстановени, а съществувалият по-рано тук вход – зазидан. Ненужният вече пропугнакулум бил демонтиран. Такава била съдбата и на четириъгълната кула, отстояща десетина метра североизточно от входа. Доколкото може да се съди по резултатите от разкопките, секторите на късноантичната околовръстна крепостна стена от североизток и югоизток, заедно с разположените по тях кули, били напълно демонтирани до тогавашното ходово ниво. Извлеченият строителен материал бил използван като градиво при издигането от тези страни на нова стена, изнесена на 10-15 м пред трасето на старата (обр. 28). Изградените по протежението на новата крепостна стена четири кули са с твърде специфичен, рядко срещан план – полукръгли отвън и с цилиндрична, отчасти вдаваща се в дебелината на зида вътрешност. Подобни кули са познати в българските земи единствено от крепостта при Мезек, отъждествявана със средновековния Неутзикон (Рашенов 1937, 171-189; Велков 1938, 43-46; Аладжов, Петров 1985, 49-68; Аладжов 1997, 161-163). Според последните проучвания, нейното изграждане се отнася към края на ХІ или началото на ХІІ в. (Аладжов, Петров 1985, 66). Регистрираното средновековно фортификационно строителство на Острия връх, довело до кардинално преобр.яване на укрепителната схема от късноантичната епоха, следва да се постави малко по-рано във времето – най-общо в последната четвърт на ХІ в. Твърде вероятно е това да е една от многото възстановени по времето на император Алексий І Комнин крепости в Тракия, за които говори в своето съчинение Ана Комнина (Гагова 1995, 42). Ако предположението е вярно, строителството би трябвало да се отнесе към първата декада от неговото управление, тъй като наличният археологически материал свидетелства, че организираният селищен живот в крепостта е замрял още към края на ХІ или най-късно в началото на ХІІ в. Следите от стихиен пожар, покриващи руините на жилището от втората фаза в Сондаж Б, показват, че това е станало по насилствен път, очевидно в резултат на внезапно нападение.

Юридическият статут на средновековното селище на Острия връх е неясен. След предприетото през последната четвърт на ХІ в. преустройство, защитената му площ вече възлизала на повече от 14 дка. Изглежда именно в рамките на тази строителна кампания е било оформено и вътрешното укрепено ядро върху най-високата част на хълма, чиито останки са били все още ясно различими на терена в миналото, но сега са вече напълно унищожени. Според предложените неотдавна формални класификационни критерии, площта на укреплението надхвърля средновековните стандарти за крепост и се доближава до тези за град (Бараков 2005, 78). Значимостта на този център през последната фаза от неговото съществуване се потвърждава и от намерените тук сфрагистични паметници – печат на високопоставен византийски сановник и неизползвано ядро за печат, свидетелстващо за функционираща на място канцелария.

Предложените по-горе обобщителни бележки за градището край Овчеполци са базирани на наличния към момента археологически материал. Те нямат претенции за окончателност. Бъдещите проучвания ще потвърдят или опровергаят формулираните в настоящата работа тези.

Цитирана литература:

Domaradzki: एम. 1993 Domaradzki. Les lieux de culte thraces (deuxième moitié du II ^e – I ^er mill. av. J.-C.). – Хелис, 3/1, 1993, 69-108.

Grierson 1973: P. Grierson. Catalogue of the Byzantine Coins in the Dumbarton Oaks Collection and in the Whittemore Collection. Volume Three. Leo III to Nicephorus III (717-1081). Washington, DC, 1973.

Hahn 1973 : Hahn, W. Moneta Imperii Byzantini. Bd. I. Von Anastasius I. bis Justinianus I. (491-565). Wien, 1973.

Hahn 1975 : Hahn, W. Moneta Imperii Byzantini. Bd. II. Von Justinus II. bis Phocas (565-610). Wien, 1975.

Hendy 1969: M. Hendy. Coinage and Money in the Byzantine Empire 1081-1261. Washington, DC, 1969.

Ivanišević 1989: V. Ivanišević. Interpretation and Dating of the Folles of Basil II and Constantine VIII – the Class A ₂ . – Зборник радова Византолошког института, 27-28, 1989, 19-42.

LRBC: R. Carson, J. Kent. Late Roman Bronze Coinage. Part. I-II.. London, 1965.

Metcalf 1979: D. Metcalf. Coinage in South-Eastern Europe 820-1396. London, 1979.

Oppermann 2006: M. Oppermann. Der thrakische Reiter des Ostbalkanraum im Spannungsfeld von Graecitas, Romanitas und lokalen Traditionen. Jangenweißbach, 2006.

Soustal 1991: P. Soustal. Tabula Imperii Byzantini, 6. Thrakien (ThrakÂ, Rodop und Haimimontos). Wien, 1991.

Szubert 1977: W. Szubert. On the Sanctuaries of Lower Moesia and Northern Thrace. – Archeologia, 28, 1977, 48-60.

Varbanov, Dragoev 2006: V. Varbanov, D. Dragoev. A New Pit Sanctuary in Ruse (a preliminary report). – Istros, 13, 2006, 181-193.

Verpeaux 1965: J. Verpeaux. Les oikeioi . Notes d'histoire institutionnelle et sociale. – Revue des études byzantines, 23, 1965, 89-99.

Аладжов 1997: Д. Аладжов. Селища, паметници, находки от Хасковския край. Хасково, 1997.

Aladzhov, 1985 पेट्रोव: डी. Аладжов, И. Петров. Археологически разкопки в крепостта при Мезек. – Известия на музеите от Югоизточна България, 8, 1985, 49-68.

Бараков 2005: В. Бараков. Град и крепост през Второто българско царство. – Археология, 2005, 1-4, 73-85.

Бараков 2006: В. Бараков. Култът към Херос в хинтерланда на емпорион Дискодуратере. – Археология, 2006, 1-4, 152-161.

Батаклиев 1923: И. Батаклиев. Град Татар-Пазарджик. Историко-географски преглед, издание на Татар-пазарджишката община. София, 1923.

Борисов 2005: Б. Борисов. Керамика от периода на византийското владичество в българските земи (ХІ – ХІІ в.) и от Второто българско царство (края на ХІІ – ХІV в.): основни прилики и разлики. – Археология, 2005, 1-4, 86-94.

Велков 1938: И. Велков. Прочути крепости. София, 1938.

Венедиков 1952: И. Венедиков. Светилището при Лиляче. – Известия на Археологическия институт, 18, 1952, 195-213.

Гагова 1995: К. Гагова. Тракия през българското средновековие (историческа география). София, 1995.

Гоцев 2003: А. Гоцев. Проучване на тракийски култови центрове от І-во хилядолетие пр. н. е. в Западните Родопи (по археологически данни). – В: Сакрално пространство в Древна Тракия. Благоевград, 2003, 7-46.

Гочева 2002: З. Гочева. Тракийско светилище на Нимфите при с. Огняново. – В: Сборник изследвания в чест на професор Атанас Милчев (= Studia archaeologica, Supplementum II). София, 2002, 112-118.

Григоров 2007: В. Григоров. Метални накити от Средновековна България (VІІ-ХІ в.) (Дисертации, 1). София, 2007.

Дамянов 1978: С. Дамянов. Строителната керамика от късноантичния град при с. Войвода, Шуменски окръг. – Известия на Националния исторически музей, 2, 1978, 139-171.

Делирадев 1953: П. Делирадев. Принос към историческата география на Тракия. Том 2. София, 1953.

Динчев 2006: В. Динчев. Ранновизантийските крепости в България и съседните земи (в диоцезите Thracia и Dacia) (Разкопки и проучвания, 35). София, 2006.

Домарадски 2002: М. Домарадски. Тракийските култови места (втората половина на ІІ – І хилядолетие пр. Хр.). – В: Сборник изследвания в чест на професор Атанас Милчев (= Studia archaeologica, Supplementum II). София, 2002, 57-85.

Дончева-Петкова 2005: Л. Дончева-Петкова. Одърци. Том 2. Некрополи от ХІ век. София, 2005.

Захариев 1870: С. Захариев. Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза. Виена, 1870.

Иречек 1886: К. Иречек. История на българите. Търново, 1886.

Иречек 1974: Иречек, К. Пътувания по България. София, 19742.

Иречек 1974: Иречек, К. Пътувания по България. София, 19742.

Йотов 2004: В. Йотов. Въоръжението и снаряжението от българското средновековие (VІІ – ХІ век). Варна – Велико Търново, 2004.

Йотов, Атанасов 1998: В. Йотов, Г. Атанасов. Скала. Крепост от Х-ХІ век до с. Кладенци, Тервелско. София, 1998.

Карапетров 1893: П. Карапетров. Материали за описване града Панагюрище и околните му села, събрани и записани от П. П. Карапетров. Средец, 1893.

Костова 2006: К. Костова. Свещени места и ритуални структури от бронзовата епоха в Древна Тракия (ІІІ-ІІ хил. пр. Хр.). Типология и проблеми на интерпретацията. София, 2006 (автореферат на дисертация за получаване на научна и обр.ователна степен “доктор”).

Лазаренко и др. 2008: И. Лазаренко, Е. Мирчева, Р. Енчева, Н. Шаранков. Археологически разкопки в гр. Балчик, ул. “Чайка” и ул. “Ген. Заимов” (обект “Храм на Понтийската майка на боговете”). – В: Археологически открития и разкопки през 2007 г. София, 2008, 297-300.

Овчаров 1982: Д. Овчаров. Византийски и български крепости (VX в.). София, 1982.

Огненова 1959: Л. Огненова. Някои аспекти на Бендида върху паметници от Тракия. – Известия на Археологическия институт, 22, 1959, 81-95.

Радунчева 2002: А. Радунчева. Праисторически култови места в Природопската и Родопската област. – Rhodopica, 1-2, 2002, 59-79.

Рашенов 1937: А. Рашенов. Крепостта при Мезек. – Известия на Българския археологически институт, 11, 1937, 171-189.

Торбатов 2002: С. Торбатов. Укрепителната система на провинция Скития (края на III – VII в.). Велико Търново, 2002.

Торбатов 2005: С. Торбатов. GÇñïò GÇöáéóôïò (предварителни данни за античния култов център край Телериг, Южна Добруджа). – In: Heros Hephaistos. Studia in honorem Liubae Ognenova-Marinova. V. Tarnovo, 2005, 80-91.

Торбатов 2006а: С. Торбатов. Спасително проучване на късноантична и средновековна крепост “Острия връх” край с. Овчеполци, Пазарджишко. – В: Археологически открития и разкопки през 2005 г. София, 2006, 264-265.

Торбатов 2006б: С. Торбатов. Тракийско светилище от края на късножелязната и ранната римска епоха край Ефрейтор Бакалово, Добричко. – Известия на Археологическия институт, 39, 2006, 149-158.

Торбатов 2007: С. Торбатов. Сондажни археологически проучвания през 2006 г. на късноантичната и средновековна крепост Острия връх край с. Овчеполци, Пазарджишко. – В: Археологически открития и разкопки през 2006 г. София, 2007, 390-392.

Торбатов и др. 2007: С. Торбатов, Д. Чернаков, М. Гюрова, Н. Шаранков, В. Върбанов, Д. Драгоев. Скалният комплекс Водна – Тъмно край Табачка. Археологическо проучване (Известия на Регионален исторически музей – Русе, 11, 1). Русе, 2007.

Хараламбиева 1992: А. Хараламбиева. Фибули от І-VІІ в. в Добричкия музей. – Добруджа, 9, 1992, 127-140.

Хараламбиева 1993: А. Хараламбиева. Коланни токи от ІV-VІІ в. от Добричкия музей. – Добруджа, 10, 1993, 32-46.

Хараламбиева 1994: А. Хараламбиева. Новопостъпили фибули от І-VІ в. в Добричкия музей. – Добруджа, 11, 1994, 25-42.

Цончев 1963: Д. Цончев. Археологически паметници по южните склонове на Панагюрска Средна гора. София, 1963.

Чангова, 1992: Й. Чангова. Перник. Том ІІІ. Крепостта Перник VІІІ – ХІV в. София, 1992.

Шкорпил, Шкорпил 1885: В. Шкорпил, К. Шкорпил. Някои бележки върху археологическите и историческите изследвания в Тракия. Пловдив, 1885.

Списък на образите:

Обр. 1. Овчеполци. Масивът Овчи хълмове, поглед от югозапад

Обр. 2. Овчеполци. Топографска карта на землището на селото, с означение на местоположението на градището

Обр. 3. Овчеполци. Острия връх, поглед от югоизток

Обр. 4. Овчеполци. План на градището по Д. Цончев (Цончев 1963, 64, обр. 55)

Обр. 5. Овчеполци. Планове на две от кулите по Д. Цончев (Цончев 1963, 65, обр. 56)

Обр. 6. Овчеполци. Останки от воден резервоар

Обр. 7. Овчеполци. Сондаж А

Обр. 8. Овчеполци. Скални изсичания в горната част на Острия връх

Обр. 9. Овчеполци. Сондаж Б. План. Легенда: 1 камъни; 2 тухли; 3 очертания на материкова скала; 4 отухлена глинена замазка

Обр. 10. Овчеполци. Сондаж Б. Северен профил. Легенда: 1 сиво-черна пръст; 2 светлокафява пръст; 3 4 хоросан; 5 сиво-кафява пръст с много камъни; 6 пръст с кафеникав цвят; 7 пепелива пръст; 8 камъни; 9 материкова скала тъмнокафява пръст;

Обр. 11. Овчеполци. Сондаж Б. Останки от късноантичната крепостна стена с кула

Обр. 12. Овчеполци. Сондаж Б. Част от средновековно жилище

Обр. 13. Овчеполци. Сондажи В и Г. План

Обр. 14. Овчеполци. Сондаж В. Северен профил. Легенда: 1 сиво-черна пръст; 2 тъмнокафява пръст; 3 пепелива пръст; 4 черна стерилна пръст; 5 хумус; 6 жълто-зелена глинеста пръст; 7 камъни; 8 тухли; 9 паваж (дребни ломени камъни и чакъл); 10 скала; 11 хоросан; 12 контури на градеж

Обр. 15. Овчеполци. Сондаж В. Страница на вход в късноантичната крепостна стена

Обр. 16. Овчеполци. Сондаж В. Средновековно преустройство на входа

Обр. 17. Овчеполци. Сондаж В. Останки от пропугнакулума

Обр. 18. Овчеполци. Сондаж В. Останки от долиуми от средновековния пласт

Обр. 19. Овчеполци. Сондаж Г

Обр. 20. Овчеполци. Сондаж Г. Късноантична и средновековна техники на градеж

Обр. 21. Овчеполци. Релефни знаци върху дъна на средновековни съдове

Обр. 22. Овчеполци. Късноантична фибула

Обр. 23. Овчеполци. Средновековно оръжие: 1-3 върхове на стрели; 4 противокавалерийски шип

Обр. 24. Овчеполци. Фрагмент от оброчна плочка с изображение на Асклепий

Обр. 25. Овчеполци. Сфрагистични паметници: 1-2 ядро за печат; 3-4 печат

Обр. 26. Овчеполци. Изсечен в скалата жлеб с вероятно култово предназначение

Обр. 27. Овчеполци. План на фортификационните съоръжения на Острия връх според последните проучвания: 1 късна античност; 2 средновековие

Обр. 28. Овчеполци. Останки от средновековната и от частично демонтираната късноантична крепостна стена в югоизточната част на градището

[2] Плочката е подробно описана и датирана в първата третина на ІІІ в. сл. Хр. в: Oppermann 2006, 58, 344 Nr. 706.

[3] В проучването взеха участие Биляна Иванова (докторант по археология от НБУ) и Стоян Георгиев (краевед, сътрудник на РИМ – Пазарджик).

[4] В него участваха археолозите Стоилка Игнатова и Любка Тодорова от РИМ – Пазарджик и инж. Виталий Андреев.

[5] Средновековните наките от обекта ще бъдат предмет на отделна публикация, подготвяна от Любка Тодорова.

[6] Непубликувани проучвания на автора от 2002-2004 г.

[7] Монетата не е намерена в укрепената територия, а по източния склон на хълма, на около 20 м от външната крепостна стена

[8] За тази своеобр.на институция и нейната роля във Византийската империя вж.: Verpeaux 1965, 89-99.

[9] Тук е мястото да изкажа огромната си благодарност на г-н Димитър Стоименов, който отдели много време на разчитането и предложи поместената в текста интерпретация на този зле запазен, но твърде интересен паметник на византийската сфрагистика.

[10] Обобщителни бележки по този въпрос, с подробни библиографски позовавания, в: Торбатов и др. 2007, 92-98.

обр.1

обр. 2

обр. 3

обр. 4

обр. 5

обр. 6

обр. 7

обр. 8

обр.9

обр.10

обр. 11

обр.12

обр. 13

обр.14

обр.15

обр.16

обр. 18

обр.19

обр. 20

обр.21

обр. 22

обр. 23

обр. 24

обр. 25

обр.26

обр. 27

обр. 28

Източник: С разрешението на автора!

Category: средновековие
Етикети: